здравето си? България в глобалното здравно огледало“ бяха представени резултатите от най-голямото здравно проучване в Европа. То обхваща 27 000 респонденти между 18 и 76 години от 22 държави, включително България. Изследването е проведено онлайн по инициатива на фармацевтична компания СТАДА и обхваща пет тематични области: психично здраве, превантивно здраве, начин на живот, грижа за себе си, система на здравеопазване. Данните от него представи изпълнителния директор на компанията в България и член на УС на БГФармА Стефан Динев.
Според проучването, 51% от европейците водят здравословен начин на живот, докато България значително изостава с 40%. В същото време се доказва, че здравословният начин на живот се отплаща, както на тялото, така и на духа. Според данните, от всички българи, които водят здравословен начин на живот, 94% са в добро психично, а 88% - физическо здраве. Средно за Европа, тези проценти са 79 и 77%.
Най-голямо влияние при взимането на решения, свързани със здравето, за българите оказват семейство /60%/, партньор /56%/, ОПЛ или друг лекар /44%/ и приятели /44%/, следвани от фармацевт /26%/, културни и религиозни вярвания /31%/, колеги /23%/, онлайн общности и форуми /22%/. Интересното е, че почти еднакво влияние върху решенията на българите имат правителство/институции /11%/ и инфлуенсъри /10%/.
Съществуват големи различия във възприятието за физическо здраве в различните държави. 65% от българите се определят с много добро физическо здраве, което е над средното за страните участвали в проучването /56%/.
72% от респондентите казват, че редовно предприемат превантивни здравни мерки /като прием на витамини, минерали и добавки, здравословно хранене, упражнения/, а 25% категорично не го правят. Утвърдително на въпроса са отговорили 62% от българите, което е под средното за страните, участвали в проучването. Най-честите мерки, които взимат българите са: добри хигиенни навици /69%/, прием на витамини и добавки /66%/, здравословна диета /52%/, физическа активност /50%/.
По отношение на здравословното хранене се наблюдава голяма пропаст между осъзнаването и реалните действия. 87% от европейците и 85% от българите смятат, че здравословното хранене спомага за предотвратяване на заболявания. В същото време, здравословно се хранят 57% от европейците и 52% от българите.
Проучването обхваща и водещите три нездравословни поведения – прием на кафе и енергийни напитки, тютюнопушене и консумация на алкохол. Изводът е, че българите пушат и консумират алкохол повече, търсейки решения на стреса и проблемите със съня. Позитивното е, че 52% от анкетираните в България имат желание да се откажат от нездравословните си навици, което е над средното за Европа /49%/.
Проучването показва още, че повече от 1/3 от българите /37%/ неглижират годишните профилактични прегледи, като най-редовни са хората над 55 години /69%/, следвани от възрастовата група 35 – 54 г. /61%/ и 18 – 34 г. /56%/. На въпроса „Защо не посещавате всички налични профилактични здравни прегледи?“ 34% от българите казват, че чувстват, че нямат нужда от тях, 29% - не знаят какви прегледи трябва да си направят, 20% - заради ограничения достъп, 18% не могат да намерят време, на 15% са им твърде скъпи, 13% изпитват страх от лоша диагноза, на 9% са им неприятни. В същото време, малко над половината българи /53%/ казват, че получават напомняне за профилактични прегледи, като най-често те са от личните лекари /34%/, следвани от семейство и приятели /11%/ и специалист /9%/. Близо половината от анкетираните у нас /49%/ заявяват още, че са удовлетворени от превантивните услуги, които се предлагат от здравната система в страната.
Проучването показва, че доверието в здравната система е крехко. 37% от българите, при средно за Европа 58%, са доволни от системата на здравеопазване. Като цяло, българските граждани нямат усещането, че имат равен достъп до медицински грижи и услуги. Само 28% смятат, че здравната система е справедлива, при 51% средно за Европа.
С най-голямо доверие се ползват общопрактикуващите лекари /56%/ учените /55%/ и фармацевтите /48%/, следвани от други медицински специалисти /45%/, Google /28%/, изкуствен интелект /17%/, здравни инфлуенсъри /8%/ и политици /3%/.
Въпреки бързото навлизане на AI, недоверието към новите технологии все още преобладава. На въпрос „Бихте ли обмислили да получите консултация от AI, вместо да посетите лекар?” 41% от българите са отговорили утвърдително, при средни за европейските държави 39%. Отвореността към изкуствения интелект в здравеопазването се дължи предимно на достъпността и удобството.
Според проучването, 80% от българите се определят в добро психично здраве, при средно за Европа 64%. В същото време, 59% от българите заявяват, че сега или в миналото са имали бърнаут или са били на ръба на прегарянето /8% в момент на прегаряне, 19% - на ръба, 32% са го изпитали в миналото/. Само един от 10 българи търси подкрепа за психичното си здраве. Причината – 38% от сънародниците ни не вярват, че биха им помогнали. 20% не го правят, тъй като не могат да си го позволят, за 14% това би било емоционално изтощително. 6% не търсят подкрепа, заради стигмата, а други 6%, заради липса на подкрепа от семейство и приятели. Анализът сочи, че лошото психично здраве блокира здравословните навици и води до нарастващи икономически разходи.
„В България направихме прекалено пазарна системата на здравеопазването и оставихме на заден план най-важното – нейните социални функции“, каза проф. д-р Григор Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК и допълни, че от десетилетия здравната система не е приоритет на държавната политика, защото за сферата се отделя около 11.5% от БВП, докато в Европа за здравеопазване се отделят около три пъти повече средства.
По думите на проф. д-р Иван Груев, данните от проучването не са изненада за специалистите, които наблюдават едно радикализиране на българите по отношение на здравословния начин на живот. От една страна са затлъстелите и обездвижени хора, предимно мъже, а от друга страна са една по-малка активна група хора, които се грижат за здравето си и живеят със здравословни навици.
Клиничният психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика д-р Велислава Донкина добави, че изследването ясно разкрива пропастта между това, което хората декларират, и начина, по който реално живеят в ежедневието си.
-Казваме, че се чувстваме прекрасно психически, но в същото време признаем, че сме преуморени и в бърнаут. Тази липса на критичност към собственото ни емоционално и физическо състояние стои в основата на редица съвременни проблеми – агресия сред деца и младежи, както и злоупотреба с алкохол и други субстанции, каза в заключение тя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар