неделя, 11 март 2018 г.

Шедьовърът „Денят, когато жена ми си намери мъж“ носи смях и горчивина



Драстичен, циничен и ироничен, романът на Сибиле Берг докосва душата


Земетръсът на късното влюбване във всичките ми опустошителни и щастливи,

страховити и смешни, депресивни и окриляващи измерения, с болезнен реализъм рисува известната германска писателка Сибиле Берг в романа си "Денят, когато жена ми си намери мъж". Това е и първата среща на именитата авторка с българската публиката, която ще е още по-вълнуваща благодарение на съвършения превод на Екатерина Войнова.
Заглавието на книгата казва доста, но никой от читателите - и дамите, и господата, не може да си представи всичко, което се крие зад иначе не рядко срещаната ситуация - любовен триъгълник. Романът ще ви изненада, смае, изуми! 
Клое и Размус са интелектуалци във втората половина на 40-те си години и само на пръв поглед са хармонична двойка. Женени са от две десетилетия и скуката и разочарованието тегнат и в луксозното им жилище в Германия, и в хотела в екзотична африканска страна, в която пребивават. Някога почитания театрален режисьор Размус продължава да харесва и обича жена си, изцяло посветила се на него и кариерата му. Той изобщо не осъзнава, че никога не е успявал да я задоволи сексуално. Клое предпочита "да се прави на умряла" сутрин в леглото, за да избегне порива на сутрешната му ерекция. Затова – изморена и отегчена, тя се гмурва в непредвидимите дълбини на нова страст, заслепена от обещанието за истинска тръпка. Така започва епичната битка на любовта и секса – инфарктна семейна традикомедия, предизвикваща и поривист смях, и горчив размисъл. Със солидно количество черен хумор, ирония, но и съчувствие към героите си, авторката представя няколко болезнено пълнокръвни образа – безсрамно откровени в признанията си, а в същото време коварно прикрити; интелигентни и първосигнални; раними, но готови да отстояват себе си до кръв.
„В „Денят, когато жена ми си намери мъж“ Сибиле Берг – зла, забавна и искрена, праща една двойка в ада на самопознанието. Този роман не е особено дълъг, но и целта му не е да задоволи читателя, а само да го позабавлява, за кратко, и да го поразстрои, за дълго.“ – изключително точен е Рихард Кемерлинкс в „Ди велт“.
„Драстичен, високоскоростен, гротесков. – казва Урсула Мерц в „Дойчланрадио култур“ – Катастрофалните събития се редят едно след друго, ексцентричното покрива и задушава реалността, Сибиле Берг решително тласка своя роман към гротеска; подправя го с пиперлив сарказъм, шеметни сентенции, черногледа критика на културата и на капитализма, в типичния за нея стил.“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар