вторник, 10 февруари 2015 г.

Здравни сметки без кръчмар



С първия пакет законови промени, одобрени от Министерския съвет и внесени за разглеждане в парламента, започна реализирането на "плана Москов" за поредната здравна реформа.
Най-трудната мишена, в която се е прицелил министърът, безспорно е здравноосигурителният модел. Почти невъзможно е да се гарантира справедливост в една система, в която всички уж трябва да плащаме солидарно, за да я крепим, но милиони българи, по една или друга причина, не го правят. И въпреки това ползват същите здравни услуги, както и останалите. Държавата също се скатава и плаща едва наполовина за пенсионери, държавни служители, военни, полицаи и работещи в съдебната система. Резултатите от този дисбаланс са плачевни. Здравната каса е с хронично издънен бюджет и все повече се превръща в държавен орган за финансови рестрикции срещу изпълнителите на медицинска помощ. Заради сиромашията държавните-, общинските и областните лечебници са класически "болници за бедни", където пациентите получават пренебрежително отношение и лошо обслужване, освен ако не бръкнат в джобовете си и не платят кеш. По неволя джипитата са писарушки и когато сколасат да вдигнат поглед от отчетите и бумагите, обикновено ти гледат "в ръцете", вместо да слушат оплаквания. Болните пък уж се осигуряват чинно, а накрая са третирани като крадци. Очевидно е, че на това безумие най-накрая трябва да се сложи край. И е похвално, че някой се осмели да бръкне дълбоко в раната. Въпросът за здравното осигуряване обаче е твърде деликатен и не може да бъде решаван на "прима виста".
Петър Москод стартира припряно на "трета скорост" като директно подхвана здравно неосигурените. Което е най-костеливият орех, способен да счупи "политическите зъби" дори на най-упорития и нахъсан здравен министър. Първите поправки в Закона за здравното осигуряване изглеждат малко като написани "на коляно" и няма как да осигурят стабилност и спокойствие в здравеопазването. Схемата за събиране на повече осигуровки определено "издиша", въпреки че е направена с добри намерения. Според новите текстове, за да си върнеш здравноосигурителните права, е необходимо до шест месеца да платиш дължимото за три години назад. Ако не го направиш в срок, дължиш всичко натрупано, откакто системата съществува. Или за 15 години назад се събират около 2500 лева.
В случая има поне няколко проблемни аспекта. В България все още съществува едно нещо, наречено "абсолютна погасителна давност", която е 10 години. Да предположим, че от НАП си потърсят парите от един неосигурен и той се позове на въпросната давност, тогава какво правим? В същото време, ако въпросният човек се разболее и отиде в болница, там ще го върнат ли, защото не се осигурява, или ще го лекуват, защото давността е изтекла? Може да се стигне до още един парадокс. Някой си е плащал за здраве, да речем, до 2003-а, а след това е спрял да се осигурява. Пак ли ще му искат веднъж взетите пари за годините след 1999-а? Ами ако не си ходил в болница или на лекар през тези 15 години, ще плащаш ли глоба? Това са недомислици, които могат да повлекат след себе си куп съдебни дела с неприятен изход за държавата.
Друг проблем е, че както призна и министър Москов, държавата не знае колко и кои са здравно неосигурените. Но въпреки това ги поставя под общ знаменател. А подходът няма как да бъде един и същ. Публична тайна е, че в здравната каса не внасят около 2 млн. българи, огромната част от които са емигранти и безработни от дълго време. За "чужденците" тези 2500 лв., които ще им искат, са капка в морето, ако са дошли в България за скъпа операция, която навън ще им излезе златна. Ето защо може да се помисли за подоходен критерий, според който те да плащат определен процент_ от трудовото си възнаграждение, получавано зад граница, ако искат да се включат пак в нашата здравна система. Още повече че мнозина вече са се отказали от българските си паспорти заради чуждестранното гражданство, но срещу жълти стотинки продължават да ползват здравеопазването ни.
Сложен е казусът и с трайно безработните. По принцип те се осигуряват от държавата за периода, в който са регистрирани в бюрата по труда и получават помощи. Но след тези шест или девет месеца хората престават да ходят в бюрата и автоматично губят осигурителния си статус. Трябва ли да бъдат наказвани и със данък "здраве"?
Има разлика да си безработен "по неволя", тъй като не си желан кадър, или да не искаш да работиш за ниска заплата. Тези категории трябва да бъдат третирани различно. Според д-р Атанас Пелтеков от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари държавата трябва да осигурява социално слабите, децата и пенсионерите. Показателно е и едно писмо от пловдивчанина Димитър Ангелов, отправено до здравния министър чрез Центъра за защита правата в здравеопазването. "В продължение на 36 години съм внасял здравните си осигуровки, без да съм влизал в болнично заведение. Последните години не съм внасял поради липса на работа. Моля да запитате здравния министър, след като съм плащал добросъвестно цели 36 години, само на неотложна и спешна медицинска помощ и минимални здравни услуги ли ще имам право? Засега се знае, че медицинските услуги, за които плаща касата, ще бъдат разделени на пакети - основен и допълнителен, плюс спешен. Те ще бъдат "опаковани" в наредба от здравния министър. Но големият въпрос е ще се пристъпи ли към елиминиране на монопола на здравноосигурителното ведомство или наличните пари ще бъдат преразпределени в различни по дебелина пачки, с които пак ще се разпорежда то? Председателят на парламентарната здравна комисия проф. Стоян Тонев каза, че трите пакета на Москов са "нешлифовани диаманти", но депутатите обсъждат възможността да добавят лични партиди за здравно осигуряване и индивидуални договори с касата, в които да бъдат пбсочени всички възможни варианти за използване на парите. Очевидно е, че подобен сценарий би означавал безшумно бягство на държавата от ограниченията (и задълженията) на солидарния модел. А тя изобщо не е готова за този изход. Ако въпросните лични партиди бъдат направени в здравната каса, дебатът ще бъде аналогичен на този за прехвърлянето на парите за втора пенсия в НОИ. Здравната каса харчи бюджета си до стотинка, че и отгоре взима. Така че никой не може да гарантира, че средствата ще си стоят на място, когато ти потрябват. На всичко отгоре здравните вноски нито се наследяват, нито носят допълнителна доходност. Партидите няма как да се открият и в частните здравни фондове, тъй като въпросните бяха принудени от парламента през 2013-а да се прелицензират като застрахователи. Така че е възможен някакъв "хибриден" вариант с въвеждането на задължителна здравна застраховка, която да покрива заложеното в допълнителния пакет. Но тогава съответно и вноската ще трябва да скочи.


В.”Банкер”

Няма коментари:

Публикуване на коментар