България разполага с изключително високо ниво на репродуктивна медицина

Раждаемостта у нас е спаднала с 33% за три десетилетия, но над 6% от българските деца вече се раждат чрез инвитро

 

 

България разполага с изключително високо ниво на репродуктивна медицина,
споделиха експерти по случай Европейската седмица на фертилитета /EFW2025/. Тази година тя се провежда под мотото “С факти напред – образование и информация”.

Събитието, което даде начало на националната информационна кампания „Инвитро в България“, бе организирано от Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве /БАСРЗ/, с подкрепата на Merck.

В него се включиха водещи специалисти, представители на Центъра за асистирана репродукция /ЦАР/, пациентските организации „Зачатие“ и „Искам бебе“. Те представиха актуални данни за демографските тенденции у нас, нарастващата роля на българските клиники по асистирана репродукция и ефективността на държавната политика за финансиране на инвитро процедурите.

По данни на Националния статистически институт /НСИ/ раждаемостта в България е намаляла с 33% за последните три десетилетия – от 79 442 живородени деца през 1994 г. до 53 428 през 2024 г. Средната възраст на майките при първо раждане вече достига 27,6 години, което показва, че все повече двойки отлагат родителството. Коефициентът на раждаемост е 8,3%, а средният брой деца на жена остава под необходимите 2,1 за естествено възпроизводство – едва 1,72. България се нарежда сред страните в ЕС с най-бързо застаряващо население, като хората над 65 години вече представляват 24% от общата популация.

Доц. д-р Мария Юнакова, председател на БАСРЗ и АГ репродуктивен специалист в Медицински комплекс „Д-р Щерев“, коментира, че тези данни показват трайна тенденция и сериозна нужда от дългосрочна репродуктивна политика, тъй като промяната във възрастовия профил на родителите не е епизодична, а системна тенденция. Но в тази ситуация ключова ще става ролята на клиниките по асистирана репродукция и държавната политика в подкрепа на двойките с репродуктивни проблеми и инфертилитет. Изчисленията на БАСРЗ показват, че през 1994 г. 0,1 % от родените деца са били заченати чрез асистирани репродуктивни технологии /АРТ/, през 2004 този процент нараства на 1,2%. През 2014 г. след петгодишната добра работа на Центъра за асистирана репродукция /т.нар. Фонд Инвитро/ процентът на заченатите след АРТ деца от общия брой на родени бебета стига 5%, а за миналата 2024 г. 6,5% от родените в България деца са заченати след процедура по асистирана репродукция“, подчерта тя.

Въпреки тревожните данни, според експертите България разполага с изключително високо ниво на репродуктивна медицина и страната ни е конкурентна не само на регионално, но и на европейско ниво.

Защото в клиниките ни спазват всички стандарти на Европейското дружество по репродуктивна медицина /ESHRE/ и редовно се подават данни за успеваемостта им. В България има прозрачност, професионализъм и свобода на избора, каквито пациентите заслужават, отбелязаха те.

България е сред първите страни в Източна Европа с успешно инвитро оплождане още през 1988 г., а днес 6,5% от всички бебета в страната се раждат след процедура по асистирана репродукция. През последните години държавата активно подкрепя двойките с репродуктивни затруднения чрез Центъра за асистирана репродукция.

Д-р Искра Пеева-Кюркчиева, директор на ЦАР, представи данни за работата на Центъра. Стана ясно, че само през 2024 г. над 5500 жени и двойки са получили финансиране за инвитро процедури, като 99% от подадените заявления са били одобрени. От създаването си преди 16 години ЦАР е подпомогнал над 41 000 двойки, а над 18 000 деца са родени с държавно финансиране.
Средният срок за стартиране на процедура от датата на одобрение е намалял от 107 дни през 2022г. до 94 дни през 2024 г., а бюджетът на ЦАР вече достига 22 млн. лева. Анализите показват, че всеки изразходван лев за финансиране на инвитро лечение се връща в икономиката 83 пъти под формата на данъци и осигуровки на бъдещите граждани.

Стана ясно още, че българските репродуктивни специалисти разполагат с дългогодишна практика и международна квалификация, а успеваемостта на клиниките е съпоставима със средноевропейската – около 30% успешни бременности на цикъл. България се отличава и с индивидуализиран подход към пациентите, което изгражда доверие и удовлетвореност.

Страната ни е сред водещите в региона по квалификация на ембриолозите – 38 специалисти у нас са сертифицирани от ESHRE, при едва 14 в Турция. Българските лаборатории отговарят на всички европейски стандарти за безопасност и качество и работят с модерна апаратура и среди с CE маркировка, гарантиращи пълна проследимост на процедурите.

По данни от Европейския атлас на политиките за лечение на инфертилитет /European Atlas of Fertility Treatment Policies 2024/, България покрива значима част от ключовите критерии за достъп и качество на лечение, което я поставя сред страните със структурирана програма за финансиране и добри нива на безопасност. Въпреки това експертите призовават за по-широко въвеждане на образователни програми по фертилитет и за повишаване на обществената информираност.

„Информираността е най-добрата превенция на безплодието. България разполага с лекари, модерна база и технологии на европейско ниво. Все повече двойки разбират, че не е необходимо да търсят лечение извън страната – у нас има всичко необходимо, за да се сбъдне мечтата за дете“, обобщи доц. Юнакова.

Пациентските организации „Зачатие“ и „Искам бебе“ също подчертаха значението на съвместната работа между държавата, медицинските специалисти и обществото. Двете организации участват активно в разработването на здравни политики, консултативни съвети и обществени обсъждания, като защитават правата на пациентите и настояват за равен достъп до лечение. Те са и основен двигател на емоционалната и социална подкрепа за хиляди пациенти в цялата страна.

 

Лекар от ВМА заминава с българската експедиция към Антарктида

За поредна година лекар от Военномедицинска академия /ВМА/ ще бъде част от екипажа на българския военен научно-изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, който отплава на четвъртата си мисия към ледена Антарктида.

Предизвикателството приема старши лейтенант д-р Денис Исмаилов – офицер от първия випуск военни лекари, който се дипломира през 2023 година. Млад, подготвен и решителен, той поема щафетата от д-р Мария Якова, която през последните две експедиции заслужи отлични оценки за своя професионализъм. Преди нея беше д-р Петко Гинев – също с високи резултати и признание. Всеки от тях остави следа, опит и уроци за следващите.

„Тръгвам с респект към мястото, с желание да бъда полезен и с ясното съзнание, че нося отговорност не само като лекар, но и като представител на ВМА,“ сподели старши лейтенант д-р Исмаилов.

Военните медици са доказали, че дългът няма граници – било то в болница, на мисия зад граница или сред безкрайната белота на Антарктида. ВМА е навсякъде, където България има нужда от професионализъм, кураж и подготовка.

Сред задачата на експедицията е да бъдат осигурени условия за реализирането на десетки научни проекти, част от тях – и извън пределите на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън.

 

 

Учени от 26 научни проекта ще станат част от 34-тата Българска антарктическа експедиция

 

Над 27 тона продукти осигурява Kaufland България в подкрепа на тазгодишната експедиция

 

 

Общо 26 научноизследователски проекта, от които 9 международни, ще бъдат
реализирани по време на 34-тата Българска антарктическа експедиция. Първата група логистици и учени от тазгодишната експедиция заминава за българската база на о. Ливингстън утре, а българският военен научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ отплава на 7 ноември. Очаква се корабът да бъде в морето общо 150 дни, като преходът до Антарктика ще продължи около 45 денонощия.

За четвърта поредна година българската мисия получава подкрепа от Kaufland България, които вече натовариха 27 тона хранителни продукти на българския кораб. Така общата подкрепа на даренията от ритейлъра от старта на съвместната инициатива възлиза на 100 тона.

Научната програма на експедицията е по-мащабна от всякога и обхваща ключови теми за бъдещето на планетата. Изследванията ще помогнат за по-задълбоченото разбиране на климатичните промени, движението на ледниците и динамиката на морските течения, както и ще разкрият нови знания в областта на микробиологията, минералогията и слънчевата активност. Особено силен акцент тази година е поставен върху океанографските проучвания, като повече от десет проекта изследват поведението на Южния океан и неговата роля за глобалния климат.

„Много от нашите изследвания имат пряко практическо приложение. От Антарктида зависи климатът на цялата планета – оттам зависи нашият живот и нашата прехрана. Затова това, което правим там, е важно не само за науката, а и за бъдещето на хората. Подкрепата на Kaufland България е безценна, защото ни позволява да се съсредоточим изцяло върху научната си мисия и да продължим да развиваме българското присъствие на Ледения континент,“ сподели председателят на Българския антарктически институт и ръководител на експедициите проф. Христо Пимпирев по време на пресконференция на сцена „Централни хали“ в София.

От 15 ноември до 6 март българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън ще работят над 60 души от различни държави – учени, логистици, строители и специалисти, които ще се грижат за поддръжката, развитието и реализацията на научните проекти. Основна задача тази година е завършването и частичното оборудване на новата научна лаборатория с площ от 400 квадратни метра. С нея ще се увеличат и възможностите за провеждане на теренни изследвания в областта на климатологията, биологията и геонауките.

Сред важните постижения от предходната експедиция е достигането на остров Смит – най-високата точка на целия архипелаг на Южните Шетландски острови. Там български учени за първи път проведоха геоложки проучвания и откриха тюркоази в

скали, изнесени от 70 км дълбочина на повърхността, които се отличават с високо съдържание на ценни минерали. Така българският екип се нареди сред малкото изследователи в света, достигали до този изолиран и труднодостъпен остров.