Translate

понеделник, 8 юли 2019 г.

Корабът на глупците - Гьонюл Нюоглу


Представянето на инсталацията на Гьонюл Нюоглу „Корабът на глупците“ е в рамките на вече утвърдената практика на Галерия +359 да показва интересни имена от международната арт сцена със специално подбрани, илюстриращи начина им на работа, изложби.
Инсталацията „ Корабът на глупците“ е представена за пръв път през 2015 година на остров Лидо по време на 56-то Венецианско биенале, като една от наградите на „OPEN 18“ - международна изложба на скулптури и инсталации. За Галерия +359 Нюоглу и кураторката Ирина Баткова подготвят site specific вариант на работата, а изпълнението на обектите е от прозрачни материали, режисирани в нова сценография на пространството, което разширява параметрите на тяхното осмисляне.
„Знаците” на телесното, във фокусът на Нюоглу, създават един различен прочит на свят, в който лишените от тела усмирителни ризи представят еманация на разпада на личността във време, когато индивидуалните морални императиви се разминават с посланията на политическите режими.
Една от основните линии в нейната работа е показване на липсващото тяло, илюстрация на парадокса, че осъзнаването на реалността може да бъде по-силно и въздействащо не с изваждане на обектите на показ, а в маркиране на тяхното отсъствие. “Празните” дрехи, които тя включва в няколко свои проекта, разказват истории, визиращи различни аспекти от човешкото съществуване през безмислието на салонните протоколи, ограничаващи личността с външно наложени рамки, до бунта и революцията, сковани в усмирителните ризи на наказателните режими в човешкия социум. Дрехата може да бъде едновременно оригинален личен манифест, но и персонален затвор за човешката индивидуалност.
Заглавието „Корабът на глупците“ подсказва и една друга гледна точка в анализа на съвременното общество, което е обект на изследователската практика на Нюоглу. До каква степен липсата на свободна себеизява е резултат от автоцензурата – дали модерната социална среда не създава достатъчно предпоставки да съгласуваме на едно твърде битийно ниво нашите мисли и действия.
Нюоглу задава въпроса какъв е смисълът на нашето присъствие на тази земя, ако сме неспособни да използваме креативната си енергия за да променяме света, а сме фокусирани върху несъществените материални измерения на собственото си битие. Така постепенно ставаме част от екипажа на „корабът на глупците” – кораб, който се носи в океан от неуправляеми стихии, без капитан, без посока и без надежда някога да достигне брега

Няма коментари:

Публикуване на коментар