петък, 25 октомври 2019 г.

Експерти дават насоки за внедряването на персонализираната медицина в здравните системи на ЕС на балканска конференция в София


Втората балканска конференция по персонализирана медицина,бе организирана
Български алианс за прецизирана и персонализирана медицина /БАППМ/ в сътрудничество с Европейски алианс за персонализирана медицина /ЕАПМ/, Медицински университет - Плевен и Българското научно дружество по геномика и генетика на човека, се проведе на 24 и 25 октомври 2019 г. Специален гост на откриването на форума бе Мария Габриел, еврокомисар по въпросите на цифровата икономика и общество.
Преди старта на форума р Жасмина Коева-Балабанова - председател на УС на БАППМ, Денис Хорган, изпълн. директор на ЕАПМ, чл.-кор. проф. Драга Тончева, президент на Научно дружество по геномика и генетика на човека; проф. Савелина Поповска, зам. ректор по международното сътрудничество на МУ – Плевен, участваха в специална пресконференция по време на която очертаха основните теми и цели на форума.
Д-р Жасмина Коева-Балабанова припомни, че преди две години е поставено началото на Балканска мрежа за персонализирана медицина. А на откриването на втората Балканска конференция тук са вече представители от Словения, Кипър, Република Хърватска, САЩ, Полша, Люксембург, Европейската комисия и Финландското председателство на Европейския съвет. Тя подчерта, че една от целите на форума е
споделяне на добри практики в персонализираната медицина и обсъждане на възможностите за партньорство и регионално сътрудничество между страните от Балканския регион, които да послужат за модел и на останалите европейски страни. Други са фокусирани върху намирането на оптимални пътища за интегрирането на персонализираната медицина в здравните системи на страните от Европейския съюз и обсъждане възможностите за ускоряване на въвеждането на иновативните лекарства и диагностични средства в клиничната практика, изграждането на необходимата за това правна и регулаторна рамка и подобряването на достъпа на пациентите до иновативно лечение.
„Пробивите в генетиката, призивите за повече и по-добър скрининг, развитието на техниката за образна диагностика и появата на това, което сега наричаме „Big Data“, вече промениха завинаги света на здравеопазването. Всичко това е в полза на пациентите. Но ние трябва да споделяме повече от тези нови научни методи и да постигнем по-високи нива на сътрудничество", подчерта още д-р Коева-Балабанова.
Денис Хорган допълни, че са необходими политики, които позволяват внедряването на иновациите в медицината, защото нито една държава не може да се справи с това сама, затова е необходимо да се стимулира сътрудничеството между тях.
Проф. Драга Тончева съобщи, че по време на дискусията „Геномика и здравеопазване“ ще се разгледат новите постижения в геномиката и генетиката на човека, генната терапия както и Европейската геномна инициатива “1+MG” за осигуряване на достъп до най-малко 1 млн. генома в Европейския съюз.
„Персонализираната медицина се крепи на един основен стълб и това е геномиката“, каза проф. Тончева. По думите й, благодарение на изследванията на генома медицината върви в нова ера на развитие – от лечение на заболяванията към превенцията им.
Стана ясно, че непрестанно нарастващите разходи са предизвикателство за системите на здравеопазване. А геномиката има потенциал да влияе на човешкото здраве и дава предимства по отношение на прецизирана диагностика, по-висока ефективност на лечението и икономически по-изгодни методи и подходи, а това ще даде на пациента вярната информация, за да получи правилното лечение в правилното време.
Стана ясно още, че в различните панели вниманието ще бъде фокусирано върху върху молекулярната патология – новите постижения и приложението им в клиничната практика, както и прецизираната образна диагностика на модерното здравеопазване, скрининг, ранна и прецизна диагностика, прицелна, комбинирана, адювантна и неоадювантна терапия, имунотерапия, лъчелечение и мониторирането на различни видове злокачествени заболявания и т. н..
Мария Габриел, еврокомисар по въпросите на цифровата икономика и общество, в експозето си към участниците в конференцията акцентира, че е необходимо:
-Съдействие от ЕС и ЕК за изграждането на необходимата IT инфраструктура, оперативна съвместимост и общ формат за обмен на различни видове здравни данни при строги етични правила и условия на поверителност;
-ЕС да насърчава държавите-членки да споделят повече здравна информация, да си сътрудничат по-ефективно и да работят за избягване на дублирането на изследванията;
-Намиране на оптимални начини за интегриране на персонализирана медицина в системите на здравеопазването в ЕС;
-Да се улесни въвеждането на иновативни фармацевтични продукти и диагностика, като се създадат необходимите законови и регулаторни рамки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар