понеделник, 21 октомври 2013 г.

Д-р Емил Райнов: Намаляваме таксата при джипито за нашите бащи и майки



Безобразие е да се искат по-високи здравни вноски
Емил Райнов е роден през 1961 г. Завършил е медицина през 1987 г. С политика се занимава активно от 2001 г., когато става съветник в БСП по здравеопазването в състава на 39-ото Народно събрание, което тогава се председателства от НДСВ. Малко по-късно той е номиниран и за зам.-министър на здравеопазването. Същевременно става и председател на Управителния съвет на НЗОК. Д-р Емил Райнов е най-дълго задържалият се шеф на здравната каса – цели 4 години. От 2009 г. той е председател на съвета по здравеопазване към Националния съвет на БСП и депутат от квотата на левицата в състава на 42-рото НС.
- Д-р Райнов, тези дни една от горещите теми в публичното пространство е предложението на здравния министър д-р Таня Андреева да се намали потребителската такса за посещение при джипито на пенсионерите до 1 лев. Защо се налага тази редукция на таксата?
- Тази тема бе и наше предизборно обещание. Освен това по време на нашето управление в годините от 2008 до 2009 таксата беше точно на такава стойност. И веднага искам да поясня, че разликата в потребителската такса от 1 левче до реалната й стойност ще бъде покрита от държавата. Т.е. не бива да се прави порочен опит за противопоставяне на колеги лекари срещу пенсионерите. Това е много непочтено. Да не говорим пък, че веднага тръгват и спекулациите, че намаляването на тази такса ще доведе до стълпотворения пред лекарските кабинети. Обаче аз мисля, че едно левче за повечето български пенсионери означава много. От друга страна, намаляването на цената на прегледите е достатъчно значимо за нашите възрастни хора, защото с разликата в края на краищата те може да си купят дневната дажба хляб.
- Обаче опозицията веднага скочи и ви обвини в популизъм, какво ще им отговорите?
- Да не забравяме, че става въпрос за нашите бащи и майки. В никакъв случай няма да приема обвинения в популизъм. Просто това е част от нашата социална политика. Това, че нашите обвинители не успяха за 4 години да направят нищо за подобряване на качеството на живот на българите, е ясно. От 4 години и пенсиите, и заплатите са замразени, даже на много места са и занижени. Така че, ако са искали нещо да направят, да са го сторили. А сега нека ни оставят просто да си вършим работата.
- Има и критики към вас, че с този си акт сега правите едно поколенческо противопоставяне между млади и стари хора, как ще коментирате това?
- Ще кажа, че тези критики са несериозни. Здравната система и здравноосигурителният модел са изградени върху основния принцип на солидарност – всички плащат, а ползват тези, които имат нужда. Плащат работещите и здравите, ползват болните и възрастните. Така че нека да не говорят така елементарно и лековато.
- На експертно ниво вече пресметнали ли сте колко ще струва на бюджета доплащането на разликата в таксата?
- Цифрите са ясни, защото, както вече казах тук, през 2008 и 2009 г. цената на тази такса беше пак по същия начин изчислявана.
- Ваши колеги тези дни дадоха предложение потребителската такса да бъде обвързана с минималната работна заплата, склонни ли сте да приемете това?
- Лично аз не смятам, че това е разумно предложение. Таксата си е такса и обвързването й с размера на минимално месечно възнаграждение няма резон. Колко други такива налози са съобразени по този начин, бих поставил пък аз контра въпрос. Това, с извинение, ми звучи несериозно. Тази такса е въведена в зората на здравноосигурителния модел у нас, като целта е тя да предотвратява прекомерната злоупотреба с достъпа до здравните услуги, да има някакъв ограничителен елемент на входа. Така че аз съм против това обвързване, за което ме питате. Но в края на краищата правителството ще реши как да се постъпи в този конкретен случай.
- Като представител на медицинското съсловие в управата на държавата не ви ли притеснява фактът, че все още ние сме на последно място в ЕС по процент от БВП (брутен вътрешен продукт) за здравеопазване?
- Да, факт е, че България заделя най-малко публични средства за здравеопазване. Същевременно обаче гражданите заделят и свои лични средства за това. Преди да говорим обаче за нивото на заплащане, нека кажем доколко ефективно се използват и тези налични средства. По време на криза е много важно да осветлим как се използват сегашните пари. Това нещо в последните години въобще не се правеше. Никой не знаеше къде отиват парите за здравеопазване, в кои болници се насочват те, а накрая всички разбрахме къде отиде резервът на касата. Близо 2 милиарда лева от нашите здравни вноски бяха взети от предходното правителство и разходвани за неясно какви цели. На фона на всичко това си е откровено безобразие сега някой да говори за по-високи здравни вноски и повече пари в ресора. При условие че имаше 2 милиарда лева. И съвсем обяснимо е хората да са разочаровани и демотивирани. Те си казват: „Ние събирахме пари, къде са те?”. Трябва да има наказани виновници – политически и морално. Иначе всички ние няма как да имаме очи да се изправим пред хората и да искаме да им увеличаваме вноските. Не може да се казва и че държавата е длъжна да даде пари. Нали държавата, това сме ние.
- Как ще оздравите сринатата от недоверие институция НЗОК, на практика никой българин вече не вярва в нея и предполагам, че сте наясно с това?
- Да, разбира се, че е така. През 2009 г. здравнонеосигурените в страната бяха точно 890 000. Това бяха граждани, които често пребивават в чужбина, но не са се отписали от нашата система. После изведнъж, по време на предишното управление от 2009 г. до днес, се оказа, че хората, които не са осигурени, са нараснали до 2 милиона души. Т.е. светкавично почти се появиха 1 милион българи, които нямат осигуровки за здраве. Част от тях са онези близо 400 000 човека останали без работа. Те по закон са осигурени от държавата само през първите 6 месеца. Но е вярно, че всички граждани са демотивирани и си казват: „Защо да плащам, след като с нашите пари за здраве държавата прави каквото си иска.” Затова е важно, щом приемем бюджета за следващата година, веднага да заработим здраво и да отчетем плюсовете и минусите дотук и с широко обществено участие най-после категорично да решим какво здравеопазване искаме да правим занапред. Разберете, това не е нещо, което може да се реши само от едно правителство и само от един определен професионален кръг хора. Дошло е време разделно и стигнахме дъното – няма накъде по-надолу вече. Или ще заложим жалоните за развитието на системата в следващите години, или … всички вкупом ще сме съгрешили.
- Тези дни вдигнаха аларма и частните болници – били в риск, защото от НЗОК щели да им плащат до 40 на сто от разходите, този проблем как ще решите?
- Нека да не правим разделение между частни и държавни болници. Законът е еднакъв към всички и те са пред едно и също предизвикателство. А как възникна и откъде дойде този проблем? Беше ясно, че за последните три месеца от миналата година пари няма. Това беше заложено м.г. и беше ясно, че парите са разчетени по този начин. И в момента сърбаме кашата на това управление, което сега е редно и почтено да стои с наведена глава виновно. Това, което ние ще правим като политика, ще се види в следващия бюджет. Но сега все още сме в периода на зависимостите от бюджета, гласуван от предходното управление. Колегите лекари, разбира се, са прави да се притесняват. Но ние и в момента търсим решение на казуса. И отново ги моля да не правят разделението на частни и държавни болници. Към днешна дата законът е такъв, че вие като пациент имате право да се лекувате, където изберете, а след това касата да ви помогне за лечението. Така че новината, че частните болници щели да получат 40 на сто по-малко, а държавните само 20%, е огромна и много груба манипулация.


Аделина Делийска
В."Новинар"
 



Няма коментари:

Публикуване на коментар