И защо заради дискусия
на Радой Ралин и Борис Димовски уволняват петима журналисти от в. "Народна
младеж"
Безброй интересни истории за българската журналистика от края на 60-те
до средата на 80-те години ще намерите в мемоарния том „Хроники на безвремието“
от Яков Янакиев, с логото на издателство "Милениум".
Във връзка с премиерното издание авторът споделя:
-Тук има и веселба, и социалистическо безгрижие, и много ирония, и
надхитряне на цензурата, и горчилка от крушението на идеите, на идеалите. Но
онова, което споява историите, е патриотичното чувство, ръководило ме във
всичките ми мисии. И почитта ми към големите личности, които съм срещал по пътя
си. Много пъти съм виждал и слушал стари хора да си припомнят нещо и да
въздишат: "Ех, какво хубаво време беше!". А като разровиш онова тяхно
време, оказва се, че е било война. Как е възможно да им е било хубаво? Ами така
– просто са били млади, а за младите всичко е възможно. Нещо подобно са и моите
хроники. Точно в безвремието на тоталитаризма ми се случиха няколко паметни
събития, които не само ме разтърсиха, но ме и срещнаха с неколцина от най-значителните
фигури в тогавашния културен живот. За срещите си с тях разказвам. Те не само
бяха пробили и разчупили "безвремието"; някои от тях буквално
надраснаха времето си.
Но главното е в "безплатните уроци", които тези хора ми
дадоха - на мене, един тогавашен самонадеян хлапак. Странното е, че ги запомних
- макар да бях непоносимо млад, макар тогава морето да ми беше до колене.
Той вълнуващо разказва за редица големи имена от културния ни живот,
сред които: Тончо Жечев, Генчо Стоев, Радой Ралин, Борис Димовски... За
тоталитарни лидери и апаратчици като Тодор Живков, Цола Драгойчева, Милко Балев
и много други. От книгата ще научите как и защо са уволнявали репортери за
свободомислие. И как въпреки това един млад човек отстоява истината и своите
убеждения и дори получава разрешително за пренасяне на черешови топчета!
В първата хроника „Късно е, либе, за китка” Янакиев описва перипетиите
си около търсенето на истинския Извор на Белоногата. Кой е той – този край
Харманли или онзи край село Бисер? Във втората глава – „Бяла събота в
Сторосел”, са „записките” му по отразяването на 100-годишнината от Априлското
въстание – вдъхновено пътешествие из родината, гвоздеят на което е пренасянето
на истинско, работещо черешово топче, снабдено с охрана и разрешително от
властите! А в третата хроника – „Как измръзват овошките”, са личните
свидетелства на автора за разгрома на легендарния вестник „Народна младеж” през
1977 г. Ще прочетете и дискусията между сатирика Радой Ралин и карикатуриста Борис
Димовски, публикувана тогава във вестника, заради която "изгърмяват"
не един и двама, а петима журналисти.
--------
Яков Янакиев е роден на 10 септември 1948 г. в с. Лозен, Хасковско.
Завършва българска филология в СУ. Работи във вестниците „Народна младеж“,
„Пулс“, „Софийски новини“, „Ретро“ и др. Автор е на тритомника „Чудесата на
Петър Димков“, бестселър в шест тиража, любим на хиляди българи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар