За първична извънболнична медицинска помощ да се заделят между 12 и 15% от парите за здраве у нас

За промени в НРД 2013 и в някои наредби на МЗ настояват от НСОПЛБ

ОПЛ ще настояват при обсъждането на новия НРД за 2013-та година за по-голям бюджет за общата медицина и консултации, съобразени с индивидуалните нужди на пациентите. За нови правила и оптимизиране в диспансерното наблюдение на хронично болните пациенти, което в момента предвижда ограничен брой медицински консултации. За промяна в досегашната система на пред хоспитализационните изследвания и включването им в клиничните пътеки. За повече права и повече свобода при назначаване изследвания и консултации, необходими за пациентите им. За оптимизирането на част от клиничните пътеки. Напр. КП № 244 при рентгеново доказана артроза, да не се изискват от пациента непрекъснато нови и нови рентгенови снимки, при всяко болнично лечение, защото тя няма как да се излекува дефинитивно и само може колената му просто да „светната” от лъчевото натоварване.

Липсата на регламент за изследванията преди хоспитализация води понякога до взаимното им изключване, до противоречие със съвременните правила за добра медицинска практика и до нагнетяване на напрежението между лекари и пациенти, подчерта д-р Виктория Чобанова, секретар на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ). Според нея националните консултанти трябва ясно да кажат за коя диагноза какво е необходимо преди хоспитализация, а после здравната каса да предвиди ресурс.

"Медицината не е математика, медицината не е казарма, болниците не са войници, т.е. един човек може да има нужда от 3 изследвания и консултации, друг може да няма.

Пълен хаос е с изследванията за влизане в болница. В момента пациентът идва при нас с един хвърчащ лист, на който докторът от болницата е написал какви изследвания се налагат преди хоспитализацията. И ние правим всякакви финтове, за да ги изпълним и да спестим разходи на пациента, но така ощетяваме профилактиката, диагностиката и острите случаи. Освен това не можем да назначаваме всякакви изследвания - например скенер. За тях пациентът трябва да плаща. И започват кавги с пациента. Щом се сравняваме със западните страни, време е и парите за обща медицина да станат 12-15% от общия бюджет за здравеопазване, а не както е досега 6-6.5%", допълни д-р Л. Киров, председател НСОПЛБ. По думите му те ще поискат в НРД 2013 да се запише какви изследвания са нужни за влизане в болница по всяка от клиничните пътеки и за тази дейност да се осигурят пари.

ОПЛ ще настояват също така за промени при изследванията и консултациите за ТЕЛК. В момента парите, които се харчат за подготовката на пациента за освидетелстване от ТЕЛК, ощетяват диагностиката и профилактиката в първичната помощ и са за сметка на всички останали, които имат нужда от изследвания и консултации.

За промяна в заплащането на здравните услуги т.е. да бъдат въведени коефициенти на заплащането при хронично болните в зависимост от броя на заболяванията; за разширяване някои от дейностите им, като ехографии, мамографи и други изследвания; за заплащане на препоръчителните имунизации както задължителните; за пациенти с редки заболявания протоколите за скъпоструващите лекарства да се удължат от 6 на 12 м.; за възможностите без консултации с пулмолог да насочват пациентите си за санаториално лечение и да могат да отписват пациенти и за промени, както в методиката на НЗОК за стимулиране на ОПЛ, които работят при неблагоприятни условия - малки или отдалечени населени места, така и в критериите, определящо едно място за неблагоприятно.

Понятието „център на практика”, което е в методиката не е дефинирано никъде в нормативната уредба, поради което сега директори на РЗОК еднолично решават кой ще получи пари и кой не. Така се поощряват и възнаграждават само "послушните" на касата лични лекари, обясни д-р Селиме Карагьозова от УС на НСОПЛБ.

"Едно GP може да работи на 4 места, 3 от които са неблагоприятни. От НЗОК обаче могат да решат, че той ще получи пари само за едно от тях", допълни д-р Киров.

Той призова да се увеличат финансовите средствата за тях и да се включат вече и Общините. Крайно време е това да се случи, подчерта той и поясни, че имат подготвен проект, чиято цел е да се разпределят средствата справедливо и така да бъдат мотивирани ОПЛ.

От сдружението ще настояват още да не бъдат наказвани за превишени изписани изследвания, ако те са били медицински оправдани, за осигуряване от НЗОК на регламент за достъп до електронните досиета на техните пациенти, с цел по-добрата им проследяемост, за въвеждане на единен електронен регистър, електронна фактура, с цел да бъде оптимизирано съхранението на данните за извършените прегледи и да се въведе електронен таблет на подписания амбулаторен лист и др.

Председателят на НСОПЛБ заяви, че заложените, за профилактичен преглед, в бюджета на касата пари са само за половината здравноосигурени, въпреки че според нормативната уредба той е задължителен за всички.

По данни на НЗОК 4670 са регистрираните ОПЛ у нас, които за първите пет месеца на т. г. са извършили профилактични прегледи на 1 160 178 души над 18 г.. За същия период на м. г. тези прегледи са били - 1 032 728.

Тази година ОПЛ са направили 1 690 000 прегледи на хронично болни (диспансерни прегледи) и общо 928 800 на деца до 18 г. в т. ч. 305 хиляди прегледа на деца до 1-годишна възраст, 110 хиляди – до 2-годишна, 275 хиляди – до 7-годишна, и 238 хиляди прегледа на деца от 7 до 18-годишна възраст.

Д-р Киров сравни мерките, предприемани в здравната система, с "пооправяне на дамска прическа-пипни тук, пипни-там" и посочи, че от години се загърбва проблемът със здравнонеосигурените граждани. Той припомни за големия им брой в България – между 1.2 и 2 млн. души и подчерта, че е несправедливо, спрямо тези, които са редовни платци, неосигурените да заплащат здравните си осигуровките само за последните три години, за да влязат обратно в здравната система. Според него„ за възстановяване на прекъснатите здравноосигурителни права лицата трябва да си погасят всички задължения, произтичащи от закона, от момента, в който е възникнало задължението му да се осигурява и то с всички лихви”. Но по думите му „за да се случи това се иска политическа воля и кураж от управляващите за да прокарат необходимите законови промени”. И припомни отново, че още преди две години са алармирали за оформянето по този начин на един огромен дефицит в системата.

Във връзка с потребителската такса ОПЛ поискаха за пореден път социалната политика на държавата да не се прехвърля върху гърба на лекаря. Те изразиха недоумение по какви критерии е определена тя и кой какво спечели от всичко това?

„Потребителската такса се заплаща и при нас, и при специалистите, и в болниците, така че засяга всички. Нашето предложение продължава да е – всеки да я заплаща. Ако някой реши напр. социалното министерство, че някои групи хора трябва да бъдат освободени от нея, тогава или да платят вместо тях, или да възстановят на тези хора парите срещу съответния документ.“, бе категоричен председателят на НСОПЛБ, който риторично попита защо никой не пита какво стана с тези 1,5 млрд. лева от нашите здравни вноски, които отидоха в държавния бюджет, но не отидоха за здраве.

Личните лекари поискаха отново и за пореден път и проверките от страна на НЗОК да се правят при зачитане правата, авторитета и достойнството на проверявания, и всяка да завършва с констативен протокол. Санкциите да са само на един протокол, а не всяка на 2-3 различни, което водело до завишаване на сумата. Да не бъдат глобявани за маловажни неща от рода на липсващ подпис или печат, посочи д-р Атанас Пелтеков, зам. председател на сдружението..

През 2014 г. изтича срокът за придобиване на специалност от всички ОПЛ у нас. Но обучението на специализантите по ОМ се възпрепятства заради нормативни неуредици и абсурди, акцентира д-р Киров. До момента обаче 41% са с придобита специалност, 34-35% са в процес на придобиване на специалност, но и има доста прекъснали принудително, именно заради тези неуредици в нормативната уредба.

Според д-р Киров в голямата си част предложенията им вече са представяни, но не възприети досега макар, че биха оптимизирали работата на личните лекари.

НСОПЛ отново ще представи всички свои предложения и идеи за НРД 2013 пред БЛС, които ще адресира и до НЗОК, МЗ, здравната комисия в 41 НС.

Като председател на НСОПЛБ и като национален консултант по ОМ той все още се надява проблемите на ОПЛ да бъдат обсъдени на среща със здравния министър Десислава Атанасова, макар, че от 22 юни, когато писмено е поискал такава среща до момента отговор няма от МЗ.

Д-р Киров подчерта, че всичко, което искат ОПЛ, е регламент и ясни правила на работа, в интерес на пациентите. Дори да се налагат коренни промени в системата, ние трябва да вървим напред и към по-добро, тъй като тя от 4 год. е в застои. Преди години бяхме постигнали някои неща, но вече има връщане назад, има буксуване. А добре работеща ПИМП означава по-здрави хора. Има какво да се прави и може да се направи, каза в заключение той.