Защо маса болници се закриват, други са в постоянен финансов стрес, а трети оцеляват по чудо
Напоследък пробойните по корпуса на управленския кораб се множат. Все едно, че е попаднал в минно поле. От дупките му изтичат шефове на комисии, зам.-министри, министри и служители на специалните служби.
Има поне два подхода към ставащото. Първият е, че плъховете напускат потъващото возило.
Аз обаче съм привърженик на втория подход - „да погледнем позитивно", както би се изразило Величеството. - „Позитивното" ще да е, че премиерът не спира да търси най-подходящите хора, които да издържат на динамиката на работата на екипа му. Ето, даже и в двете последни министерски „заменки" той заложи на младите.
Досущ както в един футболен отбор подменят поколенията. Стоичков знае, ама вече не може, а младоците не знаят, но може и да се научат да могат...
Лошото е, че и от „позитивната" гледна точка човек може да остане и с „негативното" впечатление, че на Борисов май му липсва т.нар. банка кадри. Или ако се върна към футболната терминология, сглобил е през 2009 г. набързо един отбор, в хода на мача трескаво заменя онези, които не стават, с някакви нови надежди, пък ако и те не стават - хайде други и т.н. Само дето практиката е показала, че така първенство не се печели. Даже и неизменно да те обявяват за футболист на годината, издъни ли се отборът ти, отиваш си и ти...
Повод за тези размисли ми даде едно прекрасно интервю в „Преса" от миналата седмица с хирурга от ВМА доц. Крум Кацаров. По ирония на съдбата часове след това дойде и оставката на поредния (но не смея да кажа и предпоследния) министър на здравеопазването.
Убеден съм, че иде реч за случайно съвпадение. Но съвпаденията в думите на хирурга и обясненията за оставката от министъра (и двамата доктори „занаятчии") хич не са случайни.
Първият казва: „Няма реформа в здравеопазването." А вторият допълва: „Не усетих политическа воля за реформа."
Ами и двамата са прави. Всъщност „политическата воля" я внесе навремето Иван Костов. Той прецени, че общопрактикуващите лекари са в пъти повече от специалистите и че си ги гарантира като електорат, ако ги облагодетелства материално.
И го направи. В резултат джипитата станаха доста по-заможни от специалистите.
А реформата просто забрави за тях. Както фактически е и до ден днешен.
Откъдето идва и обяснението защо маса болници се закриват, други са в постоянен финансов стрес, а директорите на трети се правят на фокусници, за да оцелеят.
Но това е само горният пласт на проблема. Още по-страшен е долният - самата ни нация.
Всъщност там положението е както при дядо Славейков с „гуведаря" и даскала. Лекарят специалист изпълнява ролята на втория. Той заслужава максимум половината от платата на първия. Защото по цял ден е на сухо и на завет, а говедарят е на къра.
Онзи ден четох в „Преса", че след като го били с лопата по главата, някакъв юнак решил да се лекува с ракия. И така се „налекувал", че не успял да даде никакво смислено обяснение (май се казва анамнеза) на екипа лекари, дотърчали по спешност да му помогнат.
Значи така. Пациентът има право да е кьоркютук пиян, а правото на лекаря е само да седи, да го чака, докато се напие (а може би после и докато изтрезнее), след което да го обслужи. В противен случай лекарят може да бъде и набит от пияния пациент. Без никакви последици за него.
Май миналата година имаше подобен случай в градче близо до София. Нафиркали се циганите, извадили ножовете, ръгали се, клали се, а накрая набили дежурния доктор, че „не им помогнал". (Тук от скромност прескачам факта, че въпросните „потърпевши лица" изобщо не благоволяват да си плащат здравните осигуровки.)
Преди много години уважаваният от мен разсъжденец Калин Донков описа история, която още ми е в главата. Някаква продавачка в социалистическа бакалия нарекла клиента си „простак". На което „простакът" кротко отвърнал, че след тежка катастрофа именно той като дежурен хирург в „Пирогов" я съшивал цяла нощ - парче по парче.
Другарката обаче не отстъпила от тезата си и извадила железен аргумент -„нали това ти е работата, бе, простак"!
Припомням тази случка, защото и в „новите условия на демокрация" отношението на гражданството към медиците изобщо не се е променило. Едните „имат право", а другите „са длъжни".
Пази Боже обаче, ако случайно хванат лекар, че е ударил една водка на работното си място. Прошка тогава няма - комисии, проверки, наказания. Защото „при демокрацията" той няма право...
Ще споделя и още една абсурдна ситуация. Мой приятел, виден лекар специалист, ми разказваше, че носил в магазина до болницата шишетата с алкохол, получени от „благодарни пациенти". Та си докарвал по този начин и „нещо отгоре" върху мизерната си плата...
Връщам се сега на думите на Кацаров и на вече бившия министър. Всъщност в този й вид здравната реформа наистина очертава някакъв омагьосан кръг.
От една страна, почти всеки ден по медиите чуваме призиви за помощ за болни, лечението на които може да стане само в чужбина. Сиреч, изнасяме пациенти.
От друга страна, за разни сложни операции си внасяме външни специалисти. Които гастролират, прибират хонорарите и си отиват.
От трета страна, след техните „гастроли" ние пък изнасяме наши специалисти. За да се обучават навън. И част от тях решават да не се връщат в България.
И накрая, както мрачно прогнозира и Кацаров, ще се окаже, че ние, българите, ще ходим в чужбина да се лекуваме при българи...
Май това се е опитал да обясни на премиера и бившият здравен министър. Поради което е и вече бивш.
Проф. Драгомир Драганов
В-к "Преса"
Приключиха номинациите за инициативата на в. „24 часа" - „Лекарите, на които вярваме". В продължение на цяла година читателите на вестника изпращаха имена на лекари, които са ги впечатлили с висок професионализъм и човечност. За някои от тях разказахме от страниците на вестника - хирурзи, които са извършили сложни операции и са спасили човешки живот, онколози, постигнали победа в битката с рака, гинеколози, помогнали на семейства да се сдобият с дългоочаквана рожба. Сред номинираните има както добре известни и утвърдени имена, така и лекари от малки болници. Списъкът не претендира за изчерпателност и не е някаква окончателна оценка на медицинското съсловие у нас. Със сигурност в страната има много повече заслужили лекари -. добри професионалисти и всеотдайни в грижите си за пациента. Имената в списъка са тези, посочени от читателите на вестника. Въпреки кризата в доверието между лекари и пациенти стана ясно, че обикновените граждани високо ценят лекарите, които са приели професията си като призвание. Хората разбират, че условията за работа в здравеопазването не са леки и точно поради това изпитват истинска признателност към докторите, които приемат да служат на обществото. В редакцията пристигнаха стотици благодарствени писма със затрогващи лични истории. Тежкото заболяване е повратна точка в живота на много хора. В тази ситуация пациенти и лекари се борят рамо до рамо за живота и здравето. Затова не са редки случаите, когато хората признават, че приемат като роднина този, който ги е спасил в момент на изпитание. Заради силната емоционална подкрепа за номинираните от страна на читателите се отказахме от намерението жури да определи 100-те лекари, получили най-много доверие, както предварително бе обявено. Решихме, че си заслужава да изтъкнем всички, които са спечелили доверието на пациентите, щом те са ги номинирали. Всички те са поканени да участват в дискусия за българското здравеопазване, която предстои да бъде организирана в парламента с подкрепата и на здравното министерство. За тази цел помолихме лекарите, на които вярваме, да отговорят на няколко въпроса за реформата в здравеопазването.
