Съгласно новият проект на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина МЗ и НЗОК ще могат да извършват търговия на едро с лекарства чрез собствени търговски дружества, след получаване на разрешение за търговия на едро по реда на закона

и така ще осигуряват липсващи на фармацевтичния ни пазар медикаменти. Вносът им ще е по регистрираните у нас цени, а при липса на такива - по договорени с международно споразумение.

По данни на ИАЛ около 180 лекарства изчезват ежегодно от българския пазар, като за последните 10 години те са над 2000. Паралелно с това се ограничава износът на дефицитни лекарства от България. За целта агенцията ще поддържа ограничителния списък, чиято наличност ще наблюдава. Ако получи поне 5 сигнала за липса на някое от тях, ще предприема необходимите мерки. Ако се докаже проблем с наличностите, лекарството временно ще се вкарва в списъка със забранените за износ. И само ако агенцията разреши, ще се търгува в чужбина.

Друга мярка е въвеждането на забрана търговците на едро да дават бонуси на аптеките при покупка на голямо количество лекарства, включително парични или предметни награди.

Текстът в закона гласи: „Забранява се предоставяне от търговците на едро на преки или косвени стимули при покупка на лекарствени продукти, които обвързват покупката с парични и/или предметни награди, независимо от стойността им и начина на определянето им, и/или с парични награди/стимули, невключени в стойността на лекарствените продукти“.

Според собственици на аптеки това ще доведе до поскъпване на лекарства и до ликвидиране на конкуренцията. Те твърдят, че промяната е в интерес само и единствено на малките аптеки, които и сега поддържат цени, близки до пределните.

С промените се регламентира Национална аптечна карта, която идентифицира областите с недостиг на аптеки, като за тях се дават облекчени условия за разкриване и от която да стане ясно къде в страната има денонощни аптеки и къде не. В момента в 17 области липсват денонощни аптеки. Проектозаконът дава възможност аптека да предлага същата услуга чрез втори адрес в населено място с недостиг на аптеки. Разкриването на втори и следващ адрес ще изисква по-малки инвестиции и по-малко разходи за аптеките, тъй като административната процедура за разкриването му е максимално улеснена, разходите на администрацията са много ниски, съответно таксите за услугата ще бъдат минимални, гласят мотивите към предлаганите промени. От тях става още ясно, че ще отпадне изискването на втория адрес да работят магистър-фармацевти на пълен работен ден. Те ще могат да продават лекарства не по-малко от два дни седмично по 4 часа.

Обсъжда се възможността държавата и общините да създават мобилни аптеки. Предвижда се те да могат да обикалят отдалечените населени места по график..

Съгласно промените, в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, се създава и денонощен график за аптеките по области т.е. в местата, в които няма денонощни аптеки, да бъде създаден график, по който да дежурят вече разкритите там аптеки. Графикът ще е задължителен и за неспазването му ще бъдат налагани санкции.

„Чисто административно, командно насилваме аптеките в рамките на областта да направят денонощен график в полза на хората, така че да има поне една аптека, която да работи нощно време, за да може човек, като има някакъв проблем, да си купи лекарства”, посочи зам.-министър Бойко Пенков и даде пример с такава практика в Германия. По думите му това са „добри практики на насилие в Европа”.

Промените предвиждат магистър-фармацевтите да а извършват т. нар. „генерична замяна” т. е. да могат да заменят лекарствата, изписани от лекарите с по-евтини аналози. Генеричната замяна е разрешена в редица европейски държави. Не за всички лекарства обаче може да се прилага. Например - за трансплантирани и за пациентите на инсулин, тя ще е забранена. Ако се докаже, че само заради търговски интерес аптекарят е заменил конкретно лекарство - ще има наказания. При положение, че генеричното заместване бъде прието от НС, то тогава ще отпадне и необходимостта от въвеждане на ценовия коридор.

Срещу двете мерки на МЗ, които целят ограничаване в доплащането от страна на пациентите, досега има силен отпор от страна на лекарите и фармаиндустрията.

Проблемът при генеричното заместване е, че последната дума за марката на медикамента, с който ще се лекува пациента, ще бъде не на лекарите, а на фармацевтите. Срещу ценовия коридор най-голямо е недоволството на фармацевтичните компании и аптеките, тъй като при въвеждането му НЗОК ще реимбурсира само лекарства, чиито цени не са много по-високи от най-евтиното в една и съща група.

Във връзка с промените проф. Илко Гетов, председател на БФС, коментира:

-В България обаче за целта трябва да бъде осигурен персонал и то магистър-фармацевт, а помещението да е пригодено да работи при нощни условия, което изисква сериозни инвестиции. Аптеките са здравни заведения и хората очакват качествено обслужване, надеждни консултации и безотказни лекарства, а в същото време са оставени да работят в среда, изцяло повлияна от пазарните сили – безумна конкуренция, липса на всякаква регулация за откриването на нови аптеки, непрекъснат натиск и ерозия на цените на лекарствата, високо ДДС и други неблагоприятни фактори от чисто икономически и пазарен характер.

Денонощните аптеки са изцяло на загуба, освен ако не се създадат специални условия, освен ако националната аптечна карта не предвиди т.нар. клъстъри от аптеки отговарящи на критериите да бъдат денонощни и на базата на някакви варианти на публично частно партньорство или пък въвеждане на такса за нощно обслужване тази дейност да стане рентабилна да може да съществува.- Няма как една аптека да осигури денонощен режим на работа при положение, че там работи един фармацевт. В крайна сметка е ангажимент на общината и трябва по някакъв начин аптеките да бъдат подпомогнати, за да могат да осигурят подобна грижа. В други държави като Швеция има пунктове към спешните центрове, които се обслужват от фармацевти на ротационен принцип.

По данни на БФС от 4200 регистрирани аптеки функционират реално между 3600 и 3800. 2100 от тях имат договор с НЗОК. В не повече от 20 аптеки се приготвят на място лекарствени форми.

МЗ е на финалната права и с процедурата за електронен търг, чрез който болниците ще могат да купуват необходимите им лекарствени медикаменти. Заявления за участие в процедурата са дали 145 болници. След обявяването на поръчката за участие ще могат да кандидатстват и самите търговци.