Представянето на
инсталацията на Гьонюл Нюоглу „Корабът на глупците“ е в рамките на вече
утвърдената практика на Галерия +359 да показва интересни имена от
международната арт сцена със специално подбрани, илюстриращи начина им на
работа, изложби.
Инсталацията „ Корабът на
глупците“ е представена за пръв път през 2015 година на остров Лидо по време на
56-то Венецианско биенале, като една от наградите на „OPEN 18“ - международна
изложба на скулптури и инсталации. За Галерия +359 Нюоглу и кураторката Ирина
Баткова подготвят site specific вариант на работата, а изпълнението на обектите
е от прозрачни материали, режисирани в нова сценография на пространството,
което разширява параметрите на тяхното осмисляне.
„Знаците” на телесното,
във фокусът на Нюоглу, създават един различен прочит на свят, в който лишените
от тела усмирителни ризи представят еманация на разпада на личността във време,
когато индивидуалните морални императиви се разминават с посланията на
политическите режими.
Една от основните линии в
нейната работа е показване на липсващото тяло, илюстрация на парадокса, че
осъзнаването на реалността може да бъде по-силно и въздействащо не с изваждане
на обектите на показ, а в маркиране на тяхното отсъствие. “Празните” дрехи,
които тя включва в няколко свои проекта, разказват истории, визиращи различни
аспекти от човешкото съществуване през безмислието на салонните протоколи,
ограничаващи личността с външно наложени рамки, до бунта и революцията, сковани
в усмирителните ризи на наказателните режими в човешкия социум. Дрехата може да
бъде едновременно оригинален личен манифест, но и персонален затвор за
човешката индивидуалност.
Заглавието „Корабът на
глупците“ подсказва и една друга гледна точка в анализа на съвременното
общество, което е обект на изследователската практика на Нюоглу. До каква
степен липсата на свободна себеизява е резултат от автоцензурата – дали
модерната социална среда не създава достатъчно предпоставки да съгласуваме на
едно твърде битийно ниво нашите мисли и действия.
Нюоглу задава въпроса
какъв е смисълът на нашето присъствие на тази земя, ако сме неспособни да
използваме креативната си енергия за да променяме света, а сме фокусирани върху
несъществените материални измерения на собственото си битие. Така постепенно
ставаме част от екипажа на „корабът на глупците” – кораб, който се носи в океан
от неуправляеми стихии, без капитан, без посока и без надежда някога да
достигне брега
Няма коментари:
Публикуване на коментар