Тази година мотото на Световният ден на диабета е „Нека да овладеем диабетът. Сега”. Това послание е изключително важно, тъй като диабетът се превръща в една от най-големите здравни катастрофи, които света е виждал.
Кампанията у нас е насочена към пет категории хора: нямащи диабет, но имащи висок риск от заболяване; имащи вече диабет с цел за да се предпазят от усложненията му; към родителите, за да са бъдат информирани за познаване признаците на диабета, да провеждат периодични консултации с ОПЛ, с оглед превенцията на децата им и оценка на риска при личния лекар; към лекарите, за да бъдат още по-добре обучени и квалифицирани и към здравните власти, за да поставят диабетът в челни позиции, сред най-важните здравни приоритети на страната.
Около 500 000 са диабетиците у нас. Поне 40% от тях не знаят, че имат това заболяване, а над 350-400 000 са с предиабет и са изложени на риск, през следващите години да развият заболяването. Годишно в страната умират по 4125 жени и 4000 мъже от диабет и неговите усложнения. Децата с диабет са между 1 и 3% т. е. те са около 3000, според данни на Националната асоциация на децата с диабет.
В света има над 300 милиона души със захарен диабет. На всеки 10 секунди двама се разболяват, а един човек умира от диабет. Ежегодно се регистрират 7 милиона нови диабетици, от които 70 хиляди са деца, съобщи доц. Цветалина Танкова, секретар на Българско дружество по ендокринология.
В повечето страни 10% от общия бюджет за здравеопазване е предназначен за диабетно болните. Средствата, които се отпускат за лечението на тези болни в България годишно обаче са едва 301 щ. долар, докато в Германия те са 3751, Австрия – 4007, Унгария – 973, Словакия – 779 щ. дол. и т. н..
От особена важност е самоконтролът при диабета, но финансовите възможности за провеждането му, особено след 18 год. възраст, са сериозно ограничени. Над 60% от хората със захарен диабет измерват кръвна захар по-малко от веднъж дневно, а над 25% - по-малко от веднъж седмично В резултат на което само 30% от диабетиците в страната постигат редовен самоконтрол. Осигуряването на добри медикаменти без самоконтрол ограничава лечението, твърди Елисавета Котова, председател на Националната асоциация на децата с диабет.
Като един от основните препъни камъни за него бе посочен недостатъчният брой на тест лентите за самоконтрол на кръвната захар, които за децата до 18 г. са 1100, а за възрастните - 150 броя годишно на човек, при необходими минимум 600 броя. Друг е ограниченият достъп до консултациите със специалист независимо, че се наблюдава падане на възрастовата граница при диабета и специалистите го откриват вече още в детската ранна възраст.
Стресът от адаптирането към предучилищните и училищните занимания са едни от отключващите фактор за болестта, съобщи тя.
В детската клиника в София са постъпили 2-3-годишни деца с открит диабет, а в асоциацията има и дете дори на 1.8 години, съобщи още Котова.
От 2005 г. у нас е въведено лечение на диабета и с инсулинови помпи. Но едва 30-35 са децата, които се възползват от него, поради високите им цени около 3600 евро, на консумативите също - 150 евро месечно.
Във всички страни в ЕС здравните фондове покриват разходите за инсулиновите помпи и консумативите към тях. България е единствената държава, която прави изключение макар, е на първо място в Европа по заболеваемост от диабет. По грижи към тези болни естествено сме пък на последното място.
По думите на Котова внесеното от тях в МЗ искане за увеличение броя на тест-лентите за измерване на кръвната захар все още нямат отговор.
Твърде труден е достъпът на пациентите и до аналогови инсулини, докато в други европейски страни ползването им е нещо обичайно. Условията за отпускане на аналогови инсулини са толкова завишени, че лекарите са принудени да фалшифицират данни, за да получат пациентите им адекватна терапия, признаха ендокринолози.
Според доц. Калинка Коприварова, национален консултант по детска ендокринология и болести на обмяната, има случаи когато се променя терапията - от аналогови форми на инсулин, които са по-добрите, към човешки инсулини.
Ако пациент не се повлиява добре от даден аналогов инсулин, трябва да мине на друга схема, но пак аналогова, в интерес на неговото здраве, категорични са специалистите.
По думите им едно евро за тест ленти, спестява 4 евро, които по-късно се дават за лечение на усложненията от диабета. А обучението на пациентите със захарен диабет трябва да се позиционира и разглежда като неразделна част от лечението, защото благодарение на него не само хипогликемиите могат да се предотвратяват, а и повечето от усложненията на диабета.
Доц. Владимир Христов, водещ български ендокринолог-диабетолог, завеждащ Института по метаболитен синдром, също акцентира върху проблема на първичната превенция, която може да предотврати или да се отложи заболяването във времето и подчерта, че качеството на контрола никак не е добър. Той отбеляза, че в хода на лечението диабетът увеличава средствата, тъй като се появяват усложнения, рано или късно.
4% от хората с диабет са с инфаркт на миокарда, през първата година на диагностицирането на болестта, 3.2% са с инсулт, а 20% имат някакво усложнение още при поставяне на диагнозата.
През последващите седем години процентът на усложненията нарастват линейно и вече 1. 4% са на хемодиализа, 1.2% са с ампутации, 0.6% са със слепота и т.н. Което означава, че през седмата година за усложненията от болестта се харчат 83% от всички разходи за диабетиците.
Добрият контрол води до намаляване стойностите на гликирания хемоглобин. Всяко негово снижаване дори с1 % намалява смъртността от диабет с 21%, микроваскуларните усложнения с 37% и на съдовите заболявания – с 43%.
Редовният самоконтрол води до намаляване усложненията на диабета с 35%, твърдят специалистите.
От асоциацията настояват държавата да поеме поне разходите за консумативите при тези деца, чиито родители вече сами са купили инсулиновите помпи.
Националната програма за борба с диабета да бъде най-накрая финализирана, да се създаде национален регистър на диабетно болните в страната и да въведе ефективна програма за обучение на пациентите с това заболяване.
Специалистите подчертаха, че преди 2000 г. в страната е съществувала мрежа за обучение и са работели центрове по строго контролирани програми, благодарение на което са успели да намалят честотата на заболяването, а сега всичко е хаотично, инцидентно обучение на диабетноболни, и е вменено на ОПЛ, които са изключително натоварени в дейността си.
Близо 20 години държавата единствено на думи декларира, че диабета е приоритет в здравната и политика. Перфектни решения остават само и единствено на книга и нищо не се прилага на практика. От 2008 г. националната програма за лечението на диабет отлежава в нечие чекмедже в МЗ. Ако държава все още се мотае с нейното приемане, както и на диабетния регистър ще стартираме протести, бе категорична както Котова така и Адриан Стоев, председател на българската асоциация „Диабет”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар