Популярният български
актьор проф. Стефан Данаилов е роден на 9 декември 1942 г. в София. Над три
десетилетия е един от водещите актьори на Народния театър “Иван Вазов”, играл е
и
на сцените на другите големи театри в България, като е пресъздал над 60
централни роли. Но славата го връхлита след култовата роля на майор Деянов в
сериала “На всеки километър”. В българското кино и телевизия е играл главни
роли в над 60 филма и сериала. Професор е в Националната академия за театрално
и филмово изкуство и води класове по актьорско майсторство.Стефан Данаилов
участва активно в обществения и политическия живот на страната ни. Дълги години
е депутат в Народното събрание, бил е и министър на културата в коалиционното
правителство на Сергей Станишев. Неотдавна големият актьор и преподавател
пребори злокачественото заболяване на кръвта лимфом. Откриваме го като гост на
десетия рожден ден на пациентската организация Българско сдружение “Лимфом”. -
Проф. Данаилов, как разбрахте, че имате лимфом? - Разбрах, че нещо нередно се
случва с мен от телевизионния екран. По това време снимах сериала “Фамилията”.
Работехме на следния график - две седмици снимаме, после сериите се излъчват,
пак снимаме две седмици и така нататък. Като гледах една от сериите, забелязах
на мой близък план, в кадър, при който гледам нагоре, че имам някаква издатина
на шията вляво. Пипнах се веднага и усетих бучка, от другата страна открих още
една такава. Десет дни това ми беше в акъла. Имам много приятели доктори във
всички области на медицината, но не смеех да попитам нито един от тях. Докато
един ден попитах един колега депутат, доктор по професия. Той ми каза: “Отивай
веднага да ти вземат кръв за изследване”. Дадох кръв и следобеда, докато имах
час със студентите в НАТФИЗ, ми се обадиха по телефона. Трябвало да ми се
направи биопсия на бучките. При тази новина така си останах вцепенен на стола
Аз съм от хората, които никога не са се интересували точно какво представлява
болестта им. Не съм от тези, които ще ровят в интернет и ще търсят информация.
Затова не знаех, че след като се направи биопсията, трябва да мине поне една
седмица, докато патологът си каже становището, докато каже какво е. Аз си мислех,
че казва след 24 часа. И чакам 24 часа, но никой не се обажда. Мина още един
ден, после още един. Какво ли не ми мина през ума. Бях решил, че или ще е много
лошо, или по-малко лошо, или най-малко лошо. Молех се да е най-малко лошото. И
се оказа, че от всичките лошотии в хематологията лимфомчето е най-малко лошото.
Това ми се и падна. - Къде и как се лекувахте? - Обадиха ми се много хора с
предложения да се лекувам във Франция и къде ли още не. Но на всички казах:
“Гледайте си работата. Аз ще се лекувам в България”. Така попаднах при проф.
Георги Михайлов (национален консултант по клинична хематология и зам.-директор
на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични
заболявания в столичния квартал “Дървеница“ - бел. ред.). Винаги съм твърдял,
че една от най-големите, най-силните, най-хуманните професии е тази на лекаря.
Защото той първо трябва да е психолог и след това добър специалист по медицина.
Та проф. Михайлов е наистина голям психолог и заедно с това специалист.
Първо ме нахока, защото си бях организирал по друга линия да отида във Варна да
ми направят изследване с ПЕТ-скенер. “Какъв скенер ще правиш, като вече е ясно
какво е! Сега ще те лекуваме тук и понеже си дърт - не каза дърт, но така ми
прозвуча - няма да ти правим трансплантация на стволови клетки. Ще те лекуваме
с химиотерапия. И те съветвам да не бъркаш в интернет да гледаш какво е твоето
заболяване”. Кълна се, нито жена ми, нито аз сме се интересували какво
заболяване е лимфомът. После като тръгна пресата да описва какво ми е
заболяването, се наложи да прочета един път за какво става въпрос. - Докторите
не ви ли обясниха? - От докторите знаех само, че в трите дни, в които наливат
химията, първия ден тя трепе лошите, а втория и третия ден трепе и лошите, и
добрите. Точно като петгодишно дете. Това ме успокояваше много. Казвах си: сега
трепем лошите, сега ще трепем и лошите, и добрите. Иначе всичко ти минава през
главата. Но е важно кой ти провежда терапията, кой те насочва - от медицинските
сестри до проф. Михайлов. Сестрите бяха такива сладурани - дупчеха ме и
плачеха, но какво да правят, трябваше да ме бодат. На четвъртия месец беше
организирано да замина на контролен преглед във Франция. Проф. Михайлов реши,
че първо тук трябва да знаем какво става и затова ми изследваха мозъчето.
Трябваше да ми вземат малко костен мозък от гръбначния стълб по един
несвойствен начин. Беше гадничко. Но няма да забравя, когато професорът влезе в
стаята щастлив и усмихнат, и ми каза: “Успяхме, успяхме!”. Според него
лечението беше подействало. Това беше невероятен момент. Практически това беше
най-паметният момент от лечението ми. Всъщност, всички изследвания, включително
с ПЕТ-скенерът, направихме в България и бяхме готови за консултацията във
Франция, която потвърди резултатите. Трябваше да сме направили пълна грешка, че
да се окаже нещо друго. - Какво неприятно чувство ви остана от лечението? - За
няколкото месеца, през които редовно посещавах Хематологията, видях наистина
потискащи неща. Най-страшното за мен беше, че виждах колко много млади
хора страдат от тези заболявания. Това много ме потиска и мъчи дори сега.
Напоследък много хора ми се обаждат за финансова помощ и за контакт с проф.
Михайлов. Трябват им средства, за да отидат в чужбина и да се лекуват. Аз обаче
съм от хората, които пропагандират, че лечението на лимфоми в България е
напълно възможно и успешно. Изпитах го върху себе си, макар че имам известни
поражения. Но това са възрастови изменения. Много хора като мен са повярвали на
българските лекари и се обръщат към нашите лечебни заведения, в които се
лекуват тези заболявания. Трябва да ви кажа, че за всички, за които съм се
обадил на проф. Михайлов и са се лекували при него, резултатите са много добри.
И съм щастлив от това. - Спряхте ли да пушите? - Продължавам да съм пушач и
пуша много. Обикновено се държа свойски и когато отидох на първото изследване с
ПЕТ-скенер във Варна, питах доктора: “Дай едно пепелниче да запаля цигарка, че
сега ще ме облъчвате радиоактивно”. И той ми отговори изненадващо дори за мен:
“Всъщност, за вашето заболяване цигарите не вредят”. Ако знаете, така ми
помогна духовно този човек. Много съм му благодарен. И още си пафкам. Но мине не
мине време, ръчичката ми опипва двете места на шията, където бяха
бучките. Друг доктор ми каза, че съм бил в депресия. Може би беше
прав. Откакто взех да пия и хапче против депресия, се чувствам много весел и
щастлив. Само още не съм запял от това хапче. Въпросът е, че имам дразнители,
които ме карат да го пия. Освен това пия нивалин, защото са ми казали, че това
помага на нервите и т.н. Някой ще каже, че това са глупости. Но аз си вярвам,
че помага и си го пия по три пъти на ден. Преди не можех да ходя, не знам от
какво се случи така. Но вече ходя. Очичките ми ги изяде едно гадно вирусче, но
какво да правя! Въпросът е да не губя духа си! - Защо дойдохте на рождения ден
на Сдружение “Лимфом”? Не искате ли да забравите вече, че сте бил болен от това
заболяване? - Едва на 24 август разбрах за съществуването на Българското
сдружение “Лимфом” и това, че го има, е чудесно. Дойдох на 10-годишния рожден
ден на сдружението, като си мислех, че ще сме повече пациенти, лимфомаджии. А
гледам тук и много доктори, журналисти. Искам да помоля да ме включат в това
сдружение, нищо, че вече съм здрав. Неговата цел е да помага на хората, колкото
се може. Без помощ няма как да стане. Аз следя, общо взето, какво правят
пациентските организации и те наистина помагат. Има много недоволство у
пациентите. Но аз съм оптимист и все вярвам, че някой ден нашето здравеопазване
ще стъпи на краката си и ще тръгне нагоре. Убедих се в това, след като видях
какво представлява нашата национална хематология.
Няма коментари:
Публикуване на коментар