понеделник, 24 април 2017 г.

Имунизацията с бустер дози и HPV ваксината трябва да продължава в юношеството, за да се защитят децата далеч в бъдеще



Всяка година в света се регистрират повече от 10 милиона смъртни случая при деца под 5-годишна възраст. Голяма част от тях са в следствие на заболявания, за които съществуват
действащи ваксини. Имунизациите срещу дифтерия, морбили, тетанус и коклюш спасяват човешки животи и до голяма степен здравето на децата зависи от ангажираността на родителите. Неоспорим факт е, че липсата на тежки заразни заболявания се дължи именно на засилено прилаганата имунопрофилактика. Следването на Националния имунизационен календар за всяка страна е от основно значение за поддържане на добро имунизационно покритие при ваксино-предотвратимите заболявания.
Това бе фокусът на семинара, посветен на ваксинопрофактиката, организиран от Българското сдружение по иновативна медицина (БСИМ), който се проведе в навечерието на европейската имунизационна седмица, провеждана винаги в последните 7 дни на м. април. Целта на тазгодишната проява, под мотото „Предотврати. Защити. Имунизирай.“, е да повиши осведомеността за важността на имунизацията и да увеличи имунизационния обхват. Като основното послание е, че ваксинирането на всяко дете е жизненоважно за предотвратяване на болести и за защита на живота. Специално внимание се отделя и на дейностите за достигане до уязвимите групи от населението.
-Ежегодно близо 650 хил. деца от 10,7 мил. деца в ЕС не получават трите дози ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш в първата година от живота си. Независимо имунизационните успехи, благодарение на които детската смъртност през последните 20 години е свалена драстично, напоследък все повече се появяват групи от населението на европейски държави, които са извън имунизацинното покритие. Това до голяма степен се дължи на усещането на хората, че редица заболявания са изкоренени напълно и на антиваксиналните движения, в социалните мрежи, които обричат на риск здравето и живота, както на новородените, така и на децата в ранна възраст. Децата под 5 год. са изложени на сериозни заболявания и могат да развият сериозни усложнения. Ето защо имунизацията с бустер дози от комбинираната ваксина срещу дифтерия / тетанус / коклюш и HPV ваксината трябва да продължава в юношеството, за да се защитят децата далеч в бъдеще, акцентира д-р Валери Цеков, председател на БСИМ, в своята презентация.
По думите му юношеството също така е време за догонване на всички ваксинации срещу болести, които са опасни за всяка възраст, включително морбили, рубеола, тетанус, дифтерия и менингит. Момичетата трябва да са особено наясно с опасността от заразяване с рубеола на нероденото дете и да са сигурни, че ще получат ваксинация с рубеола, преди да забременеят.
От поддържането на добрия ваксинален обхват при децата зависи и колективния имунитет при възрастните, който ни предпазва от ваксинопредотвратими заболявания. А това от своя страна води до намаляване на: антибиотично лечение (резистетността към антибиотиците нараства в световен мащаб), болничен престой, финансови загуби и др. Дивият полиомиелит продължава да съществува (Афганистан, Нигерия, Пакистан) и ако не прилагаме ваксинопрофилактика пак ще се появят деца в инвалидни колички, подчерта д-р Цеков.
В тази връзка доц. Андрей Галев, ВМА, национален консултант по епидемиология на инфекциозните болести, председател на Българското сдружение по превантивна медицина, припомни, че ваксините стимулират имунната система за изграждане на имунитет, имитирайки инфекция, като тази „имитация” не причинява заболяване. А ваксинопредотвратимите заболявания са все още заплаха и въпреки, че са редки сега, ако децата не са ваксинирани, те могат да се върнат с пълна сила. Той припомни още, както за епидемията от морбили у нас през 2009/2010 г., завършила с 24 смъртни случая, така и за ситуацията с нея в момента в Пловдив. И сега щамът на заразата е пренесен от чужбина този път от Румъния. От 17 март т. г. досега регистрирани са 63, а лабораторно потвърдени са вече 38 случаи на морбили и един смъртен случай на 10-мес. бебе, чиято майка не е ваксинирана.
По отношение на опасността от заболяването той даде следния пример – ако болен от морбили влезе в стая, където има 10 човека, 9 от тях ще се разболеят. А два часа след като той е напуснал помещението на лице е риск, ако някой неимунизиран влезе в същото помещение също да разболее от морбили, но с много тежко протичане и усложнения.
Доц. Галев припомни също така, че ваксините предпазват децата у нас от 26 инфекциозни заболявания, причиняващи тежки увреждания или летален изход.
Той увери, че при едновременното поставяне на няколко ваксини имунната система на бебетата НЕ се претоварва, а бактериите и вирусите, които се използват във ваксините са отслабени или убити и те са много по-малко, отколкото от милионите микроби, с които бебетата и децата да влязат в контакт ежедневно.
По думите на проф. д-р Татяна Червенякова, изп. директор на СБАЛИПБ "Проф. Ив.Киров", национален консултант по инфекциозни болести, “Проф. Ив. Киров”, изключително обезпокоително е завръщането на морбили в редица държави като Австрия, Германия, Швейцария, Испания, Великобритания. Заболяването протича изключително тежко е в 30%, при децата под 5 год. и възрастни над 20 год. възраст. В своето експозе тя се спря обстойно на различите ваксинопредотвратими инфекциозни болести, сред които е и варицелата. Годишно по света се регистрират 30-40 млн. случая на варицела. У нас това е най-разпространената, неконтролеруема инфекциозна болест, за която за съжаление ние нямаме ваксина. Това е едно от най-тревожните заболявания за инфекционалистите, което ги държи нащрек.
Д-р Анета Попиванова, педиатър - неонатолог и председател на Националната асоциация „Подкрепа за кърмене”, акцентира върху важността на имунизациите при недоносените бебета, за предотвратяването най-вече на пневмококовите инфекции, поради недостатъчната зрялост на имунната им система. Повишеният риск е свързан с начина на раждане и хранене и с приложението на кортикостероиди – пренатално и постнатално и др. 
Действителността обаче показва, че при тези деца често е на лице забавяне на втората апликация на противохепатитната ваксина, начало на ваксините е след 6 мес.коригирана възраст (възраст спрямо термина, а не датата на раждане) и има немотивирано отлагане на ваксините, както и забавянето им.
Пневмококовите инфекции застрашават най-често кърмачетата, малките деца и хората над 50 години. Всяка година от пневмококови заболявания (отит, пневмония, бактериемия, менингит) умират между 0.7 и 1 млн. деца <5 г възраст, стана ясно по време на форума.
Пневмонията е основна причина за заболеваемост и смъртност при новородени и деца под 5 год. възраст, навсякъде по света, допълни проф. д-р Пенка Переновска, началник на Клиника по детски болести към УМБАЛ Александровска, национален консултант по педиатрия.
Отитът засяга 75% от децата до 3 год. възраст. Острият отит е най-честата причина за предписване на антибиотици при децата, в сравнение с пневмония. Честото им предписване обаче води до антибиотична резистентност, която специалистите определят като „катастрофална заплаха”. Ето защо ваксинопрофилактиката на отита е решаваща за намаляването на антибиотичната резистентност, подчерта тя .
Пневмококовата пневмония е вид ППО, причинявана от Streptococcus pneumoniae, най-чест етиологичен причинител на ППО.
Streptococcus pneumoniae предизвиква тежки пневмонии, сепсис, менингит с тежък ход и инвалидизация. 40% от случаите на пневмококов менингит при деца по 5 години се случват през първата година от живота.
Честотата на пневмококовия менингит е най-висока при кърмачетата. Отлагането на ваксината ги излага на неоправдан риск. Около 60% от преживелите заболяването имат тежки необратими увреждания – глухота, епилепсия, значително изоставане в психичното и умственото развитие.
Поради голямата социална значимост на пневмококовите инфекции и високата ефикасност на ваксинацията, СЗО препоръчва приоритетно включване на ваксината в националните имунизационни програми. Пневмококовата ваксина в Холандия е намалила значителна употребата на антибиотици, а в САЩ. – честотата на инвалидизациите. Ваксината е наложителна при високите рискови групи с диабет, хронични респираторни, бъбречни заболявания и др. Схемата за приложение (на три приема) за съжаление не се спазва от всички ОПЛ у нас.
Най-големите успехи на ваксините са тези, които не можем да видим - всички хора, които не са страдали или починали от ваксинопредотвратими заболявания, каза проф. Переновска в заключение.



Няма коментари:

Публикуване на коментар