Радикален формален анализи - Галерия + 359

Откриването бе на 10.07.2020. /петък/ от 14-19 часа, „Галерия +359“, София, ул. Галичица 21, София, при спазване на всички мерки за сигурност

Радикалният формален анализ е подход, който разкрива възможностите на една последователна интензификация на самокритическата тенденция в изкуството. Този подход има своите корени във философската арт критика, обособила се през втората половина на 20 век и достигнала своята кулминация с основаването на американското списание за критическа теория на изкуството „Октомври“. Днес радикалният формален анализ е не само теоретичен инструмент, а по-скоро реторично пространство за задаване на критически въпроси към развитието на съвременното изкуство и състоянията на глобалния художествен авангард.

Защо този проект се обръща към формалният анализ и защо търси да провокира неговите най-радикализирани форми? По думите на художествения критик, от кръга на списание „Октомври“, Бенджамин Бъхло: „Колкото повече естетическият дискурс се отдалечава от формалният анализ, толкова по-настоятелно се появяват изисквания за метафизичен смисъл, потапящи зрителите в значения и невротични дискурси, в които буквално всичко е „изпълнено със смисъл“. Днес смисълът на изкуството като безизходна невротичност не е сиптмом /поне не повече от всеки друг път/, а логично категориално /но не и „категоризиращо“/ изискване за преодоляване на поредната формална криза. Ето защо настоящият проект не се интересува от художествените значения на творбите, а от конструкциите върху които те са построени. Основен предмет на изследване, а оттук и на експониране, е концептуалният жанр на публичното оповестяване на претенциите на творбата – това, което художественият критик Дейвид Джоуслит, също от кръга на списание „Октомври“, през 2016 година формулира като „концептуалното изкуство на съобщението за пресата“, при което произведението е „преведено” в текст като предложение за неговото значение.

Настоящият проект с название „Радикален формален анализ“ се фокусира върху динамиката на такава основна арт медия, каквато е публичното управлние на смисъла на творбата под формата на „концептуалното изкуство на съобщението за пресата“ и връзката му с контрола върху рецепцията.  Ето защо в проекта са включени концептуални стратегии, документации и творби на някои от най-различимите и провокативни съвременни български художници, притежание на „Галерия плюс 359“  – Красимир Терзиев, Желко Терзиев, Боряна Петкова и Георги Георгиев – Жорррас.

Съобщението за пресата понякога е единствената възможност един художник, една изложба, една творба или една идея да бъде „видяна“ като художествено събитие. Настоящият проект акцентира именно върху съдбата на това „съобщение за пресата“ през повторното му експониране. Така съдбата на съобщението за пресата като първоначално управление на смисъла на художественото събитие се завръща към себе си. Удължаването на действието на „съобщението за пресата“ няма за цел да проблематизира пресата и изобщо информацията като медия. То също така не се явява и медия в медията. Погледнато под определен ъгъл то е цялата медия. Чистата медия, която е открила своята чиста функция подобно на прочутата тенденция към „оперативно затваряне“, описана от социолога Никлас Луман, според която системата на изкуството или част от нея открива своя автономна функция за да се съсредоточи единствено върху нея. Съобщението за пресата подновява своето действие като подновява случването на художественото събитие, което се съдържа в неговото обявено очакване.

Накратко четирима съвременни художници имат отново възможност да обявят случването на вече случили се художествени събития.