Лечението на диабета в България се нуждае от цялостна промяна

Лечението на диабета в Европа бележи напредък. От 2006 г. насам съчетанието на по-здравословен начин на живот, по-добро и по-широко обучение на лекарите, а и на 

пациентите, както и  подобрения достъп до лечение  е намалило смъртността от диабет в Европа с 10 000 души годишно (плюс още по-сериозно намаляване на смъртността от свързани с диабета сърдечни заболявания). 

Но предвид на това, че във времето все повече хора ще бъдат диагностицирани с диабет, лечението на това заболяване трябва да стане още по-ефективно.Това е основното послание на Euro Diabetes Index 2014 (EDI) или Европейски индекс на диабета), публикуван днес от базираната в Швеция изследователска организация Health Consumer Powerhouse (HCP). 

За съжаление обаче България е на последно място сред 30 европейски държави и отделя най-малко средства за диабетни грижи.

Тъжното е, че България е в дъното на почти всеки индекс за здравеопазване. С всяка изминала година става все по-очевидно, че българското здравеопазване трябва да се реформира, за да осигурява основни грижи за хората. България несъмнено е бедна страна според стандартите на ЕС, но все пак трябва да има място за приоритети. Лечението на диабета у нас се нуждае от пълна промяна.

За да започне на необходимата основна промяна, д-р Беатрис Кебола, ръководител на проект EDI посочва препоръките на EDI за България:

-Цялостна реформа на здравеопазването;

-Акцентиране върху профилактиката и лечението по отношение на диабетните грижи;

-Национален диабетен регистър за подобряване на достъпа до данни за процедури и резултати

-Осигуряване на по-широк универсален скрининг за гестационен диабет;

-В държавата на плодовете и зеленчуците да се подобри консумирането на здравословна храна.

Euro Diabetes Index за 2014 г. посочва стълбовете за възможните общоевропейски най-добри практики в превенцията и грижата за диабета:

Необходимо е да се обърне внимание на недостатъчната двигателна активност и неправилно хранене, тъй като те водят до затлъстяване - основен рисков фактор за диабет тип 2.

Национални диабетни регистри - към днешна дата такива има в не повече от 5 от 30-те сравнявани държави

Необходимо е да се подобри прозрачността и данните за диабета да станат по-достъпни за оценка и сравнение.

Систематичният скрининг сред високорисковите групи трябва да стане реалност, за да се откриват недиагностицираните случаи - днес в много държави такъв скрининг почти не съществува.

Лекарствата и различни уреди за самоконтрол трябва да се въведат в достатъчна степен.

Структурирано обучение за пациенти и техните роднини.

Редовни (поне на всеки две години) прегледи за усложнения, свързани със зрението, крайниците и бъбреците.

Лекарите, които лекуват диабет (включително общопрактикуващи лекари и медицински сестри) трябва да бъдат обучени да познават и възприемат нови технологии, да разширяват тяхното надлежно използване.