Инвалидните пенсии на хората с увреждане
предизвикват напрежение
Министерството
на труда и социалната политика представи вчера виждането си за
инвалидните
пенсии. То бе предшествано, кой знае защо, от среща на синдикалисти и
работодатели със здравния министър Петър Москов , където се обсъждаха
проблемите с медицинската и социалната експертиза. Вече стана ясно, че хората с
увреждания, които излизат с решение на ТЕЛК, ще бъдат разделени на две групи -
в едната ще са всички в трудоспособна възраст и здравословно състояние, което
им позволява да работят, а във втората всички останали - деца, пенсионери и
хора с тежки заболявания. Министър Москов иска работещ инвалид на пълна заплата
да бъде без инвалидна пенсия.
С новия
модел медиците щели да могат да работят спокойно в болници и да имат време за
прием по ТЕЛК, според обяснението на Москов. Когато е готова медицинската
експертиза, лекарите ще я изпращат по електронен път до социалната комисия и тя
ще решава на базата на увреждането и работното място на инвалида какви мерки да
бъдат приложени за ресоциализация и какви помощи да се отпуснат. Целта на
новата методика е да има адаптирана среда и възможности, за да може човек с
увреждане максимално да се социализира, рече малко витиева-то вчера вицепремиерът
и социален министър Ивайло Калфин. Той говори и за повече внимание на
индивидуалната работа и обучението - нещо, което трябваше да стане много
отдавна, така както е в развитите страни. Извинявайте, но това са приспивни
песни, ала-бала приказки, които нито решават проблема, който ни люлее нас,
инвалидите, нито дават кой знае каква светлина в тунела. Каква ресоциализация
като няма работни места. Те не достигат и за здравите българи, пък какво остава
за увредените. А и както се върви само и най-вече по линия на икономиите, и с
новата методика ни чакат само ядове
.
Оценката за инвалидността, макар и малко доморасла, е работила години наред.
Друг е въпросът колко отговорно се изпълнява от специалистите по места, от
Агенцията по социално подпомагане, НОИ и всички институции, които имат
отношение към проблема. Много пъти зам.-министри на МТСП са се опитвали да
попроменят законодателството, засягащо хората с увреждане, и все са оставали с
добрите си намерения. Още когато се заговори за реформа в общественото осигуряване,
този проблем стана препъникамъкът и беше отлаган доста време. С всяка година се
увеличават инвалидите и то значително - заслужено или незаслужено. Често се
изнасят факти за хора, които работят и то като зъболекари и други професии,
които са неприсъщи за хората с увреждане, но те са със стопроцентова загубена
трудоспособност. Всичко идва от това, че специалистите извършват нередност и
взимат подкупи, защото са сигурни, че няма да бъдат наказани. Ако има проверки
някъде, то те се извършват безотговорно. Думата е силна, но ако всеки знае, че
ще получи необходимата присъда, ще се замисли. Но за съжаление малко се
замисляме върху това. Затова продължаваме да действаме, както намерим за добре.
В чужбина на хората с увреждане се дават големи пенсии и помощи и затова те не
се втурват да работят. В съседна Румъния хората с увредено зрение, примерно,
получават помощи, много по-високи от нашата страна.
Поначало хората с увреждания в много страни се чувстват сигурни за
себе си и за своите семейства, защото отношението към тях е друго от страна на
правителство и на общество. Тук ние не сме забелязвани. Затова в социалните
мрежи много се вълнуват от това, което предстои. По принцип повечето хора
взимат минимални заплати и разчитат на пенсиите си
. Така че, когато се предприемат някои нови реформи в социалната
дейност, нека те бъдат добре обмислени. Работата за хората с увреждане е от
голямо значение, защото в противен случай те се обричат на изолираност от
обществото. И без това тези, които си намират работа, са само 5%. Публикувала
съм много интервюта на тази тема и най-голямата болка на увредените е желанието
им да бъдат сред хората и да бъдат полезни с труда си на обществото. Самите те
трябва да доказват своите възможности, за да им се гласува доверие, но това е
въпрос на воля и инициативност от тяхна страна, за да пробият на пазара на
труда. Намират се работодатели, предимно благородни хора, да назначават хора с
процент загубена работоспособност и да се възхищават на тяхната концентрираност
в работата. Но все още тези случаи са изключение в общата практика. Нека си
пожелаем подобни случаи да бъдат повече и да не се заплашва тяхното
съществувание. Нека да се вземат средства оттам, където има защо. Като цяло
проблемът с инвалидните пенсии си остава, той е трудно решим наистина, но за
решаването му трябва да се впрегнат и закон, и контрол. Иначе с лека ръка може
да се отрече всичко, направено дотук, и да се реже, без да се мери. Зад всяка
инвалидна пенсия стои един човек от тези, които съдбата е ощетила по една или друга
причина и е обрекла да живее все пак на този свят. И точно в България, в трудни
времена и за "нормалните" българи. Защото държава, която не се грижи
за децата и инвалидите, пиши я бегала!
Таня
Иовева
В. "Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар