сряда, 22 февруари 2017 г.

От МЗ отлагат въвеждането на "пръстовия автентификатор" в извънболничния сектор


Решението ще предпази здравната система от срив в медицинската, техническата, информационната и финансова стабилност на здравеопазването, обяви министърът на здравеопазването д-р Илко Семерджиев


Ръководството на МЗ взе решение за нормативно стартиране на процедура по отказ за въвеждане на „пръстовия автентификатор“ в извънболничната помощ през 2017 г. и отлагането му за 2019 г., съобщи д-р Илко Семерджиев, вицепремиер и министър на здравеопазването.
По думите му становищата на заинтересованите от процеса органи и организации, а именно БЛС, БЗС, пациентски организации и организации на лечебни заведения, както и от становището на компетентната институция – НЗОК, става категорично ясно, че не е налице обективна възможност за въвеждането на пръстовия автентификатор в извънболничната помощ на този етап. А според НЗОК съществува сериозен риск от преждевременното въвеждане на автентификатора, тъй като прилагането му и в извънболничната помощ може да причини срив в сървърната част на регистрационната система на НЗОК, която понастоящем обслужва болничната помощ“
По изчисления на НЗОК при внедряване на регистрационната система в извънболничния сектор, включително аптеките, ще трябва да бъдат закупени още поне 25 – 30 000 пръстови скенера и четци за машиночитаеми лични документи на обща стойност над 25 млн. лв. Ще бъдат нужни и средства за поддръжка на софтуер, интернет връзка и други. До момента софтуерът за обезпечаване на системата с „пръстова автентификация“ е струвал на болничния сектор над 4 милиона лева и на НЗОК – 477 000 лева.
НЗОК декларира пълна невъзможност за поемане на допълнително натоварване с подобен мащаб, както и липса на средства, техника и налични помещения за инсталирането й. Към настоящия момент изчислителната мощност на сървъра, осигуряващ работоспособността на регистрационната система, не е в състояние да поеме допълнителни натоварвания над тези, произтичащи от болничната помощ. При над 43 411 000 посещения при първичната и специализираната извънболнична помощ, денталната помощ и медико-диагностичната помощ за 2016 г., в сравнение с хоспитализациите през същата година, ще се достигне до 2 116 % увеличаване на „пръстовите автентификации“.
Ръководството на МЗ счита за подходящо изготвянето на концепция за Електронна здравна карта, съдържаща частично или пълно електронно здравно досие, което да бъде интегрируемо в Единния идентификационен документ. Неговото въвеждане предстои поетапно в ЕС и в България от 2018 г. От друга страна контролът при такава форма на идентифициране и управление на медицинската информация е максимално възможен и ефективен. 
Относно медицинските и информационни аспекти при въвеждане на „пръстова автентификация“ в извънболничния сектор:
-„Пръстовата автентификация“ не дава никаква информация на ползвателя на медицинска помощ, което само по себе си изключва възможността за текущ контрол от пациента и последващ информиран контрол от страна на НЗОК. Нещо повече – такава практика не позволява трансграничния обмен на медицинска информация сред страните-членки на ЕС и затруднява ползването на спешна и неотложна помощ за българи в чужбина и за чужденци в България (нарушени са и директиви на ЕС, регламентиращи тези процеси);
- Времето, необходимо само за снемане на „пръстова автентификация“ в извънболничния сектор, би намалило достъпа до медицинска помощ на населението с около 20%.


 

Няма коментари:

Публикуване на коментар