За всяка терапия трябва да се
изследва ефективността
Участниците в конференцията
„Достъп до лекарствена терапия – възможности и предизвикателства“, проведена от
в. „Капитал“ в партньорство с Асоциацията на научноизследователските
фармацевтични производители (ARPharM), Българския фармацевтичен съюз (БФС) и Health
PR в София, бяха приветствани от д-р Даниела Дариткова, председател на
парламентарната здравна комисия, която подчерта, че въпросите в
здравеопазването трябва да се решават с диалог и в коалиция.
Проф. Тони Веков от
Медицинския университет – Плевен, по време на форума подчерта, че референтното
ценообразуване на новите лекарства вече е по-скоро сериозна бариера, отколкото
регулаторен механизъм в лекарствената политика. Той очерта 8 регулаторни пречки
пред достъпа до нови лекарства и допълни, че 1500 търговски марки са изтеглени
от България, откакто се прилага референтното ценообразуване. Причината е, че методът
води до такова понижение на цените, с които кандидатстващите лекарства да бъдат
разрешени за реимбурсиране от НЗОК, че се губи икономическата логика. Външното
референтно ценообразуване да се премахне, като се въведе оценка на здравните
технологии плюс споразумение за споделяне на риска и задължително проследяване
на здравния резултат, предложи проф. Веков.
Фармацията е нарицателно
за иновация – в топ 30 на водещите иновативни компании в света половината са
фармацевтични, каза Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM.
По думите му българските
пациенти получават достъп до иновативни терапии средно 547 дни след
разрешението им за Европа от Европейската агенция по лекарствата при средно 417
дни за ЕС. С готвените в момента нови регулации от страна на здравното
министерство достъпът може да се забави с още 400-500 дни, което ще доведе до
това, че болните у нас ще получават ново лекарство с около 3 г. по-късно от
останалите в ЕС, съобщи той.
„Достъпът до нови терапии
в България е ограничен, а предлаганите нормативни промени заедно ще създадат
Бермудски триъгълник, от който трудно ще може да се излезе“, коментира Денев.
Референтното
ценообразуване е спестило над 25 млн. лв. на НЗОК за 2018 г., каза проф.
Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на
лекарствените продукти. Съветът е разгледал близо 1000 подадени цени на
лекарства за 1 г.
Същността на оценката на
здравните технологии и готовността да бъде приложен този механизъм у нас бяха
представени от д-р Славейко Джамбазов, управител на консултантската компания HTA, който цитира данни, че през м. г.
иновативната безинтерферонова терапия при хепатит С, която води до пълно излекуване
в над 98% от случаите, е била предоставена на по-малко пациенти спрямо 2017 г.
Причината е в липсата на диагностика, за която трябва да бъде въведен
национален скрининг.
Новата медицина в лицето
на иновации като клетъчната терапия и генните терапии при нелечими заболявания
вече е налице, но ни трябва и нова математика, за да я оценим, заяви д-р
Борислав Борисов, управител на консултантската компания „Прескрипция“. Без
оценка на терапията не може да се върви напред, особено при иновативните
методи, допълни той и постави въпроса докога болничната медицинска дейност у
нас ще се финансира по несъвършената система на клинични пътеки, която
изкривява отчетността и статистиката по финансови съображения.
Генетичните изследвания
прецизират лекарствената терапия и я правят по-ефективна за всеки персонално, а
също и съкращават периода за създаване на ново лекарство – от около 10 г. преди
на 1,5-2 г. сега, го допълни чл.-кор. проф. Драга Тончева, национален
консултант по медицинска генетика.
Боряна Маринкова,
изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната
търговия с лекарства, акцентира, че паралелният внос на лекарства е ефективно
решение при недостиг на националния пазар – той е решение за 62% от случаите на
липсващи лекарства. Европейската статистика сочи, че паралелните дистрибутори
реагират най-бързо в такива случаи и могат да преодолеят дефицит средно за 3
седмици. Асоциацията развива и пациентска платформа, чрез която директно се
подават сигнали за липсващи лекарства от крайни потребители.
Достъпът до иновативни
лекарства става все по-затруднен, а системата на реимбурсиране на продуктите е
неясна – не може да се разбере защо едно лекарство да се плаща 75% от НЗОК, а
друго 50% например, алармира Пламен Таушанов, председател на Българската
асоциация за закрила на пациентите.
Проф. Асена Стоименова от
Медицинския университет-София, представи начините за ранен достъп до
лекарствена терапия и механизмите за достъп при милосърдна употреба, като се
позова на програмите на водещи страни в този тип регулация като Германия и
Франция.
Стана ясно, че МЗ работи
по проект за наредба за милосърдната употреба на лекарства.
Експертът на НЗОК д-р
Димитър Петров отбеляза, че трябва да се установят работещи механизми за
договаряне с производителите на лекарства и подкрепи внедряването на оценката
на здравните технологии, за която има експертна подготовка. Той съобщи, че от
2020 г. касата ще плаща и помощни средства за хората с увреждания, както и
повече лечебни храни.
Участниците във форума се
обединиха около предложението представените идеи да бъдат разгърнати в
постоянна дискусия онлайн от организаторите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар