понеделник, 10 октомври 2011 г.

Медиците напускат страната, докато имитираме реформа


Медиците у нас работят ден за ден, защото нямат стабилност и перспектива. И това е така, понеже всеки месец от здравното министерство обявяват ново начало на реформите. Те обаче не тръгват. Все още не е ясно кога болниците от търговски ще станат публични дружества. До края на годината клиничните пътеки няма да бъдат сменени от диагностично свързани групи. Не е ясно също кога ще влезе в сила новото заплащане в Спешна помощ.
Но пък е налице двувластието в здравеопазването ни. Продължава да е актуален въпросът кой управлява системата: финансовият министър Симеон Дянков или здравният Стефан Константинов. Повече от две години вече Дянков се прави на човека - реформа в здравеопазването. Той определя какво да бъде финансирането на общинските болници, да се заменят ли клиничните пътеки с диагностично свързани групи и от кога, какви пари да получават в Спешната помощ, как да спре миграцията на медици. Истината обаче е, че все повече лекари и медсестри напускат България, професиите им се обезлюдяват. Офертите отвън са примамливи не само заради парите, а и заради възможностите за реализация, за кариера. Ето това е нещо, което не се отчита нито в здравното, нито във финансовото министерство, когато там някъде се опитват да диктуват условията на работа в системата.
В момента във Великобритания има 25 000 вакантни позиции за медици, Германия търси 10 300, а Белгия - 3 500 лекари и сестри.    Това признават от българската агенция по заетостта. Заплащането е съвършено различно от парите, които вземат у нас медиците. В Англия се търсят най-вече спешни лекари за 55-70 хиляди лири годишно. Търсят се още хематолози, радиолози, офталмолози, патолози. За сравнение у нас спешните доктори едва достигат до 800 лв. на месец, те са едни от най-ниско платените медици. Това обяснява и постоянното текучество. Парадоксално е също, че за нощно дежурство в спешните кабинети получават стотинки. Така изглежда постоянно реформиращата се система на здравеопазването ни. Докато се очакват промени в нея, лекарите и медицинските сестри масово я напускат. Реализацията им е в Европа, Америка и даже в арабските страни. И става дума не само за пари, но и за професионално удовлетворение. Нещо, което у нас за съжаление не се случва повече от десетина години. Като последно го предложи здравният министър Стефан Константинов. Повече от две години обаче няма никакви промени, това определено обезкуражава медиците ни, кара ги да търсят други алтернативи. Което пък заради недостига на специалисти срива качеството на медицинските грижи у нас.
Двувластието в здравеопазването - на министрите Дянков и Константинов, се отразява пагубно на здравната реформа, доколкото тя изобщо е започнала. Например финансовият министър определя парите за обновяване на медицинското оборудване. Нещо, от което нито той, нито ведомството му разбират. Друг абсурд е, че Дянков се опитва да реши кога диагностично свързаните групи да сменят клиничните пътеки. Сега обаче пък Стефан Константинов обяснява, че това не може да се случи, преди да бъде въведен дневен стационар. Истината е, че ние сме единствената страна в Европа, която работи с клинични пътеки. Смяната им с ДСГ трябваше да стане още през 2010 г., постепенно обаче се отложи за началото на 2012 година. Тогава 298-те клинични пътеки следва да бъдат заменени от над 700 диагностично свързани групи. Целта е да се лекуват освен основното и всички съпътстващи заболявания, което означава много повече средства, но и много по-високо качество на здравните услуги. След половин година залъгване на обществото, че ще ползваме опита на Австралия за въвеждане на диагностично свързаните групи, вече е ясно, че това няма да стане поне до края на годината. Здравното министерство ще  осигури парите за лечение, ако се докаже, че те са необходими,  заяви за пореден път министърът. Готовност за ДСГ обаче продължава да няма, въпреки спорадични изявления в печата. И това е така и понеже НЗОК отказва да участва в прилагането им, а  професионалните организации в системата се въздържат от мнение. В търсене на чужд опит този месец министър Константинов заминава за Естония. Така се навъртат две изгубени години в пренасяне на чужди практики у нас. Въпросът е защо го правим. Толкова ли няма европейски традиции или опит в нашата медицина, че сме се втурнали да пренасяме идеи от целия свят и пак да не ги реализираме. Издирването е само отлагане на здравната реформа, то води до нови задължения на болниците, до ново текучество на лекари и медицински сестри в клиниките и в Спешна помощ. Това сваля равнището на здравните грижи за хората и в трите вида обслужване: в доболничната, в болничната и в Бързата помощ.
Текучеството на медиците е пряко свързано с факта, че лечебните заведения продължават да трупат дългове. Въпреки че много от тях работят с европейски програми, задълженията им не намаляват. И те не са от внедряването на нови технологии, от обновяване на сгради, а от увеличения прием на пациенти. Голяма част от тях работят и със здравно неосигурени граждани, каквито са циганите, за което не получават финансиране по клинични пътеки от здравната каса. От години циганите ползват Спешната помощ като единствената възможност да се лекуват, чрез нея те влизат и в болниците. За сметка, разбира се, на здравноосигурените българи. Ето проблем, който системата ни трябва да реши, но го отлага непрекъснато.
Това, за което АТАКА настоява повече от две години, е държавата да гарантира социално справедлив достъп до медицински грижи, да определи реалистичните приоритети в системата, да контролира харченето на парите. Не го казваме за пръв път: от реформата, която така и не тръгва, се очакват две неща: да гарантира достъп на всеки български гражданин до качествена медицинска помощ и да осигури финансова стабилност на системата и ефективно разходване на парите.
Истината за здравната реформа е, че в момента тя продължава да е наникъде. Миналата парламентарна сесия ГЕРБ отказа да приеме здравните закони, те няма да влязат в зала и до изборите, защото парламентът няма да има пленарни заседания. Това означава, че до 31 декември промени в здравеопазването не могат да се очакват. Истината е, че няма ясна перспектива за реформата, работи се според ситуацията, без да има прогнозни виждания.
Маргарита Върбанова
 В-к  "Атака"

Няма коментари:

Публикуване на коментар