сряда, 8 декември 2010 г.

Тука има криза (за приходите), тука няма (за харчовете)

Бившият финансов министър Милен Велчев коментира бюджет 2011:

C идването си на власт през 2001 г. НДСВ наследи държава, която дължеше на своите кредитори 75% - три четвърти - от годишно произвеждания брутен вътрешен продукт. Повече от всяка друга бивша социалистическа страна.
Осем години по-късно оставихме в наследство само 15%. По-малко от всяка друга страна от ЕС, с изключение на Естония и Люксембург. Оставихме и фискален резерв, който донякъде отъня през последната година. Затова догодина ще вземаме нови заеми, защото "житото в хамбара" е на привършване.
Причините най-общо са две: ниски приходи и високи разходи. Колкото и да се хвали Ваньо Танов с някакви успехи в борбата с контрабандата, картината остава същата. Приходите паднаха драстично през тази година, а за 2011-а, ако съдим по параметрите на бюджета, подобрение не се очаква.
Най-голям срив показаха акцизите, за които отговорността изцяло е на агенция "Митници". Тя отговаря и за немалка част от ДДС, където проблемите също се измерват със стотици милиони.
Интересно - не помогна нито "кабелът" между НАП и митниците, нито "успешната реформа" на митниците, нито прогонването на "Краун ейджънтс", нито авангардните методи на контрол, от които е пропищял целокупният бизнес.
Свикнахме да се оправдаваме с кризата, но странно защо нейното зловредно влияние продължава, при все че министър Дянков отдавна вече прочете надгробното й слово и я отпрати в небитието. А приходите не искат да се възстановят и туйто. Нищо, че повечето европейски страни наистина се простиха с кризата и с бързи темпове подобряват бюджетните си баланси с мощен ръст на приходите.
Виж, по отношение на разходите правителството наистина се държи, сякаш кризата си е отишла безвъзвратно. Те са рекордно високи за 2011 г. Поне да бяха насочени към реформи, но както знаем от премиера, "реформи в криза не се правят". Не са насочени и към културата - чухме, че за нея има по-малко пари, отколкото за подслушване. Окончателно беше прочетена присъдата на реформата на здравното осигуряване.
Прехвърлянето на резерва на здравната каса към централния бюджет разби всякакви илюзии, че обещаната демонополизация на НЗОК ще се случи.
Резултатът: по-висока осигурителна тежест (беше ни обещано тя да спадне с 5% до края на мандата), запазена данъчна тежест (поне засега, и слава Богу) и все още висок дефицит. На думи (т.е. по бюджет, преди евентуално той да бъде актуализиран с наближаването на изборите) дефицитът е, макар и с малко, под 3%. Това е при твърде оптимистични очаквания за икономически растеж, които международните авторитети като Европейската комисия и Международния валутен фонд съвсем не споделят. С такъв дефицит няма как да не расте и държавният дълг, щом все още отсъстват приходите от приватизация. Така че да се готвят децата и внуците ни и отсега да затягат колани.
Дано са внимавали в час по история. Ако е така, сигурно знаят, че ние, българите, сме свикнали да връщаме стари дългове. Нали това правим през повечето години на този век, покривайки борчовете на Тодор Живков.
Защото е вярно, че по негово време са построени много километри магистрали, но плащаме за тях ние - днес. Така, както нашите деца и внуци ще плащат за магистралите на ГЕРБ.
В-к "24 часа"

Няма коментари:

Публикуване на коментар