Наблюдава се увеличение на дела на пациентите с
добър контрол на болестта, който достига близо 40%
Под патронажа на
Комисията по здравеопазването към 44-то НС се проведе кръгла маса на тема:
"Заедно можем да победим диабета". Форумът се организира по
инициатива на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични
производители в България /ARPharM/. В него участваха Проф. Цветалина Танкова,
началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Академик Иван Пенчев“, Доц.
Зорница Миткова от Катедрата по организация и икономика на фармацията във
Фармацевтичния факултет на МУ-София, проф. Сабина Захариева, гл. координатор на
Експертния съвет по ендокринология към МЗ и изпълнителен директор УСБАЛЕ „Акад.
Иван Пенчев“, Проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология в
УМБАЛ „Александровска“ и др. медицински специалисти, пациенти.
По време на кръглата маса
бяха представени актуални данни за диабета в България и Европа и политики за
подобряване на резултатите от контрола и решението на диабета. Водещи
организации като Международната диабетна федерация /IDF/ и Европейския диабетен
форум споделиха своя опит.
Проф. Танкова подчерта,
че диабетът е глобален проблем, пред който са изправени всички държави в света.
В момента близо 463 млн. са хората с това заболяване или 9.3% от населението,
като се очаква броят им да се удвои през следващите 20 г.
У нас с диагнозата диабет
са 442 хил. души или 8.3% от населението на възраст между 20-79 години. По думите
и всеки втори човек с диабет по света е недиагностициран, а един от всеки 13
души има предиабет, което налага подобряване на скрининга за предиабет,
програми за превенция на болестта, тъй като половината от случаите на захарен
диабет тип 2 могат да бъдат предотвратени.
Доц. Миткова обясни,
че ситуацията в България не се различава от световните тенденции. Обществените средства
на година за лечение на диабета в страната ни са около 550 млн. лв. по данни на
IDF. Близо 20% са за извънболнично проследяване при ОПЛ и други специалисти,
изследвания, тест-ленти и др., 20% са и разходите за медикаменти, като се
реимбурсират всички съвременни терапии. Останалите 60%, което се явява
основната част от средствата, дадени за лечение на диабет, отиват за
хоспитализации и лечение на усложненията - сърдечно-съдови, неврологични,
бъбречни, хирургични и т.н. В същото време навлизането на съвременните здравни
технологии допринася за подобрение на контрола на заболяването и намаляването
на средствата за лечение на свързаните с него усложнения. Според анализите, у
нас делът на пациентите с добър контрол на болестта нараства и достига 40% от
засегнатото население. Това води до намаляване на риска и броя на усложненията,
което спестява разходи за тяхното лечение в размер на 20 млн. лв. за периода
2012-2016 г.
Според изследване на
Катедрата по „Организация и икономика на фармацията“ в МУ-София продължителността
на живота при хората с диабет тип 2 се подобрява и изпреварва с 6 месеца тази
на останалата част от обществото, а за периода 2012 – 2015 г. медицината у нас
е спечелила година повече живот за хората с диабет.
По данни на Диабетния
регистър в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ броят на диабетиците с усложнения е над
163 000. Все още над 50% от българите с диабет не постигат добър контрол на
заболяването. Основната причина за това е, че голям дял от тези пациенти нямат
достатъчно знания и мотивация как да управляват заболяването си и как да водят
здравословен начин на живот. В същото време фактът, че продължителността на
живота при хората с диабет тип 2 е по-голяма, отколкото на останалата популация,
показва, че информираността на цялото общество за риска от развитие на
заболяването и мотивацията за воденето на здравословен начин на живот е още по-ниска.
Според данните, изнесени
от проф. Захариева се наблюдава увеличаване на диагностицираните пациенти, но е
необходима Национална диабетна програма, координирана от МЗ, която да повиши
информираността на населението относно рисковите фактори, и начините за
повлияването им. Превенцията, навременната диагностика и подобряването на
грижите за пациентите и тяхното обучение могат да подобрят контрола над
заболяването, продължителността и качеството на живот, както и да намалят
разходите на здравната система, заяви тя.
Проф. Каменов посочи, че
диабетът представлява колосална тежест за хората, живеещи със състоянието,
особено в Централна Европа /България, Хърватска, Чехия, Унгария, Полша,
Румъния, Сърбия, Словакия, Словения/. В Централна Европа има приблизително 7,6
мил.души във възрастта 20-79 г. с диабет и съществува разлика между
разпространението в този регион /7,3%/ и в целия Европейски съюз като цяло /6,4%/.
Международната диабетна
асоциация за Европа е създала и експертна декларация „Инициатива за
доказателства в диабета в Централна Европа“, чиято цел е да идентифицира
най-добрите практики, които могат да мотивират политическа подкрепа в региона
на Централна Европа. Според проф. Каменов е важно и да се ревизират съвременните
обучителни активности в Централна Европа, за да се фокусират върху
най-актуалното и да бъде създадена национална инициатива за обучение на
пациентите с участието на всички заинтересовани страни.
Според проф. Сена
Карадениз, председател на Международната диабетна федерация за Европа, на Стария
континент един от всеки трима възрастни с диабет е недиагностициран. Прогнозите
са, че до 2045 г. заболеваемостта ще се увеличи с 45% в световен мащаб. В
същото време усложнения като сърдечно-съдовите и бъбречните заболявания, които
са основната причина за смърт при тези болни, могат бъдат избегнати чрез
подходящо лечение. За това е нужно ефективно участие от страна на здравните
специалисти и пациентите в разработването на нови обществени политики.
Проф. Джон Нолан,
директор на Европейския диабетен форум, изтъкна, че е необходимо оптимизирано
използване на технологиите в полза на дигиталното здраве и иновативните
терапии, които да подпомагат персоналното проследяване на пациентите, за да предотвратят
усложненията и да се поддържа добро качество на живот.
Той каза:
-Необходимо е да се
направи общоевропейска система с данни за заболяването, която да предоставя
реални доклади за качеството на грижите и клиничните резултати при тези
пациенти. Да се създаде „клиника на бъдещето“, където може да се получи
цялостно обслужване на едно гише – от скрининг до лечение на усложнения.
Клиника, в която грижите за пациента ще се основават на ценности и резултати, а
не само на стойност. Решението на тези
проблеми, както за България, така и за останалия свят, е в обединяване усилията
на всички – пациенти, лекари, бизнес, институции и приемане на национален план
за действие. Пример за
това е създаването на
Европейския диабетен форум в края на миналата година в ЕС - https://www.eudf.org/.
В хода на дискусията участниците във форума се обединиха около заключението, че в последните години България е постигнала добри резултати в областта на захарния диабет и подчертаха необходимостта от провеждането на целенасочена национална политика за превенция, ранна диагностика и контрол на заболяването.
В хода на дискусията участниците във форума се обединиха около заключението, че в последните години България е постигнала добри резултати в областта на захарния диабет и подчертаха необходимостта от провеждането на целенасочена национална политика за превенция, ранна диагностика и контрол на заболяването.
Няма коментари:
Публикуване на коментар