В епикризата беше
посочено лекарство, което не ми е давано при престоя в болницата. НЗОК се
източва. Това е безспорно. Източването става по най-простия начин: калкулират
се
лекарства и процедури за болните, които не се реализират. После те се
записват в епикризите, които подписват пациентите... и кръгът се затваря.
Документите са изрядни, болният недолекуван, защото лечебните средства остават
и се усвояват от съответното отделение. А НЗОК е едно рецидивирало туморно
образувание, което на всичкото отгоре се дублира с министерството. То доказа
през годините своята вреда и трябва да бъде ликвидирано. Бюджетът му трябва да
се насочи към болничните заведения и джобовете на най-заслужилите медици. А
задачите му да поемат служителите от министерството. През живота си и аз ставах
неволен съучастник в източването на НЗОК , когато бях пациентка в отделение по
ендокринология. Когато напусках, лекуващата лекарка ми връчи епикриза за подпис,
в която бяха записани куп медикаменти, сред които и инсулин. За другите
лекарства не бях сигурна, защото не знаех в системите, които ми вливаха какво
тече, но поне с инсулина бях запозната. Възпротивих се на поднесения документ,
защото инсулин не бяха ми били. Аз се лекувам с таблетки. Но жената в бяла
престилка до мен с усмивка ми внуши, че иначе съм нямала право да бъда приета
при тях. Не знаех дали това е вярно. Нямах информация за моите права, нямаше и
откъде да ги науча. Контролните органи, които бдят над източването на средства,
трябваше най-напред това да направят, ако са искали трудът им да бъде успешен.
Трябваше да осъществят обратна връзка с пациента чрез публично представен във
всяко болнично отделение "горещ телефон" за сигнали, жалби,
консултации. Защото пациентът всичко вижда, чува, знае, коментира с другите
като него и защитавайки правата си, ще сигнализира за нередности. Освен това
наличието на този "горещ телефон" ще респектира автоматично
недобросъвестните. Подписвайки поднесения документ, си помислих, че ако знаех
телефона на контролните органи, щях да сигнализирам. Но, анонимно! Анонимните
сигнали трябва да се имат предвид, защото в малките населени места хората ще се
боят, тъй като нямат възможност да потърсят помощ другаде. Докато в София можеш
да си подбереш и друга болница, както направих и аз. Малко след изписването ми
се разпространи новината, че в страната няма инсулин за нуждаещите се. Явно
акцията за укриването му е била повсеместна. Жалко!
Екатерина Бежанска
В.”Дума”
Няма коментари:
Публикуване на коментар