Бюджетът за здравеопазване за 2020 г. отразява
реалността на възможностите и структурите, но задържа статуквото и не гарантира
реформи
Хирургичните екипи на 3
иновативни операции и създателите на 2 електронни платформи за пациенти взеха
призовете за 2019 г. на Вторите годишни награди за върхови постижения, които се
връчват в рамките на VІ – та конференцията „Иновации и добри практики в
здравния сектор“, организирана от в. „Капитал“ в партньорство с Health PR. Форумът бе открит от д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията
по здравеопазване в НС, която приветства участниците и подчерта значението на
развитието на средата за иновации у нас.
Д-р Дариткова председателства
журито в конкурса на в. „Капитал“ и биофармацевтичната компания АбВи и
отбеляза, че кандидатстващите проекти стават все по-качествени и разнообразни. Тази
година са получени 52 предложения, които ще бъдат представени в специален
алманах от в. „Капитал“. Тя пожела на претендентите да продължават със същото
вдъхновение и връчи първата награда за иновации на екип от „Аджибадем Сити
Клиник Сърдечно-съдов център“ начело с д-р Асен Келчев, който извършва
съхраняваща операция при бикуспидна аортна клапа – без приложение на протеза. Хирургичната
интервенция е направена за първи път у нас при 29-годишен мъж, а екипът кани за
съвместна работа и обучение един от водещите световни кардиохирурзи в тази
област - проф. Руджеро де Паулис от Италия.
По думите на д-р Келчев тази
операция е златен стандарт в световната практика и България има нужда от нея. Той
подчерта, че високите постижения са възможни благодарение на екипна работа и
мултидисциплинарен подход.
Екип от „Пирогов“ начело
с детския травматолог проф. Деян Енчев и детския уролог д-р Пеев получи награда
за най-сложната операция в детската урология – на бебета, родени с незатворен
пръстен на пикочния мехур и без част от коремна стена. Първата операция при тях
е спасителна и се прави до навършване на 2-месечна възраст. „Досега са
оперирани 12 деца, които вече живеят нормално и имат равен шанс за развитие със
своите връстници“, съобщи проф. Асен Балтов, изпълнителен директор на
„Пирогов“. Наградата му бе връчена д-р Иван Маджаров, председател на БЛС.
Проф. Васил Червенков,
началник на Клиниката по съдова хирургия в „Аджибадем Сити Клиник болница
Токуда“ и доц. Петър Марков от Клиниката по акушерство и гинекология бяха
отличени за иновативна операция при едно от най-тежките и животозастрашаващи
усложнения на бременността – плацента перкрета. Пациентката е 32-годишна, с 3-а
бременност. Тя и бебето са спасени, избегнат е животозастрашаващ кръвоизлив.
Наградата връчи Кирил Николчев, изпълнителен директор на АбВи-България, който
изрази възхищение и благодарност за отличните резултати на хирурзите.
Първата платформа, която
помага на пациентите у нас да намират своето лекарство, ако то липсва в
аптеките в тяхното населено място, бе отличена само 18 месеца след нейния
старт. Създателите й Иван Димитров от Български пациентски форум и Боряна
Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на
паралелната търговия с лекарства, изразиха готовността си да работят в защита
на интересите на пациентите и занапред.
Награда бе присъдена и на
мобилното приложение за доболнична помощ при изгаряния, създадено от екип
начело с доц. Мая Аргирова, началник на Клиниката по изгаряния в „Пирогов“. То
е ползвано над 2500 пъти досега, от всеки 20-и пациент в приемния кабинет на
клиниката. Предстои и стартът на специализирана интернет страница със съвети
какво да правим при изгаряне до постъпване в специализирана структура.
Лекционната част на
форума откри проф. Григор Димитров от Българската стопанска камара, член на
надзорния съвет на НЗОК. Той обясни защо бюджетът за здравеопазване за 2020 г.
е реален – отговаря на нормативната уредба, отразява отношенията и структурите
в здравната система и съответства на финансовия ресурс на държавата.
Същевременно с това е бюджет на статуквото – запазва равнището на досегашните
разходи за здравеопазване в рамките на 4,5-4,6% от БВП при среден разход между
8 и 12% в ЕС. Така се запазва дистанцията в равнището на
здравеопазването у нас и в останалите страни от ЕС, обясни проф. Димитров и
даде пример с Холандия, където отделят по около 4800 евро на човек от
населението за здравеопазване срещу до 450 евро в България.
Той призова отново за
въвеждане на електронното здравеопазване и реални промени в наследената
„архаична“ болнична система у нас, без които никакви желани реформи не са
възможни.
Иновациите в онкологията
представи проф. Асен Дудов, началник на Клиниката по медицинска онкология в
„Аджибадем Сити клиник УМБАЛ „Младост“. Съвременните терапии, базирани на
разчитането на човешкия геном и персонализираната медицина, увеличават сериозно
показатели като 5-годишната преживяемост при онкозаболявания. През 1990 г. тя е
50%, докато днес стига до 80-90% при някои локализации. В близко бъдеще
терапиите ще стават още по-индивидуализирани, като пациентите ще се групират
според определени биомаркери с цел по-висока ефективност на лечението, по-точна
дозировка, минимизиране на нежеланите ефекти, заяви .той
Деян Денев, директор на
Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители /ARPharM/,
каза:
-Крайно време е да спрем
да говорим за разходи в здравеопазването, а за плащания, срещу които стоят
реални резултати. Примери за това са отлични резултати срещу инвестиции в
лечението на хепатит С, ваксинна профилактика на човешки папилома вирус,
остеопороза, диабет и др. Същевременно България изостава спрямо ЕС във
внедряването на иновативни терапии – българските пациенти имат достъп до 23 от
общо 121 разрешени за употреба в Европа от 2015 г. насам. Разходите за
лекарства у нас са съпоставими със средния дял в ЕС – около 23% от общия
здравен бюджет, като се изчисли без ДДС. Фарма индустрията компенсира
лекарствените разходи с 210 млн. лв., или 16% през 2019 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар