Д-р Александър Маринов е лекар към Клиника по Гастроентерология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, София
-Д-р Маринов каква е честота
на това заболяване сред популацията у нас?
-Ракът на дебелото черво
или колоректалният карцином засяга ректума /крайната част на дебелото черво/
или колона. Заболяването е сред водещите причини за смъртност. При жените е на
второ място след рака на гърдата, а при мъжете е на трето място след рака на
белия дроб и на простатата т. е. у нас са засегнати 28 на 100 000 души
населението. Наблюдава се известно предимство в честотата при мъжкия пол. Напоследък
се забелязва тенденция на покачване на честотата на колоректалния карцином, но
за сметка на това намалява смъртността от него. Това вероятно се дължи на по-ранното
диагностицитане на заболяването, което пък е резултат на повишената
информираност на хората и скрининговите програми, които все повече болници и
специалисти предприемат.
-Какви са рисковите
фактори за развитието на това заболяване и имали връзка генетичната
предизпозиция?
-Рискът човек да се
разболее от рак на дебелото черво се изчислява на около 5% при фамилна
обремененост и 3% при хора без такава. Рисковите фактори от една страна са такива,
които зависят от нас самите и са предотвратими. Но има и непредотвратими, които
човек не може да предвиди или да ограничи.
Така например предотвратими
са наднорменото тегло и затлъстяване, намалената физическа активност, лошите
навици на хранене, а именно - диета богата на червени и преработени меса /свинско,
агнешко, колбаси/ и бедна на фибри /пресни плодове и зеленчуци/. Не бива да
забравяме, че обработката на месото играе съществена роля за повишаване на
риска за развитие на колоректалния карцином, тъй като при пържене и опушване се
отделят канцерогенни за организма продукти. Доказано е, че бедната на витамин D, калций и селен храна/диета повишава риска от
рак. Други рискови фактори са тютюнопушене и прием на алкохол.
Сред непредотвратимите
рискови фактори са възраст над 50 години, полипи на дебелото черво, хронични
възпалителни чревни заболявания /болест на Крон, улцерозен колит/ и фамилна
обремененост. При 1 на всеки 3 случая пациентите с рак на дебелото черво имат
родственик със същото заболяване. Рискът за развитие на това заболяване
нараства до 6% при първи родственик над 45-год. възраст и на 10% при родственик
под 45 г. При двама засегнати родственици рискът скача на 17%.
-Полипите на дебелото
черво рисков фактор ли са за развитието на рак?
-Полипите на дебелото
черво са самостоятелен рисков фактор за развитието на рак. Обикновено, когато
говорим за полипи имаме предвид единични такива, които имат потенциал след
години да се превърнат в злокачествено новообразувание. Този процес обикновено
е бавен, около 10 години, ето защо имаме отличната възможност с правилно
изградена скринингова програма да предотвратим появата на рак. Съществуват и генетични синдроми, които са
свързани с образуването на множество полипи в дебелото черво /дори при някои от
тях над 100/, при които честотата на развитие на рак на дебелото черво
доближава 90%. За щастие честотата на фамилните синдроми е ниска.
-Има ли и какви са
симптомите при това заболяването?
-За жалост, ракът на
дебелото черво няма ранни симптоми. Често оплакванията се появяват в късен
стадий, тогава когато шансът за дефинитивно лечение е доста нисък. В началото
оплакванията са неспецифични – подуване на корема, неразположение, болки.
Промяната в обичайните навици на изхождане особено при пациенти след 50 годишна
възраст, както и кръв или слуз в изпражненията винаги трябва да изостри
вниманието на пациентите и те да потърсят съвет от специалист. Често се
наблюдава чувство за недоизхождане, изтъняване на изпражненията, загуба на
тегло, лесна умора. В лабораторните изследвания много рядко се отчитат
изменения. Бихме могли да отбележим понижените стойности на хемоглобин като
резултат, който винаги изисква консултация със специалист и провеждане на
допълнителни изследвания за изключване на причина от стомашно-чревния тракт. Туморните
маркери не се използват рутинно за скрининг и за диагностика на заболяването,
тъй като те могат да бъдат нормални въпреки наличието на напреднал онкологичен
процес.
-Кой е златния стандарт
за скрининг и диагностициране?
-След като пациентът посети
специалист гастроентеролог и обясни оплакванията си, лекарят е този, който
трябва да прецени какви допълнителни изследвания са необходими. Взимат се под
внимание рисковата група, тежестта на оплакванията, възрастта и внимателно се
тълкуват резултатите от лабораторните и образните изследвания. Колоноскопията е
златен стандарт за скрининг и диагностика на рака на дебелото черво. По време
на колоноскопията с флексибилен апарат с оптика и светлинен източник се
оглеждат внимателно всички отдели на дебелото черво и крайната част на тънкото
черво за патологични изменения, отстраняват се визуализираните полипи и се
изпращат за хистологичен анализ. Съвременната апаратура има различни режими на
работа и възможности за повишаване на диагностичните способности и
визуализиране на така наречените „плоски лезии”, които при обикновена ендоскопия или при
недобре почистено дебело черво биха могли да бъдат пропуснати.
-Повечето хора се страхуват
от изследването – колоноскопия. Какви са преките ви наблюдения?
-Моите наблюдения са, че
пациентите се страхуват от този вид метод за диагностика, защото смятат че ще
изпитат болка и дискомфорт. Искам да ги убедя, че колоноскопията е напълно
безопасен метод, като усложненията са доста редки. Когато тя бъде проведена с
анестезия, пациентът не усеща никаква болка и дискомфорт.
Самото изследване трае
около 25 минути, като добрата подготовка на дебелото черво е от съществено
значение за намаляване до минимум неогледаните участъци на червото. Често тези
25 минути, който даден пациент е отделил за профилактика, биха могли да
предотвратят развитието на сериозно онкологично заболяване с висока честота и
смъртност.
-Лечението какво е и
решението за него зависи и се взема от кого?
-След диагностицирането
следва също толкова важен процес по стадиране на заболяването, което се
извършва посредством образни методи – скенер и/или магнитен резонанс. Те ни
помагат да разберем до каква степен се е развило заболяването, обхванало ли е
лимфни възли или други органи или е ограничено само в стената на дебелото
черво. Тази информация е много ценна, защото след това можем да преценим какво
да бъде последващото поведение. От изключителна важност е решението за
лечението на рака да се взима от експертен борд. В болницата, в която работя, всяка
седмица се провежда туморен борд, в който участват лекари от различни
специалности: медицински онколог, гастроентеролог, патолог, специалист по
образна диагностика, хирург и лъчетерапевт. Обсъжда се всеки пациент по
отделно, съобразено с локализацията на неговото заболяване, стадия,
придружаващите заболявания и очаквания терапевтичен отговор. Подходът към всеки
пациент е индивидуален според конкретното заболяване, неговите очаквания и възможностите
на медицината. Не при всички пациенти е правилно да се подходи с хирургична
намеса като първи метод на лечение. Част от пациентите са подходящи за химио
или лъчетерапия преди операцията, при други директно се пристъпва към операция.
Индивидуализираният подход при лечението е от изключително значение за постигане
на оптимални резултати, максимална продължителност и добро качество на живот.
-И в заключение какво бихте
посветвали хората?
-Балансът между
здравословното хранене, корекцията на наднорменото тегло и правилния модел за
профилактика и скрининг е от съществено значение за подобряване на прогнозата
дори при вече диагностицирано заболяване. Съветвам всички пациенти да се
обърнат към гастроентеролог за съвет кога е най-подходящото време за тях да
започнат профилактични прегледи както и никога да не отлагат във времето
посещението при лекар, дори и при на пръв поглед нетолкова притеснителни
симптоми. Както видяхме, 25 минути, колкото трае средно една колоноскопия, извършена
навреме, може да даде спокоен и пълноценен живот на вас и вашите близки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар