сряда, 27 февруари 2019 г.

Медицината на бъдещето - във фокуса на Шестия бизнес форум фарма - Стратегия „Здраве за всички“


Водещи теми на събитието, организиран от сп. „Мениджър“, бяха стратегиите и съвременните подходи за достъпно и модерно здравеопазването, както и медицината на бъдещето, във втория панел на форума.
Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (АРФАРМ) се спря върху ползите от съвременните лекарства, които спасяват и удължават живота на пациентите, спират или забавят развитието на заболяването, намаляват страничните ефекти, подобряват качеството на живот, предотвратяват ненужните хоспитализации и други скъпи медицински интервенции. По думите му новите терапии все повече атакуват не само симптомите, но и причините за заболявания, водещи до тежки увреждания. В същото време средният период от разрешението за употреба на дадено лекарство в ЕС до деня на завършване на административните процедури, необходими за заплащането му с публични средства в България е 535 дни. За сравнение този период за Германия е 106, а за Великобритания – 111. По отношение на достъпа до лекарствата-сираци забавянето на тези терапии за българските пациенти трае 890 дни.
Според Денев лечението може да стане достъпно за пациентите само, ако здравните системи разпознават иновацията и я реимбурсират. Той добави, че фармацевтичната индустрията има огромен принос към българското здравеопазване и достъпа на пациентите до иновативни терапии. За периода 2015-2018 г. той се изчислява на стойност от 2 млрд. лв. - 0,5 млрд. лв. под формата на отстъпки към НЗОК, 1,2 млрд. лв. чрез инвестиции и спестявания чрез клиничните изпитвания и 0,25 млрд. лв. чрез отстъпки за намаляване на доплащането.
Управителят на IQVIA за България, д-р Иван Георгиев, коментира, че глобалният ръст на пазара на лекарствата по лекарско предписание ще се забави през следващите пет години - и по стойност, и по обем. Основен двигател на растежа са и ще продължават да бъдат специализираните продукти, основно в областта на онкологичните и автоимунните заболявания – те растат два пъти по-бързо от целия пазар на лекарства като 7 пазара в света – САЩ, 5 държави в Европа и Япония държат 80% от стойността и 80% от растежа. По думите му основен двигател за промените в здравеопазването ще продължат да бъдат демографските промени и технологиите. Това ще провокира здравните системи да търсят алтернативни модели за финансиране, за да осигурят достъп до иновациите и запазят финансова устойчивост. Като възможни иновативни модели за финансиране, извън обичайните, експертът посочи създаването на фондове по терапевтични области, фондове за иновации, финансиране от лотарийни игри, различни инвестиционни инструменти, презастраховане. В следващите години иновативните методи на финансиране и достъп до лечение ще станат норма и традиционната „цена“ ще започне да губи смисъл. „Развиващите се икономики ще взимат все по-дейно участие в иновациите. Китай ще играе все по-голяма роля в консумацията на нови продукти и в създаването на иновации. Клетъчните и генни терапии ще достигнат пазар от 25 – 30 милиарда долара“, каза д-р Георгиев.
Д-р Михаил Михов, медицински директор на Amgen България, отбеляза, че персонализираната лекарствена терапия навлиза все повече в клиничната практика. Тя се използва при част от пациентите, при които се доказва, че туморът е в резултат на определени генетични мутации и подлежи на лечение с определени лекарствени продукти. През 2008 г. персонализираните терапии са били едва 5, а през 2016 г. те достигат до 132 и продължават да се увеличават.
“Разчитането на човешкия геном доведе до бурно развитие на генетичните изследвания. Откриването на вредните мутации и генетичната предразположеност на организма се смятат за едни от най-големите постижения в съвременната наука”, подчерта д-р Светослав Ценов, кънтри мениджър на Astellas България. Ако през 2003 г. за секвенирането само на един човешки геном са били необходими 54 млн. долара и около 3-4 месеца, то през 2017 г. разчитането на един човешки геном отнема по-малко от 1 ден, а разходът възлиза на около 500 долара. За периода 2003 – 2015 г. на пазара са пуснати 65 839 генетични теста. За същото време лекарствата с биомаркерна информация нарастват от 46 на 132. Към този момент клетъчна и генна терапия се използват за лечението на 5 заболявания, изследват се други 100 болести за потенциално лечение с тези терапии. 289 клетъчни и генни терапии са в процес на развитие, а близо половината от тях се използват за лечение на рак. Над 700 са генните терапии в процес на развитие през 2018 г.
Д-р Лиза Бонадона, генерален мениджър на GSK България, сподели опита на компанията в иновациите в областта на респираторните заболявания, борбата с ХИВ, ваксинопрофилактиката и добави, че компанията насочва сериозен ресурс в разработването на нови онкологични терапии. Тя отчете важността на високото ваксинационно покритие и съобщи, че всеки ден компанията доставя до 160 държави над 2 мнл. дози ваксини, като около 40% от децата в света са имунизирани с поне една ваксина на компанията.
Д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на УС на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина, се спря върху развитието на високите технологии в медицината. Така например по думите й бъдещето на трансплантологията е на 3D и 4D принтирането - 
без листи на чакащите, без отхвърляне, без имуносупресорна терапия, без опортюнистични
инфекции и с импланти, които при децата, нарастват заедно с тях. Друг пример за медицината на бъдещето тя даде и с навлизането на роботиката, изкуствения интелект и виртуалната и добавена реалност в обучението по медицина. Все повече се разрастват и националните инициативи за геномната и персонализирана медицина в здравеопазването. Вече 21 страни, сред които и България, са подписали Декларация „Достъп до най-малко 1 милион генома в ЕС до 2022“ и се присъединиха към Европейската геномна инициатива.

Няма коментари:

Публикуване на коментар