В системата на спешната помощ работят общо 6 хиляди души

Един екип на Спешна медицинска  помощ (СМП) обслужва 27 хиляди души, а 1 реанимационен екип – между 42000 и 210 000 души душии. У нас има общо 357 мобилни екипи, от които реанимационни са 75. Средно по една линейка се пада на един град. По-голямата част от населението на страната-58% живее на разстояние до 20 минути от филиал за спешна медицинска помощ, а 27% чакат между 20 и 30 минути да пристигне лекар. Основен проблем е също така и факта, че 2/3 от лекарите в Центровете за спешна медицинска помощ са без специалност. В общо 31 филиали на СМП в страната не работи нито един лекар.

Данните са записани в проекта на Стратегията за развитие на Спешната медицинска помощ в България до 2020 година, която се изработва без присъствието на пациентските организации, а мнението на спешните медици не се взима под внимание, обявиха от Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ в България. Разходите за спешна помощ на един човек се равняват на средно на 5,75 лв., а парите за медикаменти - на 2,09 лв. В стратегията се посочва още, че недостигът на компетентни кадри води до претоварване на лекарите и до неправомерни разходи на медикаменти и консумативи. От асоциацията алармираха също така и за това, че в 166 общини няма дежурни лекарски практики на джипита, които да осигуряват медицинска помощ след работно време и в почивните дни на хората. Едва в 98 от общо 264 общини в страната има осигурени кабинети с такива дежурства.

Работещи в областта на спешната помощ настояват за 100% увеличаване на заплатите им, ако се приемат промени, според които общопрактикуващите лекари няма да бъдат на разположение 24 часа. В такава ситуация оказването на медицинска помощ изцяло ще бъде поето от работещите в областта на спешната медицина, заяви д-р Десислава Кателиева, председател на Асоциацията на работещите в спешната помощ.

Лекарите от СМП настояват също така и за ясно регламентиране на понятията и въвеждане на критерии за спешни, неотложни и неспешни състояния, които да залегнат в здравната стратегия за 2014-2020 година, изготвена от МЗ. Настояват още и за изработване на алгоритми за дейността им, осигуряване на кадри в областта и уеднаквяване на оборудването в линейките.

По думите на д-р Кателиева искат прости неща, които не струват толкова пари.

Тя съобщи, че й у нас има 127 спешни фелдшерски екипа. Но все повече намаляват лекарските екипи, като в повечето случаи те вече се състоят само от медицинска сестра и фелдшер, особено в малките населени или отдалечени места.

Но за да могат парамедиците да намерят приложение в системата обаче са нужни законови промени, тъй като според сегашните текстове те не могат да оказва спешна медицинска помощ, да дава лекарства на пациент и др. Медицинските сестри също не могат да назначават сами терапия на нуждаещ се или да извършват каквато и да било дейност без лекарско решение, освен да правят сърдечен масаж, поясни д-р Кателиева.

Сега в системата на спешната помощ работят общо 6 хиляди души, а за да се обслужва населението без закъснение и с добро качество, трябва да бъдат поне два пъти повече т.е. 12 хиляди.

От близо 2 млн. повиквания половината не са спешни, което поставя в риск истински спешните случаи, за които по една или друга причина често екипите закъсняват поради големия брой повиквания, съобщи Пламен Таушанов от Асоциацията за закрила на пациентите. Между 20% и 40% от приетите в болниците пациенти са били по спешност, но не са транспортирани и доведени там от Спешната помощ, добави той.