Председателят на БЧК Христо Григоров: Ако бързо не се справим с бежанците, става страшно

Битката за Мосул ще докара 300 000 пришълци Силна Европа дразни Великите сили. Дано България не се превърне в европейски разпределителен център

В началото на миналата година и края на настоящата се появиха два идиотски документа. Най-напред одит на Сметната палата констатира, че България се е провалила с интеграцията на бежанците. После цъфна анализ по поръчка на Националния осигурителен институт, публикуван в резюме в централна медия под още по-малоумното заглавие „Мигранти ни изкарват пенсиите”.

Каква е истината отблизо? Най-близо до нея в момента е Българският червен кръст.

Председателят на БЧК Христо Григоров по силата на родовото си проклятие или Божия промисъл в историята на рода си е внук на легендарния войвода в Горноджумайско Ичко Бойчев, който два пъти спасява центъра на цяло Пиринско от опустошение и чието погребение през 1960 г. събира целия град на поклонение пред ковчега на легендата. Няма друго такова в старата и нова история на България, ако изключим погребенията на цар Борис Трети или вожда Димитров, но там нещата са различни, времената и мащабът са други

По силата на родовия си ген Христо Григоров съчетава бунтовен характер с блясъка на аристократ с папийонка за официални събития и потна, разгърдена риза на работното си място. Ако след Първата световна война дядо му Ичко Бойчев е спасил днешния Благоевград от окупацията на освирепелите „френски сенегалци” с гениален блъф, то днес наследникът му се грижи за здравето и благото на африканци, араби и всякакви други иноземни страдалци.

- Да опровергаем, потвърдим или пък да променим представата за бежанците днес - чудовища, напаст или страдалци са те?

- Да, но не от днес, а от 1992 г. досега. Така е по-правдиво. В началото бяха сто, хиляда, десет хиляди, сега сто хиляди бежанци и имигранти. Кой може да каже? Ние сме протегнатата ръка на България не само за страданията на българите, но и за тези на бежанците, които напускат домовете си. Разбира се, не всички са такива, но това е въпрос, който много малко се засяга. Червеният кръст е най-голямата хуманитарна организация в света, но необходимият ни потенциал, за да изпълняваме мисията си, се увеличава лавинообразно. За съжаление никой от политиците не пожела да се зарови и да направи анализ на причините за това, което става. Бежанците са следствие, и то за жалост се оказва доста непосилно за самата Европа, но най-вече за България. И тук трябва, наложително е да се направи разликата кой е бежанец и кой - имигрант.

- Вие как ги различавате?

- Вижте, като видя на границата една майчица с деца, голи, боси, напикани, разплакани, явно става въпрос за жертви на хуманитарна криза. Ако се изгонят, няма да им се помогне, навличаме си грях. Но, от друга страна, като видя млади момчета с мускули, двадесет, двадесет и пет годишни, развити, у мен винаги възниква въпросът - кои са те и защо не са в родината си да се борят за нея, за каузата си, да я градят?
Като започнахме изграждането на нашата граница, се чу – вие се заграждате... А как да ги накараме да минават през пунктовете, за да се регистрират, да се види кой кой е. Защото, който влиза нелегално, е престъпник и за него трябва да се приложи законът, третиращ човек нарушил границата ни. Така е в цял свят. Вие като пътувате някъде, как влизате в чужда страна? Със самолет през летището, а не през гората, нали? Това са неща, които много скоро трябва да се регулират, така че да не се минава през зелената граница, а през пунктовете. Ако са малко, да се направят повече, но трябва да се насочи тази вълна именно през тези контролирани места за минаване на границата ни.

- Е, как да стане това... Трафикът на бежанци вече е огромен международен бизнес, расте мрежата на трафикантите, тези, които им плащат и на които плащат...?

- Не, не. Нещата са много по-дълбоки, тук не става въпрос само за пари. Ако се направи анализ, ще се види, че силна просперираща независима Европа не е приятна гледка за

различните велики сили. Говоря не само за една или две. Разклатена Европа, разтърсвана от противоречия, е много по-приятен партньор. Та това, за което говорим, е част от сценария за Стария континент. Европа, която демонстрира силна икономическата мощ, явно раздразни някои хора...

- Да върнем проблема в собствения си двор?

- Това е за политиците. Българинът е помагал и ще помага на тези майки с дечицата и тези възрастни хора, на тези с инвалидните колички, които реално бягат от войната. Ето сега, около битката за Мосул се чакат около двеста-триста хиляди бежанци – къде ще отидат? Къде? Да не говорим, че Сирия, където се сблъскаха интересите на Великите сили, няма да се умиротвори скоро. И това ще е непрекъснат източник на емигранти. Аз не съм за Кадафи, но той преди години изрече пророчество, касаещо Европа.

