Около 4200 души заболяват у нас годишно. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова
по-висок е шансът за успешно лечение
Ракът на белия дроб бележи
стремителен растеж в последните години – не само заради подобрените възможности
за диагностика, но и като абсолютен брой на новите случаи. У нас всяка година
заболяват около 4200 души, от които около 3200 са мъже, съобщи проф. Асен Дудов,
началник на Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ
„Младост“, по време на семинар на тема: „Поеми си дъх - за по-бърза диагноза и
по-добра прогноза за рака на белия дроб“.
Форумът е в рамките на
Месеца за борба с рака на белия дроб, който се отбелязва през ноември и има за
цел да повиши информираността сред обществото за симптомите, възможностите за
ранна диагностика и съвременно лечение при едно от най-разпространените
злокачествени заболявания. Събитието акцентира върху напредъка в диагностиката
и иновациите в лечението на рака на белия дроб за постигане на по-висока
преживяемост на пациентите.
Белодробният рак е начело
по брой случаи и по смъртност вследствие на онкозаболявания – у нас и по света.
Проф. Дудов разгледа и
причините за развитието на този вид рак, като уточни, че пушенето е доказан
фактор, но не е коректно да се абсолютизира. Има и други фактори, сред които са
азбестът, газът радон, генетичната предразположеност, замърсеният въздух и др.
„Не е вярно, че само
пушачи заболяват от рак на белия дроб. Диагностицираме и пациенти, които никога
не са пушили и редовно са ходили по планините. Другият мит е, че повече жени
умират от рак на млечната жлеза – напротив, повече жени умират от белодробен
рак, докато преживяемостта при рака на млечната жлеза се увеличи много в
последните години“, обясни той и отправи послание към личните лекари и цялата
здравна мрежа, че няма възраст, пощадена от рака на белия дроб и тази диагноза
винаги следва да се има предвид. Най-младият пациент на проф. Дудов е
21-годишен мъж, и то с напреднало заболяване.
На специализираните
методи за диагностика на белодробния рак се спря проф. Димитър Костадинов, началник
на Бронхологичното отделение към МБАЛББ "Света София". Той отбеляза
характерен проблем за България – пациентите да се изпращат директно за
хирургия, като се прескачат определени диагностични процедури. „Най-новото в
нашата област, с приложение от 2018 г., е конусно-лъчевата компютърна
томография с увеличена флуороскопия, която съчетава диагностиката с възможности
за лечение“, обясни той. В експериментален период е методът роботизираната
бронхоскопия, чиито проучвания трябва да приключат до 2022 г.
„Верификацията дали
наистина става дума за неопластичен процес, е задължителна в цялостната
диагностика“, акцентира проф. Светлана Христова,началник на Клиниката по обща и
клинична патология към УМБАЛ „Александровска“. Тя посочи, че от началото на XXI в. се увеличават аденокарциномите на белия
дроб за сметка на плоскоклетъчния карцином, който по принцип е характерен за
пушачите.
„Канцерогенезата е
свързана с нарушения в генома на клетката и тези клетки дават началото на
тумора. При рака на белия дроб тези генетични нарушения са много. В момента у
нас можем да изследваме 3 биомаркера за определяне на терапията“, поясни проф.
Христова. И подчерта, че трябва да има вътрешен и външен контрол на всяка
лаборатория, която се занимава с такъв тип диагностика. По думите и патолого-анатомичната
диагностика изобщо и в частност тези изследвания не се заплащат от НЗОК,
въпреки че не са скъпи – един тест за биомаркер струва 50-60 лв., а
същевременно след това се дават хиляди левове за лечение. Друг проблем за
пациентите е, че пътят им в специализираната помощ е хаотичен.
За иновациите в лечението
и за приноса на персонализираните терапии говори д-р Красимир Койнов, началник
на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ "Сердика". Според него колкото
по-ранен е стадият на тумора, толкова повече се прилагат локалните методи за
лечение – хирургия. При тумор над 4 см се препоръчва и адювантна химиотерапия –
един вид, помощна химиотерапия, за да се гарантира, че няма да останат туморни
клетки след хирургията. През последните 10-15 г. и в най-напредналия 4-и стадий
навлезе много хирургия, но водещото лечение е лекарственото. Изборът на терапия
се прави задължително от мултидисциплинарен екип. Най-иновативните подходи като
таргетната терапия са създадени на база генетичните изследвания и удължават
живота на болните.
„Преди 20 г. нищо не
знаехме за генетичните аномалии, а днес изследваме 5-6 биомаркера, които са
решаващи за лечението“, каза д-р Койнов и даде 3 примера за успешно лечение с
ново таргетно лекарство, разрешено в САЩ през 2018 г., с което туморите
намаляват и настъпва пълна ремисия.
Успехи бележат и
имунотерапевтичните лекарства. Механизмът на действие на имунотерапията е, че отблокира
собствения имунитет да се бори с тумора.
Д-р Койнов цитира данни
от ново проучване, според което с такъв медикамент, който се реимбурсира и у
нас от 2 г., се постига 5-годишна преживяемост при близо 30% от пациентите с
рак на белия дроб. За сравнение, със стандартна химиотерапия постигаме
5-годишна преживяемост само при 3-4% от болните.
В Европа има над 3,7 млн.
нови случая на онкозаболявания годишно, а 40-50% от раковите заболявания са
предотвратими чрез превенция, подчерта Красимира Зайкова от МУ-Варна, младежки
посланик на Европейския кодекс за борба с рака /ECAC/ за България. Това е
инициатива на Европейската комисия, която разпространява 12 препоръки за
намаляване на риска от рак, основани на научни доказателства. Те са стартирали
като 10 заповеди за рискови групи през 1987 г., а последното им издание е от
2014 г. и включва 12 препоръки за цялото население.
Няма коментари:
Публикуване на коментар