От тракийската писменост
7000 г. Пр. Хр. се развиват Линеар А,
Линеар Б, Финикийското, Фригийската, Етруското и Иберийското писмо.
Ренета Джунова и Мила Салахи посвещават последните 6 години в проучване на
световните писмени знаци. Макар да не са учени, двете жени имат изключително
задълбочени познания в няколко ключови области, владеят редки езици и имат
достъп до древни артефакти. Посвещават живота си на разгадаване на тайната на
древното тракийско писмо.
 |
| Приложение 1 |
Първоначално запленени от Древния Рим, те отиват достатъчно далеч, за да
направят връзка между древните цивилизации и тракийските им корени. Проучването
започва с разглеждане на всички исторически извори и научна литература за
траките. Двете откриват грешките, допускани при преводите и множество
разминавания в датировките, като използват свой уникален метод, базиран на
съпоставката между три езика (български, албански и бохарски (езикът на
коптите, християните в Египет, който до днес остава загадка дори за
египтолозите, но едно е общото мнение, че е дошъл от Крайбрежието).
Те правят пробива си през бохарския, който е непознат за учените у нас.
Пръв за приликата между тракийския, българския и бохарския говори Стефан Гайд.
На това негово прозрение стъпват двете изследователки и проверяват теорията му,
като за тази цел лингвистът в групата научава бохарски.
 |
| Приложение2 |
Години по-късно се оказва, че българският език е развитият през
хилядолетията тракийски, но има липсващо звено, което се обяснява с произхода
на самата писмена система на траките (Приложение 1). Техните руни са залегнали
в украсата на неолитните съдове. За това им помагат трудовете на Хенриета
Тодорова, Богдан Николов и Петър Детев.
На по-късен етап от изследването става ясно, че т.нар. прабългарски руни
(Приложение 1) са развити тракийски, запазили се като свещено писмо до 10 в. С
помощта на известните звукови стойности и надграждане от тяхна страна успяват
да разработят съвършено нов, но безпогрешен метод за превод. Това личи от
самите преводи на многобройни артефакти от цял свят, в които информацията
взаимно се засича и потвърждава с вече известни исторически факти.
 |
| Приложение 5 |
Преходът от геометрична орнаментика към писменост откриват в глинената
плочица от село Точиларе (Приложение 2), подарена на проф. Румен Овчаров от
анонимен колекционер. Преди тях по нея са работили Стефан Гайд и Георги Стоянов.
Според Гайд там се крие пасаж от известната египетска Книга на мъртвите, а Стоянов
залага на идеята за логограми и календар с позициониране.
Мила и Рени, обаче правят собствен превод през пиктографските знаци и през
тракийските руни (Приложение 5).
Няма коментари:
Публикуване на коментар