Проф. д-р Златица Петрова, изп. директор на Изпълнителната агенция „Медицински одит": У нас пациентът се възприема като клинична пътека, носеща пари

 През миналата година сме извършили 517 проверки, почти по две на ден в цялата страна.

Проверени са 316 лечебни заведения, от тях 173 болници и 143 за извънболнична помощ. Около 60% от жалбите се оказаха достоверни. 33 на сто са свързани със системни нарушения в организацията на лечебния процес. Например пациентът пристига спешното приемно отделение и иска на момента да бъде обслу5кен. Много често обаче екипът е ангажиран с друг, тогава човекът се жали, че е принуден да чака 3 часа. Хората се оплакват от липсата на специалисти. Имаме случай, в който е направена рентгенова снимка сутринта, но няма кой да я разчете. Точно заради дефицита на кадри такива случаи има немалко и на много места.

Забавят се операции, тоест нарушава се своевременността заради липсващ анестезиолог, защото не са изолирани случаите, където той е един за цяло отделение. За да имаме качествена и навременна медицинска помощ, трябва да разполагаме и с достатъчно на брой и добре подготвени професионалисти. Факт е, че у нас те са недостатъчни. Броят на болниците се увеличава, а броят на лекарите - не. Ето защо Националната здравна карта трябва да въведе регламент. Около 20% от случаите са за неизпълнение на стандартите. Прави впечатление, че заради клиничните пътеки в повечето болници не се прави диференциална диагноза. В момента тенденциите са диагнозата да е мултидисциплинарна и същевременно да има индивидуален подход към пациента, а не да се гледа на него само като на определено заболяване. У нас той се възприема като клинична пътека, носеща пари, та дори той да има придружаващи заболявания. И затова и понякога се получава пациентът да бъде приет с едни оплаквания по една клинична пътека, а впоследствие да се окаже, че е с друго заболяване. Освен че не се прави диференциална диагноза, на болния не се правят и повече изследвания, а се покриват минималните изисквания по клинична пътека. Впрочем, клиничните пътеки са стандарт за качество, а не за заплащане, но при нас те се използват и за заплащане. Въпросните изследвания са посочени от касата като минимални, за да гарантират някакво задължително изследване, но в никакъв случай не са достатъчни. Превръщането на клиничната пътека във форма на заплащане, на базата на основните процедури, води до изкривяване на качеството в цялата система.

Със съкращения – в „Монитор”

Снимка: monitor.bg