Инициативата е част от информационната кампания „Да
дариш живот“
С лекция пред студенти от
Нов български универститет /НБУ/ стартира информационна кампания в подкрепа на
донорството „Да дариш живот“. С обучаващите се в програми по визуални изкуства, реклама и графичен дизайн се срещнаха проф.
д-р Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация на
УМБАЛ Александровска, проф. д-р Вилиян Платиканов, Катедра по анестезиология,
спешна и интензивна медицина, Медицински университет – Варна, и Мирослав
Мутафчийски, зам.-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“. Експертите обсъдиха с младите хора постиженията на медицината в областта на трансплантологията и важността
на даряването на органи. Специално за студентите на университета бе даден старт
и на конкурс за създаване на художествени творби, посветени на инициативата. Те
ще могат да участват със свои произведения, а крайният срок е 02.09.2019 г.
Най-добрите творби на
студентите от НБУ, участвали в конкурса, ще бъдат показани в изложба. Експозицията
ще бъде представена в градинката до Лятното кино на НДК по повод Европейския
ден на донорството /12 октомври 2019 г./.
Целта на кампанията „Да
дариш живот“ е да повиши информираността на общество по отношение на
трансплантациите и да насочи вниманието към ползите от донорството и
осъществяването му в България.
„Трансплантацията на
органи или тъкани е от изключителна важност, защото понякога е единственият
начин да бъде спасен живот. Необходимост от трансплантация имат хора със
сериозни здравни проблеми, като бъбречна, чернодробна или сърдена
недостатъчност, левкемия, травми и изгаряния“, каза проф. д-р Емил Паскалев.
Той даде пример с трансплантациите на донорски бъбрек, които се приемат за най-оптимален
и сигурен начин за лечение на пациенти с хронични бъбречни заболявания и
бъбречна недостатъчност. Донорски органи са дали възможност на над 1 800
българи да бъдат трансплантирани в Клиниката по нефрология и трансплантация и
получат шанс за пълноценен живот. 17 жени с трансплантирани бъбреци са успели
да износят и родят своите бебета.
„България има сериозен
опит в трансплантациите, у нас за пръв път успешно се трансплансплантира бъбрек
през 1969 г., сърце и бял дроб – през 2003 г., а черен дроб – през 2005 г. В
същото време донорите у нас са твърде
малко, за разлика от страни като Хърватска и Испания, които са лидери в
областта. Страната ни е на едно от последните места в европейската статистика
по брой донори. Близо 1200 българи се нуждаят от нови органи и са в листата на
чакащите“, заяви проф. д-р Вилиян Платиканов.
„В страната ни действа
схемата на т.нар. „предполагаемо съгласие“. Ако човек не е уведомил
институциите предварително по установения ред, че не иска да дари органите си,
се предполага, че той е съгласен да бъде донор след настъпване на смъртта му.
Единственото допълнително условие е да се вземе съгласието и на семейството“,
обясни още той относно ситуацията у нас.
Ако пациентът е в установена мозъчна смърт, най-близките му роднини
трябва писмено да потвърдят съгласие за донорство. В много от случаите обаче
близките отказват тази възможност, въпреки че починалият не е декларирал отказ
от донорство. Една от основните причини за недостатъчния брой дарени органи е
липсата на информация сред близките на хората, изпаднали в мозъчна смърт, за да
дадат своевременно съгласието си те да станат донори.
Инициативата се
организира от фармацевтична компания Астелас България в партньорство Българско
дружество по нефрология.
Няма коментари:
Публикуване на коментар