сряда, 20 юни 2018 г.

Шофьорите - висшисти са по-склонни да поемат рискове на пътя – особено софиянци



Българският шофьор определя себе си за ниско рисков, а другите за високо рискови
Необходими са мерки за повишаване на уменията и познанията на участниците в движението

Индексът за безопасно шофиране (Safe Drive Index или накратко SDIndex) е базиран на национално представително изследване сред 1000 активни водачи (изминали минимум 2000 км в последните 12 месеца на леки и лекотоварни автомобили на възраст 18-75 г., проведено в периода 10.04-27.04.2018 г. по методите на прякото интервю и анкетата в дома на респондента). Той представлява обобщена самооценка на поведението и реакциите на шофьорите на пътя в рутинни и рискови ситуации
Safe Drive Index, 2018 стъпва върху изследователския инструмент DBQ (Driving Behavior Questionnaire), разработен през 90-те години от екип психолози в Манчестърския университет под ръководството на известния изследовател на грешките в човешкото поведение проф. Джеймс Ризън. Инструментът се прилага и до днес в редица държави за оценка на причините за възникване на пътно-транспортни произшествия.
SDIndex проследява човешките грешки при шофиране на основание оценки за честотата на случване на 50 стандартни ситуации зад волана в последните 12 месеца, при използване на специална скала от 0 до 5, където 0 означава, че тази ситуация не се е случвала, а 5 – че се случва през цялото време.
ПТП са резултат от комбинация от 3 елемента – пропуски (дефицит на внимание, пропуски в паметта), грешки (непознаване на правилата, липса на умение и/или знания), нарушения (неволно или умишлено нарушаване на законовите правила).
Изследването показва, че най-често срещаните рискови действия по българските пътища:
-Превишаването на позволената скорост, определяно като “неволно”, е най-разпространеното рисково действие сред българските шофьори на леки и лекотоварни автомобили на възраст между 18 и 65 г. 71% от запитаните 1000 водачи отговарят, че това им се е случило поне веднъж през последната година;
-Неправилното планиране на маршрута и попадането в задръстване, което е могло да бъде избегнато, е втората най-често срещана ситуация – 56% от българските шофьори отговарят, че това им се случва. Този тип ситуации не носят особен риск за водача или другите на пътя, но за вероятно са сериозна причина за повишаване на стреса и нарастване на агресията, особено при натрупване на закъснения;
-Късното “отбелязване” на превозно средство отпред, което е намалило много скоростта си, и рязко натискане на спирачките e третата най-често срещана ситуация по пътищата;
-Българските пътища – при 55% от шофьорите. Комбинацията от по-висока скорост и по-малкото време за адекватна реакция със спирачките е признак на разсеяност, но се отличава с много висок риск и за самия шофьор и за останалите участници в движението;
-Заслепяването на насрещно движещи се автомобили заради ненавременно изключване на дългите светлини (54%), паркирането на непозволени за това места (53%), пренебрегването на ограниченията на скоростта рано сутрин и късно вечер (47%) и карането с “половин око”, заради едновременно занимание със странична дейност (46%) дооформят подреждането на най-често срещаните рискови прояви по българските пътища;
Съотнесени към статистиката за причините за ПТП на “Пътна полиция”, данните показват, че съществува пряка зависимост между основните причини за произшествията и самооценката на шофьорите за техните рискови действия – несъобразената скорост е причина за над една трета от всички настъпили ПТП.
Като цяло българските шофьори имат почти равен брой ситуации на пропуски и нарушения и малко повече ситуации, в които допускат грешки. Тъй като инструментът SDIndex е изключително чувствителен, това дава основание да се твърди, че са необходими мерки за повишаване на уменията и познанията на участниците в движението.
Като цяло българските шофьори оценяват високо своите умения зад волана. Стойността на националния Индекс за безопасно шофиране за 2018 г. е 89.6 при максимална стойност 100 (най-нерисково поведение на пътя) и минимална стойност 0 (най-рисково поведение на пътя). Данните показват, че по-високорисковите водачи в България са около 9% (с индекс от 25 до 74), 31% имат средни показатели (индекс между 74 и 90), а 60% се самооценяват като нискорискови (стойности на индекса над 90).
Мнозинството от шофьорите оценяват собствения начин на шофиране по-скоро като нерисков (средна оценка 1.99, където 1 означава “крайно нерисков”, а 6 – “крайно нерисков”), а този на останалите участници в движението – като рисков (средна оценка 4.15). Голямото разминаване между самооценката на собственото поведение и оценката за поведението на останалите шофьори може да е индикация, че мнозинството от българските шофьори са склонни да не разпознават собствените си рискови действия зад волана и да подценяват рисковите ситуации.
Основните фактори, които определят поведението на водачите на пътя и съответно влияят върху Индекса за безопасно шофиране са образованието, местоживеенето, стажа и годишния пробег на водача и мощността на управлявания от него/нея автомобил:
-Висшистите са по-склонни да поемат рискове от по-слабо образованите шофьори;
-В София нискорисковите шофьори са едва 27% (Индекс за безопасно шофиране над 90) при 60% средно за страната;
-Шофьорите със стаж между 4 и 10 години са по-склонни да поемат рискове, лица с повече стаж зад волана;
-Най-рискови са шофьорите с най-малък (2-5 хил. км) и най-голям (над 50 хил. км) годишен пробег;
-Очаквано, шофьорите с по-мощни автомобили са склонни към по-агресивно шофиране, с повече нарушения.
Има някои групи, при които индексите в категориите „Пропуски“, „Нарушения“ и „Грешки“ са значително по-ниски от средните за извадката. Това са:
-Живеещите в София, които са едновременно и разсеяни, и с дефицити на знания и умения, и с пренебрежение към правилата;
-Подобен риск носят и водачите с пробег над 50 хил. км;
-Разсеяни и с много нарушения са младите шофьори;
-По-агресивни на пътя са водачите на автомобили над 180 к.с.
SAFE DRIVE INDEX е важен, защото засяга причините, а не последствията от грешките; Проследява тенденции в поведението зад волана; служи за основа за политики и мерки за намаляване на рисковете и е тема за размисъл на всеки шофьор. Изводите от изследването недвусмислено показват - българският шофьор определя себе си за ниско рисков, а другите за високо рискови. Той демонстрира самоувереност и високо самочувствие на пътя, в резултат висока лична самооценка за поведението на пътя, подценяване на рискови ситуации и не осъзнаване на риска.
В редки случаи той има склонност към агресия. А другата добра новина е, че няма зависимост между пола и поведението на пътя.















MyTelenor вече предлага по-удобно и бързо плащане на с
MyTelenor вече предлага по-удобно и бързо плащане на с
MyTelenor вече предлага по-удобно и бързо плащане на с
MyTelenor вече предлага по-удобно и бързо плащане на с
MyTelenor вече предлага по-удобно и бързо плащане на с
MyTelenor вече предлага по-удобно и бързо плащане на с
MyTelenor вече предлага по-удобно и бързо плащане на с     

Няма коментари:

Публикуване на коментар