Над 42% от населението на света е засегнато от неврологични заболявания

Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ призовава за стратегически подход към превенцията, ранната диагностика и равния достъп до лечение

 

 

По повод Световния ден на мозъка – 22 юли, Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ се присъединява към призива на международната инициатива за ранна диагностика и осигуряване на равнопоставен достъп до лечение за всички хора. Повече от 3,4 млрд. души, или над 42% от населението на света, живеят с някакво неврологично заболяване. Това превръща болестите на мозъка и нервната система във водеща причина за влошено здраве и инвалидизация в световен мащаб. Въпреки значителния напредък на медицината, милиони хора все още нямат навременен достъп до диагностика, лечение, рехабилитация и дългосрочни грижи.

Неврологичните заболявания са свързани с над 11 млн. смъртни случая годишно. По данни на Световната здравна организация повече от 80% от смъртните случаи и загубата на здраве, причинени от тези състояния, са в държави с ниски и средни доходи, където достъпът до специалисти, лекарства, технологии и рехабилитация е най-ограничен. Само една четвърт от държавите членки на СЗО включват неврологичните заболявания в пакетите си за универсално здравно покритие.

Световната федерация по неврология посочва, че в държавите с ниски доходи броят на невролозите на глава от населението може да бъде до 227 пъти по-малък. В някои недостатъчно обезпечени общности пациентите чакат около пет години между появата на първите симптоми и поставянето на диагноза от специалист. Основните пречки са недостигът и неравномерното разпределение на медицински кадри, високата цена на грижите, дългото чакане, стигмата и ограничените услуги извън големите градове.

По данни на Brain Health Atlas за 2021 г., мозъчните заболявания с най-голяма тежест за обществото в България, са инсултът, неврологичните заболявания, психичните разстройства и черепно-мозъчните травми. Заболяаемостта от болести на мозъка у нас през 2022 г. надхвърля 1 270 000 случая, а смъртността, свързана с тях, е над 33 000 души.

Неврологичните заболявания в България са причина за близо 732 000 години живот, загубени поради влошено здраве, преждевременна смърт или инвалидизация /DALYs/. Този показател обединява годините, загубени вследствие на преждевременна смърт, и годините, преживени с увреждане. Инсултът е водещото неврологично заболяване у нас по смъртност и загубени години здравословен живот. Според данни на НЗОК през 2025 г. пациентите с исхемичен инсулт у нас са били 40 892. След него сред заболяванията с най-съществено въздействие се нареждат болестта на Алцхаймер и другите деменции, болестта на Паркинсон, туморите на нервната система и епилепсията.

Последиците от мозъчните заболявания се простират далеч отвъд здравната система и оказват значително влияние върху обществото и икономиката. По изчисление на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, базирано на данни от НОИ, само за година мозъчните заболявания са причинили загубата на близо 16 хиляди работни места у нас. За бизнеса това се равнява на 226 милиона евро непроизведен труд, а за държавата – на близо половин милиард евро загуба от БВП.

„Мозъчното здраве изисква много повече от лечение на вече възникнало заболяване. То започва с профилактиката, ранното разпознаване на симптомите и навременния достъп до качествена медицинска помощ, но включва също рехабилитация, дългосрочни грижи и подкрепа за пациентите и техните близки. За да подобрим качеството на живот на хората с мозъчни заболявания, е необходим стратегически подход, който да постави тази тема сред водещите приоритети на здравната политика. Това е и нашата мисия“, каза председателят на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ чл.-кор. проф. Николай Габровски.

Тази година международната инициатива на Световната федерация по неврология се провежда под надслов „Мозъчно здраве: равен достъп за всички“ – Brain Health: Access for All. Кампанията поставя във фокуса неравенствата в грижата за хората с неврологични заболявания и необходимостта качествените услуги да бъдат достъпни независимо от местоживеенето, доходите, възрастта или социалното положение.

Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ подкрепя основните послания на Световния ден на мозъка 2026 и призовава и усилията в България да бъдат насочени към:

• Равнопоставен достъп – качеството на грижата не трябва да зависи от местоживеенето, доходите или социалния статус на пациента;
• Ранна диагностика и медицинска помощ – по-кратък път между първия симптом, консултацията, диагнозата и започването на лечение;
• Превенция през целия живот – контрол на високото кръвно налягане, диабета, тютюнопушенето, обездвижването, нарушенията на съня и други рискови фактори, които могат да бъдат контролирани;
• Грижа близо до дома – развитие на първичната медицинска помощ, регионалните услуги, телемедицината, неврорехабилитацията и подкрепата в общността;
• Измерими политически действия – ясни цели, следване на приоритетите на Националния план за мозъчните заболявания, ангажираност на институциите по проблемите на мозъчното здраве, финансиране, създаване на национални регистри и публично проследяване на резултатите.

 

5 грешки при осветлението у дома, които Xiaomi LED Desk Lamp 2 може да ти помогне да избегнеш

Светлината у дома е един от онези детайли, които често остават незабелязани, но оказват голямо влияние върху начина, по който се чувстваме. Тя ни помага да се концентрираме, да създадем уют или да направим обикновения момент по-приятен. Въпреки това често допускаме малки грешки, които правят ежедневието ни по-малко комфортно.

Ето кои са най-често срещаните пропуски при избора на осветление и как правилното решение може да промени обстановката в дома.

Разчитаме само на една светлина за всички задачи

Работата, ученето, четенето или творческите занимания изискват различна атмосфера. Когато използваме един и същ източник за всичко, той често не е достатъчно подходящ нито за продуктивност, нито за почивка.

Xiaomi LED Desk Lamp 2 е създадена, за да осигури равномерна яркост по време на работа. Благодарение на дългата 60 см осветителна глава, тя покрива по-голяма площ и прави бюрото по-комфортно място за ежедневните задачи.

Пренебрегваме комфорта за очите

Продължителното време пред екрани е част от рутината на много хора. Затова не е достатъчно просто да виждаме добре - важно е средата да бъде приятна и балансирана.

С технология, насочена към по-удобно визуално изживяване, лампата осигурява отлично разпределение на яркостта, която подпомага концентрацията при по-дълги часове на работа или четене.

Възможността за настройване на цветовата температура в диапазон от 2500K до 5100K позволява лесно адаптиране според различните моменти от деня.

Избираме лампата само според дизайна

Външният вид има значение, но една настолна лампа трябва да бъде не просто красив детайл върху бюрото. Тя трябва да се вписва естествено в начина, по който използваме пространството около нас.

С минималистична визия и елегантна форма Xiaomi LED Desk Lamp 2 допълва различни интериори - от домашен офис до кът за четене или творчество.

Забравяме, че светлината може да бъде персонализирана

Когато прекарваме дълги часове пред екрани или с книга в ръка, качеството на излъчването се превръща във важен елемент от всекидневния комфорт.

Xiaomi LED Desk Lamp 2 е разработена с технологии, които ограничават влиянието на синята светлина и създават по-благоприятно преживяване за очите. Допълнително, високият индекс на цветопредаване помага цветовете да изглеждат близки до реалните.

Не мислим за осветлението като част от умния дом

Управлението на светлината през телефон или с гласова команда е още една стъпка технологиите да правят всеки ден по-лесен.

Чрез приложението Mi Home, както и с помощта на Google Assistant и Amazon Alexa, Xiaomi LED Desk Lamp 2 лесно се интегрира в съвременния начин на живот.

Доброто осветление не е само въпрос на яркост. То е част от средата, в която работим, почиваме и прекарваме времето си - малък детайл, който има силата да промени усещането за целия ден.

 

Съюзът на пивоварите в България представи резултати, тенденции, очаквания

На своя професионален празник – Илинден от съюза на пивоварите в Българи /СПБ/ отбелязаха три емблематични за сектора годишнини: 145 години българска пивоварна индустрия, 70 години пивоварна наука и 35 години от създаването на браншовата организация.

У нас към момента са регистрирани 42 производители на бира /от 3 големи компании до 7 малки и средни, и 32 микропивоварни/. От 1994 г., когато започва приватизацията на бирените предприятия у нас - до днес, капиталовите инвестиции се изчисляват на 1 милиард и 625 млн. лева, т.е. - 831 млн евро. За последните пет години тези активи надхвърлят 331 млн. лева /170 млн. евро/. Само за 2025 г. те са близо 45 млн. евро – най-високото ниво на годишна база за последните две десетилетия. Над 40% от тези инвестиции са за нови мощности в малцовото производство, което показва дългосрочна визия и увереност в развитието на сектора, включително в регионален мащаб.

Браншът осигурява работа на около 22 000 души по цялата производствена и търговска верига. От тях 9% са директно заетите в пивоварните предприятия. Средната работна заплата в тях надхвърля 1650 евро и остава най-високата в хранително-вкусовата промишленост. Всеки зает в бирената индустрия в България произвежда годишно 232 хиляди литра пиво /по данните за 2025 г./, коментира Ивана Радомирова, изпълнителен директор на СПБ. За сравнение - в Румъния този индикатор е 256 000 литра и в Гърция – 195 000 литра. Между СПБ и синдикатите за 14-ти път беше подписан поредният Браншови колективен трудов договор. С него бирените компании осигуряват по-благоприятни от нормативно определените условия на труд, заплащане и развитие на човешкия капитал.

През м. г. производството на бира в страната е 4 420 000 хектолитра, а продажбите са почти 5 млн. хектолитра. Макар и при спад в обемите от 5% спрямо 2024, три четвърти от българите консумират бира поне веднъж месечно, а над половината – всяка седмица. Годишната консумация на пиво през 2025 г. е 76 литра на глава от населението, включително и безалкохолната бира.

Според Владимир Иванов, председател на СПБ, спадът в продажбите следва общоевропейската тенденция. По данни на Пивоварите на Европа производството и потреблението на бира в ЕС също намаляват, но България запазва 13-ото си място и по двата показателя. Общо в страните от  ЕС производството на бира бележи спад с 2,9%, а потреблението – с 3,2% спрямо 2024 г. От 2019 г. насам европейското производство на бира е спаднало с 8,6%, а продажбите – с 9,2%.

Българските пивовари се адаптират към променящите се потребителски предпочитания чрез продуктови иновации и интересни нови вкусове и асортименти. За последната една година на пазара са позиционирани 20 нови марки и видове бира, вкл. с 0% алкохол. Безалкохолната бира продължава впечатляващия си растеж, а портфолиото допълнително се разширява и от нискоалкохолни бирени миксове. Това е и най-отчетливата тенденция и на европейско, и на национална ниво. През 2025 г. обемите в продажбите на безалкохолна бира в страните от ЕС са се увеличили с 6%, а от 2020 г. насам ръстът надхвърля 38%. Днес една от всеки дванадесет бири, консумирани в ЕС, е безалкохолна.

Данните на СПБ сочат, че през м. г. у нас са продадени122 780 хектолитра безалкохолна бира, което е с 53% увеличение спрямо 2024. За първите шест месеца на 2026 година вече има нов ръст от 14% в продажбите на безалкохолна бира.   Това отразява променящите се предпочитания на потребителите, нарастващия стремеж към умерена консумация и продължаващите инвестиции на пивоварите в иновации, качество и по-голям избор за консуматорите.

Устойчивото управление на ресурсите е сред най-важните приоритети на бирената индустрия. Ето защо въвеждането на депозитна система за опаковки от напитки продължава да бъде от ключово значение за бъдещото развитие на пивоварния бранш. България е задължена да изгради такава система до края на 2028 г. съгласно Регламент /EС/ 2025/40 на ЕС за опаковките, но все по-тревожно изостава в този процес, вкл. и предвид условията за приемането ни в ОИСР. Това е и поводът Икономическият и социален съвет да излезе с Резолюция за ускоряване на процесите по въвеждането на депозитната система.

-Надяваме се МОСВ час по-скоро да рестартира диалога със заинтересованите страни и в дух на прозрачност и балансирани решения да се постигне напредък по темата, България има уникалния шанс да изгради успешна депозитна система съгласно изискванията на Регламента и в същото време да взаимства най-добрите модели и практки, прилагани в 17-те страни на ЕС с такива система. Да се поучи от техните достижения, но и грешки, коментира изпълнителният директор на СПБ.

Данните от проучване на Ипсос сочат, че 87% от българите на 15+ години са мотивирани срещу 10 евроцента депозитна такса да връщат ПЕТ бутилки и кенчета от безалкохолни напитки, бира и бутилирани води. А това ще намали и разходите на домакинствата, защото сега всички граждани плащат за една ПЕТ опаковка три пъти - чрез такса смет, чрез продуктовата такса, включена в крайната цена за консуматора и трети път – с наказателната такса за нерециклираните пластмасови опаковки.

В рамките на 70-годишния юбилей на българската пивоварна наука беше отчетено, че през последните пет години са реализирани над 20 научни изследвания, свързани с технологията и качествата на пивото. Благодарение на новите изследвания и публикации на проф. Габриела Маринова, д-р Сергей Иванов, проф. д-р Донка Байкова, д-р Петър Недялков и др., т. е. все повече хора знаят за антиоксидантите в

бирата, полезното влияние на съставките и сортовете хмел в пивото, мястото на бирата в балансираната диета. Тук са и най-авангардните РНК и метагеномни анализи, които картографират микробиома на бирата и подпомагат разработването на нови продукти и производствени технологии.