сряда, 9 април 2014 г.

Кажи благодаря на своя Лекар!


Благодаря към един лекар е обида за всички останали, на които дължа живота си

В звезди, палмово листо или някъде другаде, за всеки на този свят има нещо предопределено. Явно някоя от орисниците на моята люлка, засилена силно към черната бездна, е проявила състрадателност и е нарекла да стигам почти до нея и да се оттласквам отново към живота.
Много мисля, защо ли е била толкова благосклоннна към мен като аз на моменти и досега не съм винаги „бяла и добра”. И ако житейския ми урок е смирение и търпение, то явно все още не съм го научила. Стигмата и до днес ме държи в здравата си мъртва хватка. И до днес не мога нито да се засмея, нито да се зарадвам истински, защото знам, а и не ми се позволява дори за миг да забравя, че не съм като другите.
Започвам  с уговорка, че лекар, за мен е събирателно на всички лекари, които приемат отговорно професията си - не като работни часове за трудов стаж, а като съдба ... И, че ако изкажа благодарността си към един лекар ще е обида за всички останали, на които дължа живота си...
На 6 годишна възраст в Сливен, след бронхопневмония, правя декомпенсация. Никой не вярва, че ще оцелея, защото като бонус много често от носа ми тече кръв -пълнеща направо легени, както се казва. Баща ми,  светла му памет, го викат от военно занятие в страна, за да се сбогува с мен и първото чудо се случва именно тогава, когато го виждам в рамката на вратата, когато започвам да се оправям и да дишам вече без кислородната бутилка.
На 8 години ме оперират от сърце в 3-та градска – сега НКБ (поклон пред паметта на д-р Илиев, доц. Димитров, проф. Чавдар Драгойчев). Никой не вярва отново, че ще оцелея, защото тежа едва 16 кг., но и второто чудо се случва и операцията на вроден предсърден дефект е успешна. Само, че има едно малко но, което от тогава ме остави инвалид и беляза целият ми живот със много горчивина, разочарования, загуби и болка...
И така въпреки огромните лекарски грижи на 3-я ден получих мозъчен кръвоизлив и парализа на лява ръка и крак. Последвах рехабилитация с години, по-късно тръгване на училище, което за мен в истинския смисъл бе мъчилище, защото децата не искаха да говорят, играят с мен, защото съм куца, а на всичко отгоре и с очила. т тогава и досега все се мъча да се доказвам, че съм равна, че съм като тях, но все нещо малко не достига. Явно вина има и в мен за това. Понякога съм остра, пряма и безцеремонна. Като таралеж съм все наежена и бързам понякога първа да убода, за да се предпазя макар, че това после винаги ме кара да изпитвам вина и разкаяние понякога основателно, а понякога-не…
Но да се върна отново към моите ангели в бели престилки. Благодарение на тях и на добрата профилактика, при рутинен гинекологичен преглед, ми откриха РМШ, преди близо двадесет години. Само след месец, от поставяне на диагнозата, ме оперираха в сегашното СБАЛО (огромни благодарности към д-р Ралчева, проф. Иван Черноземски и останалите лекари, чиито имена вече не помня ).
И отново чудото се случи, защото благодарение на своевременната и адекватна лекарска интервенция в епикризата ми пише-карцином на място.
Днес съм и благодарен и тъжен човек едновременно. Благодарен за това, че съм жива, а тъжен, защото се чувствам различна, неразбрана, и защото от известно време, през две на третата година се боря непрестанно с институцията ТЕЛК. Там вина нямат лекарите, а бюрократичната, гадна машина, която премазва всички и нас като пациенти и тях като лекари. Скоро един лекар във ВМА ме нарече изключение, а друг кардиолог попита каква пластика ми е правена. Няма две мнения по въпроса-медицината днес е напреднала много, но лекаря е закрепостен към бумащинината.
Винаги, когато се нуждая от талони за ТЕЛК се чувствам унизена като човек, като просяк искащ милостиня, а и самите лекари също са на този хал и се въртят като гергьовски агнета на шиш само и само да ги осигурят. Ситуация крайно изнервяща и обидна и за двете страни. Специални благодарности към д-р Димитринка Маджарова, доц. Илия Кържин, доц. Васил Василев, д-р Николай Божанов, които винаги са намирали способ да осигурят нужните ми талони за изискуемите изследвания от ТЕЛК.
Няма да зачеквам темата  за прогресивното влошаване не само на моето здравословно състояние, а и на останалите инвалиди, от високите, трудно достъпни превозни средства, от стълбите без перила и т.н., но това е просто друга тема. Друга, друга тема, но и тя има отношение към ТЕЛК-а.
Ще завърша отново с уговорка, че лекар, за мен е събирателно на всички лекари, които приемат професията си като житейска мисия... Винаги съм вярвала , разчитала безрезервно на тяхната професионална преценка и помощ. И затова преклонно благодаря на всички лекари, както на споменатите тук, така и на пропуснатите в момента.
Благодаря ви от цялото си огромно оперирано, но не и атрофирано за чувства, сърце!

Няма коментари:

Публикуване на коментар