За първи път България бе активен участник в световната кампания „Епилепсията вън от сянка”

Инициативата е на Европейската комисия при Световната Лига за Борба с Епилепсията съвместно със Световната Здравна Организация.

За първи път тази година България бе активен участник в световната кампания „Епилепсията вън от сянка” с Първия симпозиум по хирургия на детски епилепсии, който се проведе в София с участието на световноизвестни учени и хирурзи.

В България хирургията на епилепсията не е толкова популярен метод за справяне с най- честото неврологично заболяване в света, от което страда над 1% от населението, но в различна форма.

Между 30 и 40% от пациентите с епилепсия продължават да получават пристъпи, които не са адекватно контролирани от медикаментозното лечение. Много от тях могат да бъдат кандидати за епилептична хирургия, която се извършва от втората половина на 19-ти век. През последните три десетилетия обаче се отбелязва съществен напредък благодарение на прогреса в диагностичните процедури и ролята на хирургията в лечението на епилепсиите нараства значително. Изискванията за епилептична хирургия са не само наличие на високоспециализиран мултидисциплинарен екип, но и скъпо електрофизиологично и невроизобразяващо оборудване. Поради това, програмите за епилептична хирургия зависят от икономическото ниво на страните. Такива програми липсват в 98% от африканските държави, 76% от азиатските и 58% от европейските държави.

Целта на хирургичната интервенция е да намали честотата на епилептичните пристъпи при минимален риск от неврохирургични или когнитивни странични ефекти. Хирургията на епилепсията изисква тясна колаборация в екип от различни високообучени специалисти: невролози, детски невролози, неврофизиолози, неврохирурзи, неврорадиолози, невропсихолози, невропсихиатри и невропатолози. Цялостното обсъждане на хирургичните кандидати включва комбинация на клинични, електрофизиологични, невроизобразяващи, невропсихологични, психиатрични и психосоциални изследвания. Електрофизиологичната оценка се базира на рутинна електроенцефалография (ЕЕГ) и мониториране на пристъпите с непрекъснато ЕЕГ и видео-регистриране, а в някои случаи – при използване и на вътречерепно поставени електроди.

Ефективността и безопасността на епилептичната хирургия е доказана през годините. След 1 година, 64% от оперираните, но само 8% oт тези, лекувани с медикаменти, са били без пристъпи. Изходът от епилептичната хирургия е потвърден в множество различни проучвания от всички континетни, без значими разлики. Малко са усложненията от епилептична хирургия и те най-често са възрастово-обусловени. Поради това, епилептичната хирургия не трябва да се приема като средство на последно спасение, а като средство на избор и ранно лечение при много от рефрактерните пациенти с епилепсия.

-------

В Европа около 6 милиона души имат активна епилепсия; 3.3% от тях съставляват около 200 000, които могат да бъдат повлияни благоприятно от епилептична хирургия (това са около 10% от медикаментозно-резистентните 30% от епилептиците в Европа).

Данните от Обединеното Кралство показват, че 15 000 случая или 1.5% от ежегодните нови случаи могат да бъдат добавени към този „хирургичен” контингент. Тези епидемиологични данни показват значима празнина от неприлагано хирургично

В проучване с въпросник за грижите за епилепсията, проведено от Комисията по европейските въпроси на ILAE от 2011 г., всички страни членки от Западна Европа са заявили, че липсата или недостатъчното използване на епилептичната хирургия е един от основните проблеми в Европа.

Организацията на хирургичните услуги се различава сред високоразвитите страни в Европа. Например, Германия има 4 нива на медицински грижи за епилепсия, като четвъртото ниво включва няколко високоспециализирани епилептични центрове. Там е концентрирана епилептичната хирургия и се извършва голям брой операции. В Обединеното кралство много от операциите се извършват в няколко големи епилептични центъра, но някои неврохирурзи извършват по-малко и по-леки операции. Норвегия е на другия край на този спектър, тъй като има един национален епилептичен център, който концентрира високоспециализирано медицинско обслужване, вкл. епилептична хирургия.

В сравнение с високоразвитите страни, централно- и източноевропейските страни имат по-малко диагностични възможности (видео-ЕЕГ и Магнитно-Резонансна Томография) и само няколко страни имат програми за епилептична хирургия. Проф. Peter Halasz от Будапеща е изпратил въпросник на 15 от тези страни (Armenia, Bulgaria,

Czech Republic, Estonia, Georgia, Hungary, Latvia, Lithuania, Macedonia, Poland, Romania, Russian Federation, Serbia, Turkey and Ukraine) и е получил следните резултати (непубликувани): брой оперирани пациенти - 10 в Естония, 23 – литва, 30 – Унгария, 65 – Турция, 114 – Полша, 150 – Чехия. В останалите страни до този момент не са били налице национални програми за епилептична хирургия.

През 2012 г. в Румъния се създава Национална програма за медикаментозно-резистентна епилепсия, като предстои разработването и финансирането от министерството на Здравеопазването на програма за епилептична хирургия и за приложение на кетогенна диета. За съжаление, в България, такава национална програма все още е далеч от дневния ред.

Заключението на европейската комисия за проблемите в грижите за епилептично болните в Европа, в резултат на проучването е, че епилептичната хирургия трябва да бъда поставена на първо място.