НСИ отчете 4,4% инфлация за година

По предварителни данни на НСИ индексът на потребителските цени за януари 2013 г. спрямо декември 2012 г. е 100.4%, т.е. месечната инфлация е 0.4%. Годишната инфлация за месец януари 2013 г. спрямо януари 2012 г. е 4.4%, а средногодишната инфлация за периода февруари 2012 - януари 2013 г. спрямо периода февруари 2011 -януари 2012 г. е 3.1%. През януари 2013 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва:

-  хранителни продукти и безалкохолни напитки (+ 1.7%);

- алкохолни напитки и тютюневи изделия (+ с 0.1%);

-  облекло и обувки (- с 3.2%);

-  горива (- 0.7%);

-  жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома (- 0.5%);

-  здравеопазване (- 0.1%). През януари са се увеличили цените на следните хранителни продукти: хляб -с 0.3%, макаронени изделия

-  с 0.8%, месо от едър рогат добитък - с 1.6%, трайни колбаси - с 0.3%, риба (обработена, консерви, полуфабрикати) - с 0.4%, пресни млека - с 1.5%, кисели млека - с 0.9%, бяло саламурено сирене - с 0.8%, млечни масла - с 0.2%, ябълки - с 0.5%,

домати - с 37.2%, краставици - с 11.5%, пипер - всички видове - с 35.3%, зрял лук -с 2.0%, зрял чесън - с 1.4%, зеле - с 16.5%, зрял боб и леща - съответно с 1.8 и 0.6%, картофи - с 6.4%, шоколад и шоколадови изделия - с 0.7%, вина -с 0.3%, газирани напитки -с 0.9%, и други. През месеца са се намалили цените на следните хранителни продукти: ориз -с 0.4%, сухи сладкарски изделия - с 0.9%, свинско месо - с 1.5%, птиче месо -с 0.1%, мляно месо (кайма)

-  с 0.1%, слънчогледово олио - с 0.3%, яйца - с 0.6%, цитрусови и южни плодове -с 3.7%, гъби - с 1.6%, захар

-  с 0.5%, кафе - с 0.6%, и други.

Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ)

По предварителни данни на НСИ хармонизираният индекс на потребителските

цени за януари 2013 г. спрямо декември 2012 г. е 100.2%, т.е. месечната инфлация е 0.2%. Годишната инфлация за януари 2013 г. спрямо януари 2012 г. е 2.6%.

Средногодишната инфлация за периода февруари 2012 -януари 2013 г. спрямо периода февруари 2011 -януари 2012 г. е 2.4%. Индекс на цените за малката кошница (ИЦМК) По предварителни данни на НСИ индексът на цените за малката кошница за януари 2013 г. спрямо декември 2012 г. е 101.1% . През януари цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните, 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти - увеличение с 2.0%; нехранителни стоки - намаление с 0.4%; услуги -намаление с 0.2%.

Какво може служебният кабинет

Правителството падна. За едни трагедия,за други - радост, за трети - очаквано. Впуснахме се в сравнения с минали периоди, анализи за причините, а хората са на улицата. И причината е безспорна: ежедневието е трудно, за някой - безизходно. А в това, в което трябва да се съсредоточим, е не какво правим утре, а какво правим още днес. Всеки загубен ден ще увеличава напрежението.

1Парламентът: Да излезе с ясна позиция какво ще прави до края на мандата си и кога ще се разпусне. Парламентарните групи трябва да се уточнят с президента в какъв график ще върнат мандатите си.

2 Президентът: Първото и най-важно нещо е да определи министър-председателя. За времето, докато парламентът довършва работата си и парламентарните групи си подхвърлят мандата, служебният премиер "и президентът трябва да формират екипа на служебния кабинет. Всеки от нас трябва да се примири, че в служебното правителство вероятно ще попаднат хора, които

Авторът бе министър- председател на служебното правителство от 12 февруари до 21 май 1997 г. той не приема.

Но трябва да дадем шанс на тези хора да работят така, че след изборите да ги пожелаем в следващия кабинет.От опит знам, че за това са необходими 3-4 дни. Хубаво е, служебният премиер в тези 3-4 дни да има възможността да разговаря с членове на МС в оставка, за да бъде подготвен за някои от проблемите, които го очакват. Ако говори с Дянков, бих го посъветвал да прави точно обратното на това, което му препоръчва. Всичко това е хубаво да стане до тази неделя. Дори с цената на извънредни заседания на парламента и денонощна работа на президента и служебния премиер.

Да си представим, че сме един хубав понеделник в началото на март 2013 г. и че вече нямаме безидеен парламент и правителство, което не знае какво да прави. Имаме едно място по-малко за конфликти - парламента, и две нови надежди - служебен кабинет и избори, в които се надяваме, .че с гласа си ще променим нещо.

Какво трябва да донесе понеделникът?

ЗВ първия си работен ден служебното правителство трябва да покаже ясно, че ще търси решение на основната първо причиназа кризата- монополите. Има по-големи проблеми - критичното състояние на държавния резерв, задлъжнялостта в здравеопазването, критичното състояние на общинските бюджети, междуфирмената задлъжня-лост и други.Но от гледна точка на обществените очаквания трябва да се покаже, че се формира ясна политика по отношение на цената, която плащаме за електроенергията. Ключова роля тук трябва да играе регулаторът (чиито членове подадоха остави и б.р.). Той не можа и не може да се справи, затова служебното правителство трябва да изземе част от неговите функции, като, разбира се, намери начин да не влиза в конфликт със законодателя. Съпоставя се потреблението от миналата година с това от тази година, коригира се с температурите за двата периода и с увеличението на цената и се установява разликата.Намират се причините за нея, обясняват се на хората и се търси начин да бъдат отстранени. А причините могат да бъдат:  по-високата цена на електроенергията,определена от държавния регулатор - най-вероятната причина, или злоупотреба в отчитането на консумацията, която подлежи на техническа оценка и корекция.Илюзия е да мислим днес, че едно служебно правителство ще реши проблема с монополите, но в неговите пълномощия и компетенция е безпристрастно да установи причините и да посочи пътя за решаване на проблема.

4 Вторият основен проблем, който правителството бързо трябва да започне да решава, са задълженията на държавата. Чувствителните сфери са здравеопазване и общини. Те трябва да бъдат оперативно финансирани така, че да могат да изпълняват функциите си. Нещо повече, ако могат целево да бъдат финансирани неотложни капиталови разходи на общините, това трябва да бъде направено, за да се осигурят свежи пари в регионалната икономика

5 Отсега е добре да се мисли за стимулиране на потреблението. Хората са гладни, безработни и не купуват. Тук много важно значение има разпределението на привлечените средства от последния облигационен заем. При всички случаи част от него трябва да мине през стимулиране на потреблението. Една възможност - Великденска пенсия. Пенсионерът ще похарчи тези пари, за да купи нещо. Надяваме се, че ще избере българското.Трудно е да се дават рецепти сега, след 4-годишно хаотично управление и пълна неяснота около финансовите ресурси, ако са останали. Но път има - и най-малкото, което може да се направи, е финансова помощ от Брюксел. Такава, каквато неразумно Дянков обеща на гърците за кризата.Всеки сериозен икономист в момента би посочил някакъв път. И който и да започне работа, ако е убеден и знае какво прави, и е истински българин - ще успее. Да си помечтаем за хубавия понеделник в началото на март 2013 г., от който България отново ще тръгне нагоре.

Стефан Софиянски

В. "Труд"

Ще се разбере ли със себе си улицата?

Историята е показала, че всяка спонтанна революция преминава през няколко основни фази: 1) избухване; 2) разгръщане; 3) затихване и институционализация (възможен откат: реставрация!). Гражданската революция в България, избухнала на 17 февруари 2013 г., след вчерашните протести се намира между първата и втората фаза.

Протестиращите стигнаха до него с неподозирана скорост: само 48 часа след Ден Първи падна правителството. Изпадналият в амок едноличен лидер на ГЕРБ подаде оставка и повлече след себе си целия кабинет и парламентарното мнозинство. Въпросът за властта - основен за всяка начална революционна обстановка, беше решен по най-непредвидения начин: бягство на управляващите от авансцената

Те превключиха на вариант „Кризисен пиар", загърбиха дори текущите си задължения и разиграха пред очите на публиката бутафорен спектакъл „Бойко, не си отивай!". Целта е прозрачна: да се подготви почвата за триумфално завръщане след предсрочните избори на едноличния режим, марка „Б. Б.".

Така вместо да продължат напред, да притискат Борисов и сие да изпълнят исканията, написани върху плакатите, протестиращите трябваше да спрат и да се ориентират в новата обстановка. А тя не беше (и все още не е) в тяхна полза: абдикирало правителство; парламентарна опозиция, която се страхува да вземе , властта; президент без опит в кризисния мениджмънт; манипулативно настроени медии. Образно казано, пътят напред е пуст, няма организирани сили, които да партнират на революционерите.

Не всяка спирка по пътя на революцията помага за нейния успех. Доста наблюдатели са на мнение, че нейният потенциал и енергията на активистите ще се изчерпят за броени дни. Повод за това им дадоха първите разцепления сред протестиращите

Практически навсякъде - във Варна, София, Благоевград - водачите и говорителите на масовите бунтове влязоха във вътрешен диспут, а после и в конфликт по съдбоносния въпрос: как да продължат по-нататък? Магията на спонтанно роденото единство, демонстрирано в началото, е на път да изчезне. Самозвани пророци вещаят пълен разрив и неминуем крах. Платени мъдреци апелират инициативата да се предостави на „знаещите, посветените".

Преструктурирането на гражданските движения обаче беше не само неизбежно, но и необходимо. От една страна, защото по социален и възрастов състав неговите активисти и водачи идваха от различни културни светове: обезверени бедняци и състоятелни люде, младежи и възрастни, космополити и патриоти...

