"Архитектура на звука"

 

 

Проект на Мартиан Табаков,куриран от Ирина Баткова.

По време на откриването Мартиан Табаков, заедно с участието на музикантите Георги Дончев и Росен Захариев - Роко ще изпълнят серия от музикални импровизации, превръщайки Водната кула в огромен музикален инструмент.
Откриване: 18:00 - 21:30ч.
Музикална импровизация: 19:00ч.
Изложбата "Архитектура
на звука" ще продължи до 13-ти Ноември

Създаването на скулптура, която работи като музикален инструмент включва не само изучаване на възможностите, които притежават различните материали като източници на звукови вълни, но и изследване на вътрешните, невидими за визуалното възприятие, пространства на формите от гледна точка на техните акустични и резонаторни свойства. Работата на Мартиан Табаков върху триизмерни обекти, които, при взаимодействие с публиката, произвеждат звуци разглежда от съвсем различен ъгъл идеята за формообразуването. Това е едно артистично усилие в посока, която надхвърля обобщеното определение за скулптурата като решаваща пластични проблеми и предлага осмислянето ѝ в архитектурен аспект, предпоставящ различен контекст за разбирането ѝ.
Философското мислене за възприятията е фокусирано преди всичко върху визуалния опит, който формира познанията за околния свят. Пространството има основно значение във визуалното възприятие – чрез него се определя от една страна вътрешната структура на видимите обекти и от друга тяхната външна различимост. При възприемането на звука времето играе ролята на пространството във визуалния опит. Характеристиките на звука се развиват във времето, а сред скулптурните обекти от „Архитектура на звука“ наблюдателят попада в един пространствено-времеви модел, в който е заложено интегрално сензорно възприятие. Тук звукът не е просто детайл от скулптурните инсталации, не е планиран като допълнителна референция или като подсилващ артистичното съдържание ефект, той е основополагащ градивен елемент от първоначалните скици до прецизното създаване на обеми, които освен естетически имат и аудио характеристики. Това необичайно предизвикателство за сетивата демонстрира нагледно начина, по който изкуството създава един онтологичен език изграден не на базата на ежедневната номенклатура от обекти, които трябва да видим и осмислим, а върху процеса на самото осмисляне.