Близо 412 българи умират годишно от хепатит C - терапията закъснява с месеци

Пропаст между диагноза и лечение: Ще спре ли България тиха епидемия от вирусни хепатити?

 

 

Ежегодно над 1,1 мил. души в света умират от хепатит B и C. У нас само от хепатит C губим около 412 живота годишно – това е повече от един човек дневно, заяви проф. Красимир Антонов по време на дискусия, посветена на бъдещето на лечението на вирусните хепатити в България. Събитието бе организирано от Българското дружество по гастроентерология и сдружение „ХепАктив“, с подкрепата на Български лекарски съюз /БЛС/.

На фона на достъпа до съвременно лечение, 100% реимбурсирано НЗОК, тревожно остава забавянето между диагнозата и началото на терапията – между 49 и 135 дни за одобрение на протокол, сочи проучване на „ХепАктив“.

Силвана Лесидренска, председател на сдружението и пациент с хроничен хепатит, акцентира, че от години алармират, че така създадената административна система не допринася откритите лица да достигнат ефективно и бързо до терапия. По думите и е необходимо да бъде облекчена процедурата по кандидатстване и съкратен срокът за разглеждане на протоколите, тъй като в противен случай планът за елиминиране на хепатит В и С в България ще продължи да съществува само на хартия. И е необходимо спешно отпадане на задължителната чернодробна биопсия при лечение на хепатит В, която в нито една европейска държава не се прилага от години.

Доц. Радин Цонев, хепатолог от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“, съобщи, че има спад в обхвата на ваксинацията за хепатит B – от 90% на под 70% заради антиваксърски кампании след COVID-19. А Това поставя в риск цяло поколение деца. Той подчерта, че сред хронично болните преобладават хора над 40 години, интравенозни наркозависими и пациенти със съпътстващи заболявания.

Според д-р Николай Брънзалов, председател на БЛС, успехът на Втората Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити зависи изцяло от реалната ѝ реализация. Според него, каквото и да е разписано в настоящата и следващата програма, ако няма стремеж към изпълнение, не може да се очаква прогрес в целта за елиминация на вирусните хепатити в България.

Той посочи, че въпреки безплатното лечение у нас, има тревожна разлика в две направления: „Първо, между броя на реално диагностицираните пациенти и очакванията на популационно ниво, за постигане елиминация. И второ – фрапиращото отклонение между броя на диагностицираните и тези, които реално получават лечение.“

Данните сочат, че през 2024 г. в България са лекувани едва 752 души с хепатит C, при нужни над 9000 годишно, за да се достигнат целите, поставени от СЗО за елиминиране на хепатита до 2030 г. По отношение на хепатит B, лекуваните са около 2500 пациенти, при нужда от поне 28 000 новооткрити случая.

По време на дискусията доц. Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор, представи актуални данни за разпространението на вирусните хепатити в страната. Той подчерта, че с досегашната програма за превенция и контрол на хепатита е направен пробив и това предопределя успеха и на Втората. Но добави, че без политическа воля и ресурс няма как програмата да бъде успешна.

Доц. Кунчев изрази своето притеснение по отношение на разпространението и заболеваемостта от хепатит С, които за последните четири години са се увеличили драстично. „Очевидно сме неефективни за по отношение на превенцията, ранното откриване на случаите, ограничаване на неговото предаване. Ако вървим с този темп ние ще станем първенците на Европа по заболеваемост и разпространение на хепатит С“, допълни той.

С наближаването на крайния срок, поставен от СЗО за елиминиране на хепатитите до 2030г., България все още изостава сериозно в постигането на ключови цели като ранна диагностика, навременен достъп до лечение и ефективен скрининг. Участниците в дискусията бяха единодушни, че Втората Национална програма ще има ефект само ако бъде приложена с ясен план за действие, политическа воля и ангажираност от всички заинтересовани страни.

В този контекст, участниците подчертаха и необходимостта от стратегически промени в предстоящата Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити /2026–2030г./. Сред предложените мерки са провеждането на национално серологично изследване, запазване на настоящите целеви групи и разширяване на обхвата на скрининга сред общата популация – включително всички лица над 30 години /вместо досегашната възрастова граница 40–65 г./. Целта е по-ефективно идентифициране на рисковите групи и навременно включване на повече пациенти в лечението.

„Имаме ресурсите, експертите и нужната международна рамка – липсва единствено

синхронизираната воля за промяна. Надяваме се този форум да е началото на един по-интензивен и реален диалог за бъдещето на пациентите с хепатит в България“, каза в заключение проф. Красимир Антонов.