Translate

събота, 2 ноември 2019 г.

Спектакълът „Нарцис и Ехо” събира на сцената на Театър Азарян стипендиантите от първото издание на национална стипендия „С усилие към звездите“


„Когато ние се възгордеем, Бог ни наказва“, това споделя режисьорът на представлението „Нарцис и Ехо“ Ованес Торосян, чиято софийска премиера ще може да се види на сцената на Театър Азарян на 4 ноември от 19:00 ч. и на 7 ноември от 18:30 ч.
Спектакълът обединява таланта и усилията на първите стипендианти на проекта „С усилие към звездите“, иницииран от оперната прима Ина Кънчева. Те се изявяват в пет области на изкуството - литература, музика, танц, театър и визуални изкуства. Идеята на заключителния спектакъл е младите дарования да представят себе си и своя прочит върху една обща тема, под менторството на художника Недко Солаков, писателя Георги Господинов, сопраното Красимира Стоянова, хореографа Галина Борисова и режисьора Явор Гърдев.
Сюжетът на „Нарцис и Ехо“ е вдъхновен от древната легенда, но прочитът му е съвременен и по думите на  Гърдев -  „древният мит за невъзможната среща между загледания в собствения си образ Нарцис и заслушаната в собствения си глас Ехо проявява симптомите на една от най-тежките социални болести на съвременността – отчуждението“.
Младите артисти Антъни Пенев, Надя Керанова, Емона Илиева, Катерина Стоянова, Констанца Гецова, Стефани Кръстева и Себастиян Цолов изправят публиката пред въпроси като: какво се случва, когато поставим себе си в центъра на собствения си свят? Как прекаленото съзерцаване в това кои сме ние и как изглеждаме ще рефлектира върху нашия вътрешен свят?
„Ние се озоваваме в позицията на камъка Онфалос, мислейки си, че сме пъпната връв на света и че от нас започва всичко.“, споделя Торосян, който участва и в представлението.
„Попаднем ли в изкусителния резонанс на собствените си вибрации, пътят към другия неумолимо се затваря и оставаме в плен на отражението си. Съзерцаваме това отражение по екраните на мобилните си устройства, опиваме се от неустоимостта му в очите на предполагаемите други, докато реалните други постепенно изчезват, стопяват се в маранята на все по-избледняващата реалност. Колкото и да ги викаме после, чуваме само отгласа на собствения си глас. Загледани и заслушани в себе си, отваряме портите на бездънната и безутешна самота“, коментира Гърдев, ментор на стипендиантите в област „Театър“.
„Нарцис и Ехо“ освен всичко друго е разказ за края на комуникацията. Край, който парадоксално идва в истерическия връх на комуникациите, където се намираме. Това е мит за невъзможността да си говорим повече един с друг. Ехо е другото име на медията, която удвоява и умножава собствения ни глас, докато той стигне истерически и исторически фалцет и се обезсмисли. Истерията е подменила историята. Въпросът е кой първи ще вдигне очи от екрана си и какво ще види срещу себе си – други очи или други екрани с удавени в тях лица“, допълва  Господинов, ментор на стипендиантите в област „Литература“.
„Една пиеса, която поставя живота на своя актьор на сцена. Как един мъж се спасява от главната роля, която играе в собствените си илюзии? Една история за лъжите, в които убеждаваме себе си, за да имаме сила да се погледнем в огледалото. За Нарцис като инстинкт за оцеляване. За Ехо като лесният избор да се огледаме в някой друг, вместо да последваме собствения си глас. За истината като зареден пистолет, готов да прониже плътта на повърхностното ни щастие. За да се превърнем в цветя“, разказва драматургът и стипендиант в област „Литература“ Йоанна Елми.
Продуцент на спектакъла е Ина Кънчева, драматургията е дело на Йоанна Елми и Катерина Стоянова, а сценографията – на Руди Нинов. Зад въздействащата музика застава Себастиян Цолов. Костюмите са дело на Констанца Гецова. 
Проектът е част от културната програма на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. НДК е партньор на първото издание на Национална стипендия „С усилие към звездите”.



Няма коментари:

Публикуване на коментар