четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Митовете за българското здравеопазване



Здравната система съществува, за да предостави достъпно, своевременно и качествено лечение. Следователно промените в нея трябва да целят по-качествена, по-достъпна и
по-бърза медицинска помощ за гражданите. Ние обаче не започваме оттам.

Заговори ли се за реформа в здравната система, политиците тръгват да намаляват разходите: тя харчи много, ние трябва да я реформираме, за да намалим разходите. Затова резултатите са плачевни.

Разбирането, че здравната система е разход на държавния бюджет, е мит.

То изобщо не е вярно.

Вижте сами. Заедно парите на здравната каса (НЗОК) и на Министерството на здравеопазването (МЗ ) са около 3,5 милиарда лева. Според данни на Световната здравна организация ½ от разходите за здравеопазване в България се заплащат от пациента и ½ солидарно с публични средства. Следователно общият годишен оборот на здравната система е около 7 милиарда лева. Тук влизат всички разходи - за лекарства, за медицински изделия, за медицинска помощ, всичко.

Само приходите от ДДС (20%) за държавния бюджет върху този оборот са 1,4 млрд. лв. Дори няма нужда да броим приходите на бюджета от подоходен данък на 100 000 заети в здравната система (при това не на минимална заплата) и от данък печалба на над 15 000 лечебни заведения (в тях влизат и лекарските, и стоматологичните кабинети). При всички случаи приходите на държавния бюджет надхвърлят милиард и половина годишно. Да видим какви са разходите. В бюджета на НЗОК държавният бюджет внася 970 милиона - здравни вноски на пенсионери, прокурори, деца, военни и пр. Бюджетът на МЗ е 350 милиона лева, или общо държавният бюджет дава за здравеопазване малко над 1,3 милиарда лева. Тоест всяка година държавният бюджет има нетен приход от здравната система от над 200 милиона лева.

Някой ще каже: ами здравните осигуровки? Те не са нито приход нито разход на държавния бюджет. Колкото се съберат, толкова се изхарчват всяка година.

(Тук не смятаме „косвения приход" от това, че работната сила се възстановява по-бързо и по-добре. Преди 10 години, ако получиш инфаркт, близо 6 месеца си неработоспособен. 10 дни в интензивното отделение и още 1 месец в обикновена стая и след това няколко месеца рехабилитация и си оставаш инвалид до края на живота. Сега при инфаркт, ако си близо до инвазивна кардиология, в рамките на 2-3 часа те стентират и на третия ден те изписват. След 2-3 седмици си напълно работоспособен, без инвалидизация.)

И така държавният бюджет не изразходва пари за здравеопазване, а точно обратното - здравеопазването пълни хазната. Нещо повече, ако ние имаме високо качество на медицинските услуги и предимството, че цените са по-ниски, отколкото в други страни в ЕС, можем да лекуваме чужди граждани. И не само лекарите, но и бюджетът ще печели от това.

Когато прилагаш на практика мита за големите здравни разходи, ти убиваш кокошката, която снася златни яйца. Вместо да развиваме здравеопазването като бизнес и всички да печелят, ние го третираме като социална система, като администрация и се мъчим да го орежем, да се преразпределят някакви пари и всъщност го убиваме.

Друга легенда - колкото повече болници има, толкова повече пари се харчат.

Но НЗОК не плаща на болници тя плаща лечение на пациенти. Така е, откакто има здравна каса. Клиничната пътека е болен човек с определено заболяване, чието лечение струва определени пари, договорени между НЗОК и БЛС Ако например има 1 милион хоспитализации тази година, НЗОК ще плати за 1 милион души. Ако средната цена на една клинична пътека е 500 лева, разходът на касата ще бъде 500 милиона лева. Без значение е дали болните са лекувани в 10, в 20 или в 200 болници, НЗОК винаги ще плати 500 милиона лева. Следователно тезата, че трябва да се ограничи броят на болниците, за да се намалят разходите на НЗОК, е пълна глупост. Тези разходи ще спаднат само ако намалеят хоспитализациите. За потребителите на медицинска помощ е много по-добре да имат по-голям избор.

В квартала има много магазини за хранителни стоки - не съм чул някой да се оплаква от това, че са много. Напротив, човекът се радва и си избира - оттук купува сиренето, оттам - хляба, оттам месото, защото си е направил проучване. Самите магазини свалят цените, за да привлекат клиенти, и потребителите печелят. Същото е и с болниците, когато ограничиш предлагането (намалиш броя на болниците), увреждаш интересите на потребителите.

Една от най-големите глупости е въвеждането на лимити на болниците. Представяте ли си да сложим лимити на магазините? На хипермаркета да наредим - ти ще продаваш, докато стигнеш до 100 000 лева оборот и после спираш до другия месец. Или да кажем на мобилните оператори - не може да имаш повече от 5000 клиенти, нямаш право.

Единственият начин да се постига по-високо качество е да се осигурят условия за честна конкуренция. Това е отговорността на държавата.

Нашата обаче прави обратното. Слагаме лимит на направления, слагаме лимит на приходите от всяко нещо и ги определяме по квоти на отделните лечебни заведения. Законът за защита на конкуренцията изрично забранява разпределение по квоти - нарича се злоупотреба с монопола. Самата Комисия за защита на конкуренцията в няколко решения сочи, че лимитите противоречат на закона.

През 2010-а бяха въведени медицински стандарти. Така щяло да се повиши качеството на медицинската помощ (още един мит). Въведоха се абсолютно ненужни изисквания за апаратура и персонал. Ако една дейност до 2010 г. е изисквала поне един лекар със специалност, след 2010-а вече трябваха шест. По този начин пациентите се пренасочиха административно от малките към големите болници, а конкуренцията се ограничи, пациентите се наредиха на опашка и започнаха да плащат повече.

Някои лобита и национални консултанти използваха тази позиция, за да си осигурят точно това - опашка пред собствената клиника или дейност, която извършват. Поставиха се абсурдни условия и в алгоритмите на клиничните пътеки. Имаше следния куриоз. Бяха записали, че за да може една клиника да лекува пациентите с над 5% изгаряния по здравна каса, трябва да й представи договор с националния консултант...

Няма нито едно доказателство, че след 2010 година е настъпила съществена промяна в качеството на медицинската помощ.

Ето и връзката между медицинските стандарти и разходите на НЗОК за болнична помощ. Преди 5-10 години броят хоспитализациите годишно беше около милион и 500-600 хиляди. След въвеждането на медицинските стандарти броят им непрекъснато расте и в пресмятането на 2014-а ще видим рекорд - 2,1 милиона.

Защо се получава така?

Вече отбелязах, че според стандартите, за да сключиш договор с НЗОК, за същата дейност вече трябва да имаш не един-двама специалисти, а 6. За същата дейност! Това било „ниво на компетентност". И така във всяко отделение назначаваш по още 3-4 лекари

Да де, ама 10 отделения по трима-четирима са 30-40 души. Това са допълнителни 30-40 заплати, 30-40 осигуровки - пенсионни, здравни и т.н. Разходите се вдигат. Какво трябва да направи една болница, на която разходите принудително са нараснали с 30-40%. Не може да вдигне цената - клиничните пътеки са с фиксирани цени, кажи-речи от 2000 г. Като единствен вариант да увеличи приходите й остава да вдигне оборота, тоест броя на хоспитализациите. Алтернативата е - да трупат дългове (както става в държавните болници) или да фалират. Ето го и резултата - скок на хоспитализациите от 1,5 до 2,1 милиона.

За десерт ще развенчая още един мит - разходите за здравеопазване били много като цяло. През 2000 г. публичните разходи били 1,5 млрд. лв., а през 2015 г. - 3,5 млрд. лв. Това е вярно. Само че точно толкова пъти са нараснали разходите на МВР, на образованието, в същата пропорция е нараснал и държавният бюджет, защото е нараствал БВП.

Като процент от БВП разходите за здравеопазване през всичките 15 години остават същите - 4,2-4,3%. Средно в ЕС публичните разходи са 5,7% от БВП. И това е сравнението на относителните числа. Ако сравните абсолютните стойности, ще видите, че публичните разходи за здравеопазване на човек от населението на Великобритания, Германия, Люксембург са в пъти (до над 10 пъти) поголеми от тези на България.
Има и други митове, но няма място да ги разглеждаме сега. Едно е сигурно ако реформата се основава на митове и легенди, неуспехът е гарантиран. 



В. „Преса”
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар