Кампанията „ИзДишайАстмата“ ще информира за възможностите за диагностика и лечение на заболяването
заболяване на дихателните пътища.
5,9% е честотата на астма у нас т.е. 230 000 българи страдат от това заболяване като около 3.7% от тях са с тежка форма. Това стана ясно по време на пресконференция, с която се постави началото на информационна кампания „ИзДишайАстмата“, организирана от АстраЗенека България. Кампанията стартира няколко дни преди Световния ден за борба с астмата – 6 май и ще продължи с поредица от инициативи.
Тя се провежда с подкрепата на Посолството на Великобритания у нас, МЗ, СО, Община Бургас, Община Пловдив, Община Русе и Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари /ДСОПЛ/.
Тим Бисерет, търговско аташе към Британското посолство в София, приветства инициативата:
-Астмата е често срещано хронично заболяване, което може да засегне хора от всички възрасти и значително да влоши качеството им на живот, въпреки провежданото лечение. Изключително важно е да работим за по-голямата информираност на обществото и повече подкрепа към хората, борещи се с тежка астма. Така насърчаваме не само съпричастността но и създаваме подкрепяща среда, благоприятстваща тяхното физическо и емоционално благосъстояние. Британското посолство се гордее, че е институционален партньор на тази информационна кампания. За нас е чест да си сътрудничим с „АстраЗенека“ и всички ангажирани страни, за да гарантираме, че нуждите и гласовете на пациентите с астма ще бъдат чути и ще насърчат действия за осезаемо подобрение в живота им.
В поздравителния адрес на министър на здравеопазването и в изказването на маг. фарм. Петя Луканова, мениджър в АстраЗенека България, бе акцентирано, че наличието на добра диагностика и съвременно лечение /за да е с добър изход/, изискват пациентите да са адекватно информирани за своето състояние, активно да се ангажират с по-добрата грижа за заболяването си, да търсят достоверна информация и следват препоръките на специалистите,
Проф. д-р Мария Стаевска, алерголог, началник на Клиниката по клинична алергология към УМБАЛ „Александровска„ сподели, че астмата е проблем в световен мащаб и за съжаление заболеваемостта нараства в последните години.
По думите и заболяването прогресира, ако хроничното възпаление на
дихателните пътища не се лекува своевременно. Най-честите симптоми са кашлица,
стягане, „свирене“ в гърдите, задух и затруднено дишане. Болестта не се
проявява само при децата, а може да се „отключи“ и в по-зряла възраст. Астмата
може да протича и в тежка форма, което е предпоставка за влошено качество на
живот на пациентите, ограничена активност в ежедневието т.е. до инвалидизация, която
е свързана с по-високи медицински разходи. А медицинското обслужване на
пациенти с тежка астма е до 5 пъти по-скъпо спрямо това на тези с лека астма. При
всяка форма на астма, включително и тежката, е необходимо ежедневно инхалаторно
поддържащо лечение, което, ако не е достатъчно, следва пациентът да се обърне
към специалист. 14% от пациентите с тежка неконтролируема астма могат да
развият прогресивен спад на белодробната функция, а 30% от тях имат две или
повече придружаващи заболявания от рода на сънна апнея, ГЕРБ, ринит, депресия и
др. Заболяването при децата често отшумява до училищна възраст т.е. те я надрастват. Но момичетата я развиват в по-късна възраст и астмата остава при тези, които имат алергии.
В тази връзка тя допълни, че своевременните - диагностициране, оценка тежестта и оптимално лечение на астмата са от огромно значение за пациентите. И подчерта, че когато пациентите с астма все още имат симптоми, независимо, че са на високи дози инхалаторна терапия, или са били хоспитализирани в резултат на заболяването поне веднъж в рамките на една година, то тогава трябва да се оцени тяхното лечение и по лекарска преценка да се добави съвременна терапия за тежка форма на заболяването. Според експерта биологичното лечение при тежка астма, включено навреме, може да подобри контрола на заболяването и да ограничи употребата на кортикостероиди, а това да позволи на пациентите да водят отново пълноценен живот, без ограничения. Добрата новина е, че пациентите с тежка астма имат достъп до всички съвременни биологични терапии.
Д-р Радка Александрова, пулмолог с дългогодишен опит в доболничната помощ акцентира, че за неконтролирана астма говорим, когато пациентът, независимо, че е на ежедневна инхалаторна терапия, има кашлица, нощни събуждания, задух или ограничена физическа активност. Астмата е тежка, когато пациентът, макар че приема редовно инхалаторната си терапия, и то във високи дози, има два или повече пристъпа на година, налагащи прием на кортикостероиди под формата на таблетки или инжекции. В този случай болестта не е добре контролирана и терапията трябва да се преоцени. Отлагането на преглед при специалист може да е предпоставка за влошаване на състоянието и необратима увреда на белите дробове.
По думите и съвременните препоръки за лечение вече силно ограничават използването на кортикостероиди заради множеството странични ефекти. Системните кортикостероиди следва да са последна алтернатива в лечението на астмата. Ако се ползват от пациента, трябва лекарят да оптимизира и повиши дозата на поддържащата инхалаторна терапия и ако това не е достатъчно, да обмисли съвременно лечение за тежка астма, което нейния опит показва, че има положителен ефект и пациентите постигат контрол на астмата.
"Често пациентите с неконтролирана астма първо се срещат с личния лекар. Той може да назначи допълнителна терапия, с която да се овладеят симптомите на заболяването, да насочи пациента към специалист от доболничната помощ или при тежък пристъп да насочи пациента за хоспитализация. Важно е пристъпът на пациента да бъде своевременно оценен и документиран. Това ще позволи на доболничния специалист да бъде информиран за актуалното състояние на астмата при пациента", каза д-р Михаил Михов, общопрактикуващ лекар, председател на Управителния съвет на Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари.
Своята история разказа и Виолетка Люлева, пациент с тежка астма, чието заболяване се отключва след стрес и е прогресирало, което сериозно се е отразило на качеството ѝ на живот. Тя сподели, че в последните 3 години е на лечение с биологична терапия за тежка астма като допълнение към инхалаторното лечение, без да е имала странични реакции. Тя сподели, че е щастлива, тъй като на този етап пристъпите и са намаляли/овладени и може да живее пълноценно.
Всеобщото мнение бе, че биологичната терапия е бъдещето в лечението на астмата, която понякога е неразпознаваема и точната диагноза се поставя след години. А целта е намаляване на риска от пристъпи, избягване страничните ефекти от лечението, постигане на контрол при заболяването и постигане на добро качество на живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар