Издателство „Милениум“
отново изненадва читателите с нестандартно заглавие, което няма аналог на
пазара, и което е подходящо както за специалисти по темата, така и за всички,
които просто проявяват интерес към темата.
Memento
mori – „Помни, че си смъртен“, е
една от вековните мъдрости, завещани от древните римляни. С тези думи те целят
да припомнят, че човек живее и си отива, на този свят всички сме гости, всички
сме временно тук, но спомен за нас може и да не остане, затова трябва да
оставим знак, при това такъв, че да ни осигури безсмъртие. Ако не с делата си,
то поне с безсмъртието на камъка, върху който издълбаваме последното си
послание.
Епитафията като
литературен жанр съществува повече от двайсет и пет века. Тя е неразделна част
от подготовката за отвъдното, от осъзнаването на смъртта и от праисторическото
желание след нас да остане знак, да има диря, която да напомня, че сме живели.
Именно там – върху надгробната могила, е мястото, на което понякога
литературата и смъртта си подават ръка и остават преплетени завинаги.
Векове наред различните
цивилизации са оставяли подобни дири – в тях някои изследователи търсят
исторически факти, други фокусират усилията си в изучаването на езика, с който
са изписани, трети учени събират любопитни елементи за бита и нравите, четвърти
се стараят да реконструират миналото. Малцина обаче обръщат достатъчно внимание
на художествената страна на тези послания, на тяхната литературна стойност. А
сред епитафиите, достигнали до нас от древността, има истински бисери на
словото, които заслужават специално отношение.
Разбира се, при
изписването на надгробните камъни в различните епохи и географски ширини
надделяват типичните ценности на съответното време. Нуждата при изпращането от
този свят на нашите близки да изразим накратко най-важното от живота и
същността им предопределя характеристиките на жанра – лаконичност, силна
експресивност, философска дълбочина. Обикновено за покойника е прието да се
изказва онзи, който най-добре го познава, ала често съсипаните от мъка роднини
не са в състояние да изрекат нещо смислено, затова нерядко тази задача е
отредена на професионални текстописци. Така постепенно се оформят правилата на
жанра, в който все повече започват да доминират изящният изказ, стихотворната
форма, ярките образи и неочакваните сравнения, които имат за цел да внушат
определени емоции у четящия епитафията. С течение на времето някои изтъкнати
личности приживе са избирали какво да бъде гравирано върху надгробната им
могила, така заръката им е оставала документирана в редица записки и е
започнала да се възприема като част от творческото им наследство. Други пък са
използвали традицията на епитафията за разчистване на лични сметки – особено в
случаите, когато това е било невъзможно при други обстоятелства. Някои автори
съвсем не са писали епитафии, ала определени техни стихове единодушно се
възприемат като най-добрата епитафия за цялото им творчество. Други поети пък
са били толкова обсебени от темата за смъртта, че строфите, посветени на нея, звучат
като прекрасни надгробни надписи. За трети епитафията е изцяло сатиричен, дори
саркастичен начин за заклеймяване на определени личностни или обществени
недъзи.
„Memento mori. Избрани
епитафии“, новата книга на издателство „Милениум“, събира най-ярките образци на
епитафии, достигнали до нас през вековете и излезли изпод перото на някои от
най-даровитите умове в човешката цивилизация от Античността до наши дни. Редом
с тях са представени някои куриозни надгробни надписи, а също и част от
използването на жанра като мощна сатирична и изобличителна сила. Това не е
книга за последните думи на великите, а за вековната мъдрост на поколенията,
пренесена до нас, благодарение на единственото сигурно на този свят, а именно
смъртта. Всички творби в изданието очертават контура на предсмъртния завет и
изграждат цялостната представа за отношението на великите към смъртта и
отвъдното.
Томът ще се появи на
пазара изпод опитното перо на София Петрова, с логото на издателство „Милениум“
и запомняща се корица от Стоян Атанасов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар