Около 50% от пациентите със сърдечна недостатъчност умират до 5 години след поставяне на диагнозата

-Сърдечно-съдовите заболявания остават водещата причина за по-голяма част от смъртните случаи по света и в България-В световен мащаб между 17 и 45% от пациентите, приети в болница със сърдечна недостатъчност, умират в рамките на 1 година, а повечето умират в рамките на 5 години от поставянето на диагнозата;

-Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания у нас с над 20 хиляди смъртни случаи годишно;

-Инвестициите в нови здравни технологии, които намаляват смъртността и удължават годините живот в запазено здраве, подобряват не само здравните, но и демографските показатели в национален план.

Макар и да остават водещата причина за по-голяма част от смъртните случаи, все повече хора със сърдечно-съдови заболявания живеят все по-дълго, благодарение на напредъка в медицината и същевременно изискват съответни грижи. Успехите в лечението означават, че вероятно все повече пациенти ще живеят все по-дълго с хипертония, състояние след прекаран инсулт, коронарна болест на сърцето и сърдечна недостатъчност (СН)*, която заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Тези заболявания да продължават да създават нарастваща тежест върху здравната система и икономиката на страната ни.
Сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за по-голяма част от смъртните случаи по света и в България. Сред най-често срещаните причини за сърдечна недостатъчност в Европа са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда, вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. Един от четири пациенти със сърдечна недостатъчност умира до 1 година, а всеки втори – до 5 години след поставяне на диагнозата.
„В България няма публикувани данни от цялостен национален регистър на болните със сърдечна недостатъчност. Смятаме, че над 140 хиляди са пациентите, които живеят със сърдечна недостатъчност, а над 20 хиляди са смъртните случаи от това заболяване годишно, което представлява около 18% от всички смъртни случаи“, съобщи доц. Пламен Гацов, зам. началник кардиологична клиника, II-ра МБАЛ - София.
Ето защо ранната диагностика и лечение на СН са от съществено значение за удължаване живота на пациента и подобряване на качеството му.
Инвестициите в нови здравни технологии, които намаляват смъртността и удължават годините на живот в запазено здраве подобряват не само здравните, но и демографските показатели в национален план.
„Покритието на страната ни с катетеризационни лаборатории е осигурено. Инвестициите в центрове за инвазивна кардиология, които започнахме преди години, бяха определени като разход, който в следващите години доведе до значително намаление на смъртността от инфаркт на миокарда“, подчерта проф. Арман Постаджиян,началник кардиологично отделение, УМБАЛ „Св. Анна” -  София.
„Въвеждането на новите здравни технологии, с доказано превъзходство спрямо общоприетия „златен стандарт“ за лечение с ACE инхибитор, в лечението на СН променя живота на пациентите и може да намали с 20% риска от сърдечно-съдова смърт и хоспитализация за СН. Ранната диагностика и лечение на сърдечната недостатъчност са от съществено значение за удължаване живота на пациентите и подобряване на неговото качество. За целта обаче е необходимо пациентите без забавяне да бъдат насочвани към кардиолог, който да поеме лечението и проследяването им“, допълни проф. Цветана Кътова, началник отделение по неинвазивна кардиология в МБАЛ „НКБ” в София.
СН е сериозно хронично заболяване. Често срещани рискови фактори за сърдечна недостатъчност са диабет, затлъстяване, тютюнопушене и високо кръвно налягане, като всички те са свързвани с водене на начин на живот, характерен за Западните страни.
Въпреки напредъка в медицината през последните 20 години, сърдечната недостатъчност има по-лоша прогноза в сравнение с най-разпространените видове рак и оказва дълготрайно неблагоприятно въздействие върху здравето и качеството на живот на пациентите и техните близки. Симптомите на задух (диспнея) и силна отпадналост могат да ограничат работоспособността на пациентите или способността им да извършват обичайните си ежедневни дейности, което води до социална изолация, тревожност и депресия.
„Сърдечната недостатъчност е най-честата причина за хоспитализация при пациентите нaд 65 г. възраст. Хоспитализациите са един от най-силните предиктори за смъртност и огромен икономически разход за здравната система. Около ¼ от всички рехоспитализации са през първия месец, а около 40% са в т.нар. вулнерабилен период до 3-ти месец след изписване. Една от мерките за постигане на тази цел е наличието на приемственост между болничната и амбулаторната кардиологична помощ. Разработването на програми за ранно проследяване на дехоспитализираните пациенти е ефективна мярка в борбата с ненужните хоспитализации и доказала своите ползи. Пациентите, които след изписването биват ранно и адекватно проследявани, имат по-ниска честота на ранните рехоспитализации. Пилотен проект за по-стриктно амбулаторно наблюдение у нас показа, че адекватното проследяване на тези пациенти след изписването им от болница, намалява смъртността и рехоспитализациите над 2,5 пъти само в рамките на 6 мес. Това го прави много ефективен модел с голямо здравно и икономическо значение”, сподели доц. Йото Йотов, началник отделение по неинвазивна кардиология, УМБАЛ „Св. Марина”, гр. Варна като се позова на опита от болницата им.
По думите му трябва да има свързаност между болничната и амбулаторната кардиологична помощ и програми за адекватно проследяване на дехоспитализираните пациенти със СН като подход, ограничаващ рехоспитализациите.
Въпреки нарастващата заболеваемост от СН, проблемът все още не среща достатъчно разбиране и са нужни по-сериозни действия на международно, национално и местно ниво, за да се ограничат последиците от заболяването за обществото.
„Едно от основните предизвикателства в лечението и проследяването на сърдечно-съдовите заболявания и в частност на сърдечната недостатъчност е липсата на национални представителни данни -.обединяването им в регистри, както национални, така и международни. Те биха дали по-ясна представа за реалната тежест на тези заболявания, както и за ефекта от инвестираните средства и усилия от страна на медицинските специалисти и институциите. Всичко това би подпомогнало изграждането на национална стратегия за контрол на сърдечно-съдовите заболявания, които в крайна фаза водят до СН - комплексно заболяване изискващо мултидисциплинарен подход на лечение, обърна внимание доц. Иво Петров, началник клиника по кардиология и ангиология, УМБАЛ „Сити Клиник” - София.
Кардиолозите се обединиха около необходимостта от – превенция и програма за първична и вторична профилактика, но с ясно разписани правила и финансиране, институционална подкрепа, но не само от МЗ, и електронно базирано наблюдение на пациентите. Те се обединиха още и около тезата, че достъпа до специализирана медицинска помощ трябва да е облекчен у нас, и че у нас липсват центрове за физическа и психологическа рехабилитация на пациенти претърпели сърдечно-съдови инциденти.
Те подчертаха, че нямаме национална програма, както и регистър на сърдечносъдовите заболявания, и че в нормалните страни пациентите влизат в болница, за да бъдат лекувани, докато у нас влизат за да бъдат изследвани.
По думите им клиничната пътека за физиотерапия е в рамките на една седмица, при необходими най-малко три, а в някои случаи и повече дни от един календарен месец.
------
На СН* бе посветен проведеният на 9 и 10 юни в столицата научен симпозиум на тема - „Остра, хронична сърдечна недостатъчност и кардиомиопатии – нови предизвикателства в диагностиката и лечението“, организиран от работната група по сърдечна недостатъчност и кардиомиопатии към Дружество на кардиолозите в България.