понеделник, 16 декември 2013 г.

Юлия Пискулийска: Не трябва да рушим крехките мостчета между нашите човешки светове




Големият журналист, писател, публицист, поет, общественик, любима, майка, баба и верен приятел-Юлия Пискулийски, при представянето на новия си сборник разкази "Щрих", което се състоя в Народния театър „Ив.Вазов” на 4 етаж, сподели:
 „Надявам се, че днес ни събира добротата. Не знам дали тази книга ме разкрива или и аз оставам пред вас с маска, но е нужно понякога да сваляме маските. Това не са в истинския смисъл на думата мемоари – иска ми се да не забравяме чувствата, нека свалим маските и да не премълчаваме думите, които жадуваме да кажем на някого, когото обичаме. Не трябва да рушим тези крехки мостчета, които са между нашите човешки светове. Без любовта светът е тъмен, животът е тъмен, без нея има болка и самота. Щастлива съм, че имам много приятели, които са тук. В„Щрих“ вие ще видите и моето желание за светлина и обич към всички вас. Едно от лицата на любовта е приятелството. 
“В предговора към книгата проф Огнян Сапарев кинжално точно и ясно казва: „Тези кратки разкази са много женски – в най-добрия смисъл на думата. Впечатляващо емоционални и силно пластични. В тях мрачно наднича болезненото човешко разминаване, скръбта и смъртта.
Това е много плътна психологическа проза. С мярка есеистична. Разтърсваща. Предполагаща чувствителността на дългогодишен житейски опит, горчив сблъсък със страсти и неволи, трудно зараснали душевни рани. Логично идва въпросът: нужни ли са подобни „щрихи"?
Да, ще отговорим най-убедително. Защото, уви, животът е не само весел и забавен, както ни убеждава масовото развлекателно Четиво. Тези „щрихи" ни подготвят за болките на живота (или ни примиряват с тях). Те подкрепят най-човешки нашата уязвена чувствителност.
Мемоарните „щрихи" – особено чрез присъствието на няколко известни имена – допълват човешката носталгия, подкрепят усещането за странното многообразие и пълноценност на живота. Затова имат място в подобен сборник.”
Незабравимото събитие-пиршество за душата и сърцето, съпроводено с неизбежната отронена в мрака сълза, защото написаното сякаш е за самия теб, уви това малцина го умеят особено днес, бе открито с песента „Добрите хора“, изпълнена от актрисата Ива Апостолова и театралната кукла Краси.
С искрена топлота, проф. Венко Александров и Матей Стоянов, автор на песен, посветена на Юлия,  направиха присъстващите съпричастни към тяхното дългогодишното приятелство като увлекателно разказаха интересни случки и преживявания от общуването си с нея.
Авторката на „Щрих” сподели, че книгата е едно своеобразно авторско откровение, една позиция неизказана досега за живота.
„Моята болка като човек е за това, че ние се разделяме, защото си дължим думи, които не си казваме - обичаме се, но си спестяваме тези думи. Щастието и радостта са в малките неща- в есенните листа и в капките дъжд- във всичко около нас. Ние умеем ли, въпреки обстоятелствата, да държим главата си изправена, да се  усмихнем на живота, когато още го има – въпреки тежестта на годините,” каза вместо заключение Юлия.  
Актьорът Тодор Димитров от Кукления театър в София се въплъти в ролята на Дядо Коледа и пожела на всички здраве, късмет и успешна 2014 година.
По традиция празненството завърши с по чаша вино и незабравими разговори.





Няма коментари:

Публикуване на коментар