Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България /ARPharM/.
Презентации по темата
„Революционни терапии в процес на разработване“ изнесоха проф.
Албена Тодорова, лаборатория „Геника“, доц. Желязко Арабаджиев, Аджибадем Сити
Клиник Болница „Токуда“ и доц. Шима Мехрабиан, невролог-дементолог в УМБАЛ
„Александровска“. Специалистите представиха информация в три основни области. В
тях има много сериозен напредък във фармацевтичната наука през последните
години и към момента, или през следващите до 5 години, се очакват пробиви т. е.
да се появят терапии, които значително ще променят лечението на заболяванията и
ще донесат много по-добри резултати за пациентите.
Проф. Тодорова разгледа новите възможности за лечение, които предоставят генните терапии - базирани
на техника, която използва пренос на генетичен материал в прицелни клетки с цел
коригиране на дефектен или добавяне на липсващ ген. В рамките на следващите 3
години се очаква да бъдат одобрени поне 2 терапии за хемофилия А.
Генните
терапии са нов лъч на надежда за пациентите с мускулна дистрофия тип Дюшен и
техните близки. Две генни терапии за това заболяване са във Фаза 3 с предстоящо
предоставяне на резултатите на регулаторните агенции, каза тя и продължи, че успехът
на генната терапия зависи много от правилната генетична диагностика и прецизно
установен генетичен дефект.
„В последните години
множество иновации дават заявки да се превърнат в терапевтични възможности, а
онкологията е една от най-динамично развиващите се области на медицината“, каза
доц. Арабаджиев и даде пример с тумор-агностичните терапии, CAR-Ts/NKs и
би-специфични моноклонални антитела задействащи Т-клетките и имунната система
на пациента чрез активиране на „програмирана смърт“ на туморните клетки.
По думите му в
момента се проучват над 20 нови имунотерапии за различни видове солидни тумори
и хематологични индикации. При наличието на толкова различни видове терапии
диагностиката може да играе водеща роля в борбата срещу онкологичните болести и
в посрещането на все по-сложните предизвикателства в здравеопазването.
Анализите посочват, че диагностиката е водеща за около 70% от клиничните
решения. Именно затова достъпът до нея е изключително важен. Според него
платецът на здравни грижи трябва да гарантира достъп до биомаркерна
диагностика, която да спомогне вземането на терапевтични решения. Нужна е
работа в сътрудничество със заинтересованите страни за увеличаване на
ефективността в здравните системи, както и персонализирано лечение и грижи за
отделния пациент. Причината - всяка минута около 20 човека в света загиват
вследствие на онкологично заболяване. Очаква се до 2035г. близо 40% от
населението на Европа да бъде засегнато от вид рак, а смъртността от
заболяването да нарасне с около 24%, което ще превърне рака в основната причина
за смъртност в ЕС.
Доц. Мехрабиан презентира
модифициращите болестта терапии като възможен пробив при лечение на болестта на Алцхаймер, която е един от най-големите здравни проблеми на Европа, засягащ качеството
на живот на пациентите и семействата им. Именно затова усилията на индустрията
са насочени към създаване на иновативни терапии. В момента има 256 активни
клинични проучвания на нови лекарства.
Успехът на всяка
терапия за болестта на Алцхаймер ще зависи от ранната диагностика, тъй като
клиничните изпитвания все повече се насочват към разработване на терапии за
лечение в предклинична и ранна клинична фаза на заболяването, където се очаква
резултатите да са най-добри. Ключов фактор за успех е откриването на подходящи
биомаркери, които да засичат болестта в ранен стадий, преди развитието на
деменция, за да се определи подходящото лечение за всеки пациент или група
пациенти, акцентира тя и продължи, че болестопроменящите терапии ще са голяма надежда за намаляване на високото бреме на Алцхаймер върху
пациентите, семействата, лицата, които се грижат за тях, здравните системи и
обществото като цяло.
По темата за
диагностиката и лечението на пациентите с редки болести в България отношение
взеха Владимир Томов, председател на Национален алианс на хора с редки болести
и проф. Румен Стефанов от Медицински университет – Пловдив.
Томов очерта
дефицитите на здравната система в България по отношение на достъпа до лечение
на пациентите с редки заболявания. Основният проблем, според него, е свързан с
изключително бавното актуализиране на списъка с редките заболявания. Така
например болести, които са получили положителни становища, чакат между 2 и 7
години да бъдат вписани в списъка. В същото време НЗОК може да заплаща
терапията само за заболявания, фигуриращи в този списък, което води до сериозно
забавяне на достъпа до лечение. В презентацията си той акцентира и върху
липсата на актуална Национална програма за редки болести, както и пълни и
актуални национални регистри за тези заболявания.
Възможностите за подобряване на диагностиката и лечението за
пациентите с редки болести бяха представени от проф. Стефанов. Според него пред Комисията по редки болести към
Министерството на здравеопазването стоят няколко задачи: включване на
заболявания в Списъка на редките заболявания, обозначение и оценка на дейността
на експертни центрове и референтни мрежи за редки заболявания, оценка на
дейността на Националния регистър на пациентите с редки заболявания, излизане
със становища и предложения по въпроси на профилактиката, диагностиката,
лечението, проследяването, рехабилитацията и медицинската експертиза на редките
заболявания, както и международно сътрудничество.
„В България има
около 200 000 пациенти с хронични заболявания, които получават терапия с
протоколи. Те трябва да се справят освен със заболяването си и със сложния
административен път, за да получат терапията си“, каза Александър Миланов от
Националната пациентска организация. По думите му е необходимо достъпът до медикаменти,
отпускани с протоколи, да се оптимизира. За целта трябва да се въведе
електронен протокол, да отпадне нуждата от физическо явяване пред Експертна
лекарска комисия /ЕЛК/ при продължаване на терапията, да се даде възможност за
дистанционен преглед на документи и да се регламентират възможностите за
дистанционен преглед, както и да е публично достъпна информацията за пътя на
пациента.
Анета Драганова, председател на
Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания, съобщи резултати от социологическо проучване
„Нагласи и предизвикателства пред пациентите с ревматични и дерматологични
заболявания“ от тази година. Съглсно данните 60% от лекарите смятат, че е
необходимо намаляване на медицинската документация, която се обработва за всеки
пациент. 65% от анкетираните лекари виждат необходимост достъпът до
скъпоструващи продукти да бъде предоставен в условията на извънболнична помощ
като това трябва да става съобразно териториалната принадлежност на пациента и
центъра на жизнените му интереси. Данните показват още, че 65% от пациентите са
затруднени да посещават ЕЛК основно поради финансови териториални причини.
Именно затова от пациентската организация настояват да се подобри пътят на
пациентите чрез оптимизиране, децентрализация и дигитализация на процеса.
Очаква се това да доведе до освобождаване на финансов ресурс, което на свой ред
ще даде възможност да се подобрят диагностиката и лечението с иновативни
медицински средства и процедури.
Няма коментари:
Публикуване на коментар