Данните от международно проучване, в което са участвали 4839 души с хронична болка (гърба, ходилата, крайниците, артрити, остеоартрити, онкопроблеми) сочат, че при 63% от пациентите болката възпира удоволствието от живота, при 90% влияе негативно на способността за работа и ежедневни дейности като спане и физически упражнения се превръщат в сериозен проблем при 40% от тях. Около 1/3 от тях заявяват, че болката е повлияла върху отношенията им със семействата и приятелите им, над 20% се чувстват самотни в борбата с болката, а един от шестима смята, че болката е толкова силна, че предпочита да умре. Едва 6% усещат облекчение, след като пият болкоуспокояващо. В световен мащаб почти 500 млн. работни места се освобождават, защото хората губят трудоспособност заради хронична болка.
Хроничната болка не е просто симптом, тя се превръща сама по себе си в заболяване, ако не се лекува. Тя е широко разпространен проблем в цяла Европа. Приблизително 1 на всеки 15 възрастни е засегнат от остра и хронична форма. Освен това, един от пет, от анкетираните пациенти с хронична болка, е загубил работата си, също толкова - 20% от изследваните са били диагностицирани с депресия в резултат на болката, а над една трета от проучваните не могат да излизат от вкъщи заради страничните ефекти на приеманите лекарства.
Независимо от наличието на ефективни лечения, проучването показа, че много пациенти в Европа не получават най-добрата терапия за тяхната болка. 2/3 от анкетираните заявяват, че предписаното им медикаментозно лечение не може да контролира болката им, а един от четирима смята, че лекуващите го лекари не са в състояние да контролират болката му.
У нас данните от проучване сред 35 пациенти с хронични болести сочат, че 91% от тях смятат, че болката има негативно влияние върху живота им, докато 57% споделят, че тя изцяло ги контролира. Над 50% от българите обаче я неглижират, а над 90% не успяват да овладеят напълно и не търсят експертна помощ, за разлика от западноевропейците.
У нас хората търсят помощ за хроничната болката първо при ОПЛ - 97%. Само 23% се обръщат за помощ към специалист – невролог, физиотерапевт, медицинска сестра, ендокринолог, ортопед, към фармацевт и едва на 4-о място към специалиста по обезболяване. Някои се самолекуват, а близо 50% от тези пациенти обаче не вземат предписаните им лекарствени медикаменти т. е. не спазват предписаната им терапия, заради страх от странични ефекти и защото се страхуват, че болката е показател за влошаване на заболяването им.
Болката е един от главните симптоми, за разпознаваемост на много от онкологичните заболявания. 30-40% от раковите заболявания се диагностицират именно в следствие на нея. Онкоболни се страхуват да пият обезболяващи, за да не станат наркомани, което в същност е мит, според д-р Николай Йорданов, анестезиолог в отделението по палеативни грижи, към комплексен онкологичен център - Враца
Доброто лечение на болката увеличава преживяемостта на онкоболните и качеството на живота им. Той даде за пример една от най-честите диагнози рак на панкреаса в 4 стадии. Според него, ако той не се лекува преживяемостта е 6-7 месеца.
При добро обезболяване преживяемостта се увеличава на 14-16 месеца, а съчетано с химиотерапия - на 20 месеца.
По думите на д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация, член на Надзорния съвет на НЗОК, не е уточнена процедурата, по която ще се осигуряват болкоуспокояващите за онкоболните. Не е ясно дали лекарствата ще се предоставят от болниците или ще минават през аптеките. Вторият вариант е по-добрият, посочи той и заяви, че иска да се реализира проект, който да осигури т.нар. отделение за болката в болниците.
В болниците в Малайзия има отделения за болката. Д-р Хасърджиев, който м. г. претърпял тежка операция на крака там, сподели, че до леглото му имало система с обезболяващи, чиито степени можел сам лесно да регулира, която обаче била направена така, че предпазвала пациента от евентуално предозиране. Специалистите там всекидневно записват болката му чрез серия от въпроси и оценка по скала. А раздвижването му още на втория-третия пък успяват да го вдигне на крака за броени дни. “Ако не бях правилно обезболен, аз нямаше да мога да стъпвам на крака си в продължение на месеци”, категоричен бе той.
Няма коментари:
Публикуване на коментар