петък, 10 март 2017 г.

„Лупа в окото“- надежда на пациенти с макулна дегенерация



Това очно заболяване най-често засяга възрастните хора и влошава зрението чрез поява на тъмни петна в централната част на зрителното поле, които пречат на болния да чете, шофира, разпознава лица. Качеството на живот на пациентите се влошава и често те стават зависими от своите близки. Заболяването се счита за нелечимо – загубеното зрение не може да се върне, затова усилията на лекарите са насочени към забавяне на неговото развитие.
Благодарение на новия метод, въведен у нас от доц. д-р Иван Танев от Катедрата по офталмология на МУ – София, състоянието на болните се подобрява до степен, в която те могат да се обслужват сами и да водят нормален начин на живот, включително и да четат, домакинстват, да работят с дребни детайли. Методът е хирургичен и представлява имплантиране в окото на „лупа“, която разширява зрителното поле. Тъмните петна не изчезват, но стават по-малко забележими, защото увеличението на светлата част е близо 2 пъти, или до 10 диоптъра плюс. Имплантът е изобретен от известния офталмохирург проф. Габор Шариот, който няколко пъти гостува в България и извършва съвместни операции с наши лекари. Самият той нарича имланта си „лупа в окото“.
Методът е приложен на 11 пациенти в България, от които трима мъже и осем жени, засегнати двустранно от заболяването, разказва доц. Иван Танев, който е и началник Трето очно отделение в Клиниката по очни болести на УМБАЛ „Александровска“. Подложено на операция е окото, което се избира чрез предварителни тестове. Операциите са направени в клиника „Зрение“. Резултатите са проследявани година и половина и са представени в изследване „Нова възможност за зрителна рехабилитация „за близо“ при макулна дегенерация“ на последния научен форум на офталмологичната общност у нас. Проучването показва, че след операцията пациентите виждат на близо много по-добре и могат да посочат повече символи на по-ниските редове на зрителната таблица.
Имплантът се препоръчва на пациенти със суха и влажна форма на макулна дегенерация – двете най-често срещани форми. Хирургичната интервенция се извършва под микроскоп през разрез от 2,2 мм. Няма шевове, разрезът се затваря от само себе си. Още на първия ден след операцията пациентът може да упражнява новите си възможности при четене. Лещите са в групата на импланти със специфично предназначение и често се поръчват индивидуално.
-------
Макулната дегенерация, свързана с възрастта (МДСВ) е заболяване, което причинява прогресивна загуба на централното зрение. Това е широко разпространено очно заболяване и една от водещите причини за необратима слепота сред възрастните хора. Макулата, като част от ретината, е отговорна за остротата на зрението. Когато тя е увредена, централното зрение е замъглено, а в последната фаза на заболяването е загубено. Периферното зрение обикновено не е променено, което дава възможност на болните да се движат и ориентират в пространството.
Близо 30 милиона души в целия свят страдат от ВМД. Основен рисков фактор за развитие на заболяването е възрастта, а сред другите рискови фактори попадат съдови проблеми, ултравиолетови лъчи. Смята се, че 1 на 10 души във възрастта между 55 и 64 г. имат макулна дегенерация. Във възрастта над 85 г. това съотношение е вече 1 или 2 на 10. Тя по-често се проявява при жените, отколкото при мъжете. Симптомите при макулна дегенерация включват: размазано зрение, правите линии изглеждат налъкатушени, нарушение на цветоусещането, загуба на букви или редове при четене, тъмни, сиви или бели петна в центъра на зрителното поле.

Няма коментари:

Публикуване на коментар