От друга страна, конюнктурата в различните градове и региони не е една и съща - в София икономиката и трудовият пазар още не са колабирали, във Варна гражданството е в плен на местни феодали, във Видинско е демографска пустиня. Съвсем нормално е приоритетите на местните граждански структури да се диверсифицират. В едно обаче

походът им срещу властовите елити е монолитен, а крайната цел - непроменена: смяна на Системата и Възмездие за грабителите.

Това, което е анормално за едно зряло демократично общество, са опитите да се отклони вниманието и да се пресече устремът на народното недоволство. Дни наред наблюдаваме как сред редиците на протестиращите бяха инфилтрирани полицейски провокатори, партийни манипулатори, неофашистки групички, откровени лумпени. Само че не те, а придобилите опит в протестните акции след 2009 г. лидери и активисти са лицето на февруарската революция. Доказателство: натрапниците бяха изолирани, а опитите за погром - пресечени. С включването на синдикати, военни, лекари, пациенти, експерти (което от вчера е вече факт) потенциалът за промени ще нарасне значително.

И днешната гражданска революция в България

роди утопии, мечти и смели проекти

Ако не беше така, бунтовете щяха да се изродят в кърваво отмъщение, каквото в родната ни история се е случвало многократно. Но исканията на протестиращите еволюираха в един нормален за днешната ситуация в Европа и света микс от битови, конституционни, хуманни и глобалистки идеи. В тях има всичко: антимонополни и антиолигархични лозунги, социални призиви за справедливост и солидарност, политически изявления за нов преход, закани за търсене на персонална отговорност. Традиционните еснафи и конформисти са стреснати от този радикализъм и надигат глас срещу „безумието на тълпата"! Забавят ли се още протестиращите в опитите да прокарат на практика своята платформа, верноподаниците и кукловодите ще победят гражданите, поискали да бъдат автономна сила в управлението на държавата.

Изходът е: трезво, с безкористната помощ на независими експерти, да се подредят приоритетите във времето така, че да се случат без засечки. Не виждам нито едно от гражданските искания, включително най-радикалните и плашещите, по които да не се намери разумно решение. Няколко примера:

·        Плашилото, наречено „Национализация". Неолибералните идеолози у нас скочиха вкупом върху носителите на тази идея и ги обвиниха в комунизъм и севернокорейски тоталитаризъм. Всъщност никой не говори за експроприация от болшевишки тип. Предложението на проф. Боян Дуранкев за обратно изкупуване от държавата на мажоритарните дялове на естествените/частни монополи или корпорации, отдали се на спекулативен бизнес, е не само пазарно аргументирано, но и практически реализирано напоследък - по отношение на железниците (Нова Зеландия); банките (САЩ, Холандия, Белгия, Испания) и т.н.

·        Плашилото „Смяна на Системата". Онези, които са се сдобили с парцел в райска България по законен или криминален път, се опасяват, че ще им отнемат привилегирования статут. Първите нямат основание да се страхуват, но вторите - да! Само че те са пренебрежимо малцинство. Под „смяна на Системата" се разбира: „нова конституция или коренна промяна на настоящата". Промените са в една посока: пряко участие на гражданите в контролните органи на държавата (както е в скандинавския регион); в съдебните заседания (подобно на САЩ); граждански избор на прокурори и съдии; двукамарен парламент (120 депутати плюс 60 сенатори) и прочее иновации, все прогресивни, несъмнено демократични и международно практикувани. Каква е опасността тогава, освен за тези, които са се абонирали до живот за властта и нейните благини!

·         Плашилото, наречено „Повишение на доходите". Тук най-вече скачат пишман бизнесмените и т.нар. соросчета от мрежите на пазарните фундаменталисти. Ах, щели сме да изгубим стратегическо предимство и да прогоним стратегическите инвеститори (като че ли някой се е засилил да вложи парите си в бедна България!). Време е не само синдикатите, но и следващият парламент да преразгледа политиката на доходите и данъците у нас, която от 23 години никога не е била в тон с европейската, нито с принципите на нормалния конкурентен пазар.

Вероятно много неща: от вкоренени демократични традиции и култура на протестните акции до усвоени образци за реакция като колективно тяло, като българска нация, когато потенциалните рискове се превръщат в реална опасност, а последната води до катастрофични сривове. Но един проблем излиза на преден план, когато се вгледаме по-внимателно в платформата и зигзага на българските протестни движения: не е идентифицирана най-голямата опасност - кризата

Тя, както и всички беди на посттоталитарна България, беше причинена от тоталното прегръщане на модела на неолибералната държава, която изостави гражданите и коронова банкстерите. Онези, които открито стоят на кормилото на управлението, и другите, които задават маршрута от своите луксозни свърталища, през това време узурпираха държавната власт, прилежащите към нея ресурси и контакти. Хора като Дянков и Борисов не са първата и единствената причина за безжалостното ограбване на българския народ. Стратегията „Остерити" (т.е. сурово затягане на коланите) ни беше наложена от МВФ и Световната банка още с модела на прехода и препотвърден от неоконсервативна Европа на Меркел и Саркози. Така че враговете са „Остерианците", колкото и непонятно да звучи тази дума за редовите българи и техните граждански водачи.

Как да се преведе на разбираем език тази философия, е най-голямото предизвикателство пред разгръщащата се февруарска революция. Но не се ли стигне до нея, лидерите и протестиращите ще останат на първия кръстопът. И ще ги помете Реставрацията! Продължаващата революция може да е дело на младото поколение. Такава е моята оптимистична прогноза...

Проф. Кръстьо Петков

В."Преса"

„Орловци“ с кръгла маса в софийски ресторант

Кръгла маса в тузарския столичен ресторант „Континентал Плаза“ си направиха вчера  протестиращите от Орлов мост, за да начертаят бъдещето на страната. Към тях се присъедини шарена компания от политици и граждани с екзотични изяви, които люто се изпокараха.

Около масата се подредиха режисьорът Андрей Слабаков, царската ексдепутатка Весела Драганова, проф. Михаил Константинов, соцдепутатът Петър Курумбашев. За бъдещето на страната идеи дадоха Гергана Владкова, организатор на протестите „Не на данък паркинг“, Стоян Шатов, който се представи като шеф на асоциация за приятелство „България - Венецуела“: Той обяви, че гражданите на Венецуела подкрепят справедливия протест на българите. Д-р Георги Кръстев от Пловдив пък предложи движението на протестиращите да се нарича ВГЗ - „Всички граждани заедно“. Сред участниците имаше представители на Асоциация на пострадалите от кризата, Сдружение на българските футболни привърженици, Съюза на детективите, Съюз на младите и студентите, на пенсионерите.

„Те сега искат да разпуснат парламента, за да не може да се свика ВНС. Дайте да се организираме и да им забраним да го разпуснат“, даде тон на дискусията Слабаков.

Кръглата маса се обедини около идеята да има ВНС и промени в конституцията. Тези искания обаче бяха освиркани от малка група в залата. Едни искаха парламентът да се разпусне, а други - не, защото така политиците отново ще избягат от отговорност. Чуха се гласове да се смени модела като в Исландия, но нямаше голяма подкрепа. Други настояха за промени в Изборния кодекс, но ги освиркаха.

„Говорилня, всички в България сме маскари. И вие искате власт“, мърмореше недоволен гражданин в залата. „Футболните фенове са едни от най-смелите граждани и може да излязат на улицата толкова много, че да влезем първи в новините на CNN“, включиха се в дебатите и от Сдружението на футболните привърженици. „Заради вашите фенове ни биха пред паметника на Левски“, скочи един човек от залата, след което беше освиркан.

Лазарина Босанова

 "В. Преса"

Русенският митрополит Неофит е новият български патриарх

Той беше избран на втори тур в балотаж с Ловчанския митрополит Гавриил, предаде БГНЕС.

Русенският митрополит Неофит е роден през 1945 г.
Той беше един от доверените хора на покойния дядо Максим, от години е спряган като негов наследник.

Според съгражданите му в Русе той е един от най-достойните да оглави Българската православна църква.
Най-често владиката служи литургии в храма "Света Троица", който дели общ двор с Русенската митрополия.
В митрополията се намират кабинетът и молитвената стая на дядо Неофит. Заобикалят го иконите на двамата му покровители - Св.Симеон, както е светското име на владиката, и Св.Неофит.
Тук той се отдава на размисъл пред разпятието и мощите на различни светци, които се съхраняват в митрополията.
За русенци дядо Неофит е свят човек, който е изпълнен с доброта и те искрено го обичат.
Досега двама русенски митрополити са били на крачка от патриаршеския престол - Григорий през 1877 - а и Михаил през 1945 година.

Правосъдието и вътрешният ред са големият срам

Най-големият провал на управлението на ГЕРБ е в сферата на правосъдието и вътрешния ред. Той е още по-гръмовен заради тежките обещания на "полицейския дует" Бойко Борисов и Цветан Цветанов да бъде смачкана организираната престъпност, да се накаже корупцията по високите етажи, да се конфискува придобитото по престъпен начин имане, да се вкара България в Шенген, да бъде свален мониторингът на Европейската комисия. На финала резултатите са плачевни.

Борисов и Цветанов разиграваха 4 години доброто и лошото ченге. Привидно имитирайки два центъра на власт, двамата успешно се вживяха в етюда: Цветанов - непопулярният, нападащият съдебната система, искащият и получаващият непрекъснато пари за МВР, и Борисов - омиротворителят, разбиращият, обичаният.

Цветанов беше най-довереното лице още от времето, когато диктуваше по телефона на криминалните репортерки новини, лъскащи имиджа на Борисов. Той организираше изборите, ръководеше носенето на чувалите с бюлетини по късните доби и пълнеше партийната каса. През неговото одобрение минаха всички назначения по върховете на съдебната система, както и уволнението на най-големия му критик - съдия Мирослава Тодорова, която го съди за клевета. Тандемът вчера бе наречен от парламентарната трибуна "новите братя Галеви", след като излезе досието "Буда", разкриващо, че Борисов е бил разработван през 90-те от службите за определяне на "приоритетната му престъпна ориентация".

Организираната престъпност в очите на властта бе сведена до "Килърите", "Наглите", "Октопод", Алексей Петров, Пешо Сумиста и Златко Баретата. Провали се противодействието на масовия бандитизъм, на кражбите от домовете на хората, грабежите, отнемането на коли. Дори зам. главен прокурор призна, че вече никой не се оплаква от кражби в МВР, защото няма смисъл, както и че има 400 000 неразкрити случая.

За борбата с престъпността не помогна и масовото използване на специални разузнавателни средства, основно подслушване, както и още по-масово ровене в телефонни разпечатки и интернет кореспонденция. Употребата на СРС-та при ГЕРБ се утрои, без това да повиши ролята им като ефективни веществени доказателства в съда. А в капана на собствените си СРС-та паднаха и най-високопоставените представители на властта. Цветанов запали сам един от най-големите скандали, като изчете в парламента записани разговори на лекари от Горна Оряховица и ги обвини в убийство на бебе. Фактите се оказаха различни. В скандал с подслушване бе забъркан и премиерът. От изтекъл запис на разговор с шефа на митниците Ваньо Танов се разбра, че Борисов е помогнал на бизнесмена Михаил Михов, известен като Мишо Бирата, да отърве проверка на пивоварната. Първоначално Борисов обяви, че записът сигурно е манипулиран, после си призна, но пък обяви, че всъщност връщал законността.

Управлението на ГЕРБ претърпя провал и срещу корупцията - в КАТ, здравеопазването, обществените поръчки, по високите етажи. Разкритията за големи злоупотреби на тройната коалиция се оказаха голи обещания.

 

Петър Петров

В."Сега"

 

Защо се сгромоляса кабинетът на Борисов

Правителството спечели само една битка - овладя харченето, но загуби всички останали войни - с бедността, безработицата и олигарсите

Далеч преди да се роди Бойко Борисов, мъдрият български народ е измислил изразите "иди ми, дойди ми" и "търчи-лъжи". Целият мандат на правителството на ГЕРБ мина под мотото "Иди ми-дойди ми". Премиерът остана верен на този стил до последно - в деня преди оставката си обяви, че твърдо няма да подава оставка.

За близо 4 години кабинетът "Борисов" спечели една-единствена битка - успя да наложи строга финансова дисциплина, при това в трудни времена. Но изгуби всички останали - с монополите и "октоподите", с безработицата и бедността, с разпада в образованието и здравеопазването, с бюрокрацията и чиновническите привилегии. Лошото наследство от Тройната коалиция и враждебната външна икономическа среда са незаобиколими фактори. Но на България й трябва

правителство, което може да решава проблемите, не да се оплаква от тях

Бойко Борисов така и не можа да ни обясни защо нарича "Цанков камък" и Водното огледало в Кърджали криминални проекти на предния кабинет, а не спря да налива пари в тях.

"На мен ми трябвате тука да ме подпрете, когато отстояваме тези свои интереси. И в момента, в който ние спряхме, примерно, и на електроразпределителните дружества аутсорсването на дейността... знаете какво правеха, за да обиколят закона, големи компании, те това не си го позволяват да го правят в техните държави, но тука половината от дейността я аутсорсват през тяхна дъщерна фирма. И парите не отиват в инвестиции в трафопостове, стълбове, жици, а направо отиват към фирмите майки."

Това е цитат от среща на премиера Борисов с германския бизнес. Звучи съвсем актуално, а е от 2010 г. Сега, през 2013 г., пламъците на фактурите за ток осветиха голата истина - минали са 3 години, а нищо не се е променило. Борисов не е спрял нищо - нито "перфектното заобикаляне", нито "аутсорсването". На себе си трябва да се сърди, че народът го разлюби, не на Станишев или на Костов.

Сценарият с отнемането на лиценза на ЧЕЗ повтаря стария сюжет с "ЛУКойл Нефтохим". И тогава под напора на протести срещу високите цени - на бензина и дизела, имаше показни акции и ефектни заплахи.

След многото пара в свирката накрая държавата малодушно сви перки

Дали защото беше играл карти с премиер, или по други причини, Валентин Златев опази лиценза, а рафинерията нарушител получи специална отсрочка да монтира уредите за измерване, отчитане и контрол друг път. Комисията за защита на конкуренцията, следваща бързо сменящите си сигнали откъм министрите, първо обяви, че цените на петролния пазар са си пазарни, после откри, че има картел, а накрая се отрече от всякакви обвинения.

Стилът на Борисов - лъкатушещ и фанфарен, бързо и трайно се наложи навсякъде и във всичко. Помните ли колко пъти ДДС "падаше" и се "качваше"? Вицепремиерът Симеон Дянков щеше да сваля лихвите по заемите, а вместо това въведе данък върху лихвите по депозитите.

Ако говорим за финансова дисциплина, трябва да стиснем здраво ръката на Дянков. Той успя да я опази въпреки враждебната във всяко отношение среда - дори премиерът често смяташе, че финансовият министър се престарава като страж на хазната. Стягането на коланите си има невидима добра страна - българите днес, утре и след години ще плащат по-малки лихви по държавния дълг.

Но други ходове на стиснатия Дянков се оказаха буквално задушаващи

Дълго ще се помни скандалният отказ на този кабинет през 2009-2010 г. да плати стотици милиони левове на стотици фирми по заварените договори, "крити в чекмеджета". В резултат много предприятия, основно строителни, угаснаха и изчезнаха, други закъсаха и до днес не могат да се окопитят, междуфирмената задлъжнялост се качи до нови висоти, а България бе уличена от Брюксел, че с тези маневри се опитва да прикрие прекомерния си бюджетен дефицит.

През първите седмици на 2013 г. кабинетът тръгна да повтаря същата грешка - само че на гърба на фермерите. Напук на всички подписани споразумения, че субсидиите трябва да бъдат платени до 31 януари, Дянков отсече, че хазната е на червено, фискалният резерв е прекалено тънък и земеделците трябва да чакат до пролетното бюджетно пълноводие. Призракът на тракторите, блокирали площади и пътища, уплаши премиера и се намери начин кабинетът да си удържи на подписите. Но това ли е начинът - да воюваме за доходите си?

Наскоро статистиката се опита да внесе розов акцент в мрачното ежедневие - доходите на българите били пораснали с 16% за година. Новината изобщо не зарадва армията останали без работа и другата армия - на хората със замразени и понижени заплати. Пенсионерите ще чакат мижаво повишение през април, а щастливците с порасналите заплати знаят, че го дължат не на правителството, а на работодателите си.

Дянков до последно удържаше на популистките щурмове на колегите си за повече разходи. Но не можа да дисциплинира другия вицепремиер - Цветанов,

и военния министър Аню Ангелов. Привилегиите в двете силови министерства останаха, а големите им бюджети станаха още по-големи.

Самият Дянков беше лют враг на държавните регулации и на фикцията минимална работна заплата, но към края на мандата сам предложи вдигане на МРЗ /нищо, че ден по-късно си оттегли подписа/. През всичките години растяха и осигурителните прагове - въпреки воплите на бизнеса, че това са нови пирони в ковчега на икономиката.

Дянков се опита да наложи ред, прозрачност и икономичност в държавната администрация, но проблемите остават. Нещата ще се оправят само когато всички ведомства, вкл. МВР и отбраната, започнат да публикуват приходите и разходите си - като се почне от обществените поръчки и се стигне до премиите за отличниците и санкциите (ако изобщо ги има) за ленивите и подкупните служители. Това към днешна дата остава утопия.

Няма спор - при еврофондовете работата потръгна

Усвояването на средствата повиши обаче само скоростта си, не и качеството. Конкурсът за туристическото лого стана емблема на порочното харчене. Има ли смисъл да се трошат милиони за нещо толкова спорно, грозно и маловажно, при положение че при качеството на услугите и унищожаването на природата ни и Буда не може да помогне на българския туризъм - това е конкретен въпрос, който обаче може да бъде перифразиран за още много проекти във всички сфери.

Големият грях на кабинета Борисов е, че

не освободи бизнеса от оковите, които му тежат

Той така и не разбра, че не държавата, не министри, комисии и чиновници, а предприемачите са моторът на икономическото развитие. Министерството на икономиката трябваше да е главен защитник на българските фирми от ударите на кризата, а вместо това се оказа ахилесова пета в управлението на ГЕРБ. И Трайчо Трайков, и Делян Добрев потънаха в авгиевите обори на енергетиката и съвсем загърбиха неволите на бизнеса от всички останали сектори. Обещаната решителна битка с бюрокрацията така и не се състоя. Провали се тотално реформата, която трябваше да сложи край на държавните такси, мутирали в нахални данъци. Дянков извади някаква методика за преизчисление, която повечето държавни ведомства приеха за сведение, а останалите - като повод да вдигнат още таксите си. И днес някакви външни фирми пишат стратегии и концепции за намаляване на административния самар върху бизнеса и на убийствените в някои случаи такси.

И въпреки че енергетиката беше приоритет, Трайков, а сетне и Добрев не успяха да разплетат или разсекат нито един гордиев възел. Запознаването с казуса "АЕЦ Белене" отне 3 години на правителството. Проектът ту бе гьол, ту стратегически важен, а накрая бе прекратен. Но разходите по него продължават, а неизвестните остават.

Премиерът в оставка много се гордее с големите строителни обекти - спортната зала в София, метрото, магистралните отсечки. Оказа се, че няколко едри играча в бранша строят и крепнат благодарение на големите обществени поръчки, останалите се опитват да се прикрепят към тях или вегетират в очакване да свърши кризата.

Държавата се оказа най-големият възложител,

най-крупният поръчител, най-едрият рекламодател. Така и бизнесът, и медиите се оказаха твърде зависими от решенията и отношението на управляващите.

Правителството имаше програма за управление, пълна с високи заплати, растящи пенсии, стотици хиляди нови работни места. Тя мина в архив заради връхлитащата глобална криза. След дългомесечни спорове, кръгли маси и тристранни съвети през 2010 г. бяха изковани 60 антикризисни мерки. Над 60% от тях си останаха думи върху хартия. Сред тях имаше и популистки недомислици като данък "Лукс". Имаше обаче и отлични идеи, които така и не дочакаха развитие. Дори нещо толкова просто и полезно като Златен регистър на изрядните данъкоплатци, на които бързо да се връща ДДС, още е само проект.

Държавата на ГЕРБ не свърши почти нищо от това, което бизнесът очакваше и искаше от нея. Вместо това държавата все повече напираше да регулира, надзирава и контролира бизнеса, докато с другата ръка държеше чадър над групата на недосегаемите. Обикновените, дребните и средните фирми се оказаха смачкани от пресата на данъци и проверки, а големите и близките до властта станаха още по-силни.

Повече от 3.5 години правителството и депутатите на ГЕРБ радваха определени съсловия и сегменти с нормативни реверанси и пробиваха удобни за тях портали в законите. Така порочните сделки с ниви и гори по дюни, плажове и край ски писти продължиха.

Олигарсите не излязоха в пенсия, само затвърдиха позиции

Част от тях насядаха по банките в Народното събрание. Като бизнесмена Емил Димитров с интереси от цигарения и ловджийския до хотелиерския бизнес. Замените - станали грозна емблема на тройната коалиция, се превърнаха в герб и на ГЕРБ. Земеделският министър има особен принос, защото успя да забърка информационен и нормативен хаос по замените. Може би това обяснява защо при честото разтребване на кабинета си Бойко Борисов запази непокътнат един от министрите, които най-много навредиха на бизнеса, потребителите и на имиджа на кабинета - Мирослав Найденов.

Експериментите на д-р Найденов със "Стара планина", соевите кренвирши, вражеските полски яйца и водата в пилетата нагнетиха напрежение на пазара и разбъркаха цените. Въпреки целия шум българските храни нито са най-евтините, нито са най-качествените. Найденов тръгна да спасява ориенталския тютюн, а се оказа, че никой не го застрашава. Скочи да закриля лавандулата и розовото масло - а врагът се оказа някакъв доклад, даден за сведение на Еврокомисията. Докато министърът дирижираше "нагоре-надолу" цените на житото и хляба, на бедните раздаваха несваряем боб, пълен с ларви и червеи. Найденов първи в сегашния кабинет изгуби европейски милиони. И въпреки всичко до последно остана член на МС.

Напълно в противоречивия стил "ГЕРБ"

В същия стил министър Лиляна Павлова се опита да наложи забрана за бетонирането на Черноморието, а депутатите от управляващото мнозинство казаха твърдо "не". До ден-днешен държавата на ГЕРБ се чуди дюни ли са дюните.

Цигареният дим здраво опуши физиономията на управлението. Зиг-загите в налагането на забраната изнервиха и притесниха всички - и заведенията, и пушачите, и мразещите никотина.

Електронното правителство още е като лего, в което са наместени тук-там някои детайли. Следващият кабинет сигурно ще установи познатото - налице са парчета от различни лего игри, има и липсващи, така че няма как да се сглоби едно голямо цяло. Оня ден министерството на комуникациите се похвали, че ще раздаде 5000 карти за достъп до 50 общински електронни услуги. Само че българите са няколко милиона, не 5000, а чиновническите "услуги" са хиляди, не 50. Докато България си прави експерименти, братята сърби минаха по краткия и евтин път - поканиха естонците, които са световни лидери в тази област, да им направят е-правителството. Нашият премиер също ги беше поканил. Те дойдоха, споделиха и ... нищо не последва.

Бойко Борисов може да е най-симпатичният Пинокио сред българските политици. Но хората искат добри доходи и поносими сметки, не харизматичен премиер, добри намерения и всекидневна смяна на вятъра и платната. Затова от днес кабинетът "Борисов" е правителство в оставка.

 

Юлиана Бончева

В."Сега"

 

Краят на Харизмата

Истина е - хора, прасета и овце обичат Борисов

Той си отиде така, както дойде - без да мисли много. Объркан в собствената си безидейност. Хвърли филията с мас и рече, че няма да играе повече.

Дискретният чар на простотията му отдавна изчезна. Митът за непогрешимостта му избледня преди години. Управленската му немощ и най-вече кадровата безпомощност на управлението му станаха видими с първата "калинка". Колкото по напредваше в нищоправенето, толкова повече си личеше, че той не е втори Чък Норис, а е просто страхливо подобие на политик. Всъщност, каква ти тук политика? Този човек водеше такава политика, че след него остават: биеща полиция, скандали за корупция във всички сфери, нереформирана здравна система, сриваща се пенсионна система и растящо недоверие в съдебната система. Вие знаете ли дали тази сутрин България има финансов министър? Има ли Конституционен съд, функционира ли ДКЕВР?

След управлението на Борисов остават още по-бедни хора, на които бездарният управленски пиар внушаваше ката ден, че са финансово стабилни. Хора, които нямат пари за бензин, трябваше да са във възторг, когато им се обясняваше, че имат на разположение чудесни магистрали. Хора, които нямат възможност да напускат пределите на града, но чуват как Той, Харизмата, е приет добре от неговата приятелка Ангела Меркел и дори от Барак Обама. И в добавка още плява от рода на: "И аз съм ял хляб и лук, и ние сме били най-бедното семейство".

Примитив, който бързо осъзна, че може да ползва правителствения самолет за лични нужди.

От него не мога да очаквам нищо. През следващите месеци Евклид от Банкя ще говори пак за дъги и тангенти. Ще се бие в гърдите, щото ще е научил трета чужда дума. "Горе главите, няма страшно, на изборите ще ги смачкаме", не звучи като закана. Звучи като виц.

По-лошото е, че и хората около него нищо ново няма да родят. Около Борисов има само дрезгав хор от аматьори, които се включват на всеки припев. Друго не правят. Чакат Той да даде тон и припяват. След толкова мислене те лансираха тъпата теза, че "енергийната мафия свали кабинета". Енергийната мафия ли организира протестите? Тя ли караше хиляди отчаяни хора да си палят сметките? Да искат по-високи заплати и майчински? Да искат справедливост и наказание за корумпирани министри и депутати?

Други клакьори твърдят съвсем убедено, че хората ходят на митинги, за да ги бият - и после да си показват окървавените глави и да хулят силите на реда. Трети докараха прасета, овце и биволи на пл. "Народно събрание", за да изразят подкрепата си за Борисов и ГЕРБ... Как да го коментирам това? Та, това е по-лошото -

около Бойко нямаше как да изкласи нещо компетентно

Колко останаха тези, които смятат, че оперативно интересно лице, което знае наизуст генеалогията на Инчу-чуна и има завидни спортни умения, може да управлява държава?

В пиянството на този народ обаче едва ли се крие нещо кой знае колко градивно. Да, протестите продължават, в неделя държавата може да е блокирана, народът се опива във внезапно осъзнатата си сила. Но този революционен блян, това неистово желание с един замах да изметем политиците си, да променим системата, да намалим сметките си и да увеличим доходите си е абсолютно непродуктивен. Само преди 1989 г. някои хора вярваха, че могат с лъвски скок да се озоват директно в комунизма.

Какво искат протестиращите?

Искат да свалят Бойко, но мрачните им погледи не видят "добро ли, зло ли насреща иде...". Искат да махнат ЕРП-тата, но не са сигурни, че това е достатъчно, за да паднат сметките. Искат 500 лв. минимална пенсия и 1000 лева заплата, нова конституция, но как ще се случат тези неща съвсем не е ясно. Всъщност, истинското гражданско общество се прояви в пълнота само един път - на "Орлов мост" в сряда вечерта, когато граждани подгониха момчетата с качулки, дошли да опорочат протеста им. Тук въобще не говоря за лумпените и неофашистите, които искат да счупят няколко витрини и коли, да изпият три бири и да поиграят на гоненица с Ушев... Говоря за смислените протестиращи, които искат абсурдни неща от рода на Велико народно събрание след седмица да смени политическия модел... За нормални хора, които смятат, че смяната на пропорционалната избирателна система с мажоритарна може да реши проблема с кризата на политическото представителство.

Тази игра - играта на демокрация - се играе с партии

Това е положението. И като мине кризата, пак ще има необходимост от партии. Дори и да сме твърдо убедени, че всяка партия прилича на организирана престъпна група, пак ще ходим да гласуваме на избори за партии.

И тук е мястото за най-лошата новина. За пръв път в посттоталитарната ни история народът не припознава никого за свой Спасител. Досега бе ясно - политиците ни са маскари, за нищо не стават. Но хората си измисляха любимец. Залагаха всичко ту на Костов, ту на Царя, после на БСП, след това на Бойко. А сега?

Сега улицата не иска никого

Със сигурност не иска БСП - никой не е забравил как управлява тройната коалиция и как свърши нейното управление. ДПС няма как да бъде припознато като алтернатива, а Меглена Кунева има години пред себе си, за да се разграничи от образа си на евробюрократ и да се докаже като политик. "Сините" вкупом се издърпаха в казана с катран. Другите само си мислят, че ги има.

Кризата ще свърши - и икономическата, и политическата. Но никой не бива да очаква, че тя ще свърши утре. Тя ще свърши тогава, когато икономиката тръгне, малкият и средният бизнес си поемат въздух и видят перспектива, когато хората могат да плащат сметките си, а политиците не са заети със себе си.

Петьо Цеков

В. "Сега"