- Май пророчеството му започна с думите „вие сте идиоти... рушите вратата към Европа или нещо подобно.

- Нещо подобно, да. И сега какво става? Там не се знае кой с кого се бие и една огромна бежанска вълна тръгва и залива Европа. Да не говорим за Афганистан, просто сега човечеството е на кръстопът. И ако не се реши тази хуманитарна криза, може да се премине към някакъв много по-сериозен, глобален сблъсък.

- Къде сме ние?- Ние трябва да се радваме, че нямаме злато, уран, нефт, нямаме енергийни източници...

- Нямаме и пари?

- Все едно дали ги имаме, или нямаме. Да, нямаме безценни подземни богатства... Парадоксално, но в това ни е късметът. Хайде да видим къде станаха сблъсъците – където има енергоносители. Ние нямаме. Но да се върнем на бежанците, което пряко ни касае. Това е проблем, който няма военно решение. В Сирия няма. Просто няма директно военно решение на проблема. Там ще има политическо решение. Неизбежно е. Трябва да се седне, да се договори компромис в името на Аллах, защото повечето са религиозни, и да се върви напред, но явно още сме в началото на този процес. Защото още не е изчерпан сценарият, който е начертан. Това е моето виждане на проблема в този момент.

- Говорим за обединена Европа...

- Вече не можем да говорим за обединена Европа. Брюксел няма лостовете за нормативно въздействие върху локалните кризи, да не говорим за глобалните. Вече всеки започва да се самосъхранява. Самосъхраняването само по себе си означава разпадането на ЕС. Друго би било, ако имаше една обединена структура, която обаче има единни принципи и задължителни правила за всичките и друго е всеки да си прави собствени правила „в движение”. В момента Европа и самостоятелните държави се самозащитават, защото видяхме, че Брюксел не е в състояние да регулира процеса с бежанските напливи. Това е моето лично мнение. Брюксел изпусна контрола върху процесите с емигрантите. Сега България... Ние сме малка бедна страна, не можем да устоим на този натиск, който съществува в момента. И какво се получава – напрежение вътре в самата ни страна, между българи и емигранти, да не говоря за това, което става на Лъвов мост и други места.

- Ние не знаем кой е бежанец, кой е имигрант, кой е нелегал и в крайна сметка с кого и защо е тук?

- Нашият народ е толерантен. Доказал го е. Но сега два милиона български пенсионери живеят изключително тежко. И в медиите се прокрадват разни неща за бежанците, които вбесяват българина. Как за един бежанец се харчело от 800 до 1200 лв. месечно. Толкова ни струвал пришълецът, а нашенецът си казва, майка ви стара, защо държавата на мен не ми ги дава, защо не ми помага – аз съм бежанец в собствената си държава, живея със 150 – 200, 300 лв... И това създадено вече напрежение ще ескалира във времето.

- А кога във времето ще интегрираме бежанците и имигрантите... И да се опасяваме ли, че утре някой от тях няма да ни гръмне и после да отиде да си пасе козите в Странджанско например?

- Във Франция, САЩ, Белгия атентатите ги направиха граждани на тези държави, хора, които са от поколения там. Нищо не говоря срещу тях – те са друга цивилизация, друго възпитание, друга религия, друго отношение към света и голяма част от тези хора не идват тука да се интегрират, адаптират, да си направят семейство, да почнат да работят или ако щете - да крадат. Не, те търсят рая, защото германците казаха елате, тук ще ви посрещнем с цветя и торти и те няма да си плащат сметката. Но, каквото и да си говорим, фактът си е факт, на голяма част от тези хора трябва да се помогне. Трябва да им се протегне ръка – това, което го правим, но пак казвам, нека не загърбваме въпроса: За какво напускат родината си и защо влизат тук. От година на година те стават все по-агресивни, набират самочувствие. Този проблем е в цяла Европа и ще засили националистическите движения. При едни бъдещи избори голяма част от сегашните правителства ще си отидат именно заради бежанската криза. Неизбежно е да очакваме нова формула на взаимоотношения вътре в държавите. Спяща Европа няма да е спяща, ще се превърне в един вулкан и той ще изригне в дадена посока.

- Къде ще бъдем ние в това изригване?

- Голяма грешка ще бъде, ако се съгласим България да се превърне в европейски бежански резпределителен център.

http://www.blitz.bg