четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Сто дни срамота



Толерантната стодневка на кабинета свърши, време е парата да напусне свирката. Формално толерансът към правителството свърши, време е за равносметка на първите 100 дни. В
тримесечната сводка на властта има четири толкова лоши новини, че никоя добра не е в състояние да ги компенсира. Първата е скокът с 10% на цената на тока. Тя е най-осезаема за гражданството, понеже се плаща начаса. Първите зимни сметки вече разклатиха кабинета "Борисов 2", който рискува да повтори съдбата на "Борисов 1". Втората лоша новина е вземането на 16 млрд. лв. нов външен дълг, които ще плащат поколения наред. Впрочем по степен на скандалност тази лоша вест държи първенството, но понеже е замаскирана с непроницаемия речник на финансистите, хората по-трудно я осмислят. Третият голям провал на този кабинет е спирането на най-големия инфраструктурен проект у нас - "Южен поток", за който сега премиерът Борисов горко съжалява. Най-бедната страна в ЕС се лиши доброволно от дългосрочни приходи, за да угоди на евроатлантическите си ментори, като в замяна получи почетното място на прифронтова държава в новото геополитическо противопоставяне между Щатите и Русия. Така стигнахме и до четвъртия голям порок на това правителството - неговата външна и отбранителна политика, които са на път чисто и просто да ни вкарат във война. С любезната асистенция на държавния ни глава, разбира се.Ще признаете, че едва ли има добра новина, която да надцака горните. Па била тя и рейтингът на здравния министър Петър Москов . На този фон реформатори леят елейни слова във възхвала на възцарилото се в страната благоденствие след прогонването на злодея Орешарски "България вече е стабилна държава", прибързано заключи лидерът на ДСБ Радан Кънев. Черният му хумор не допадна на всички. За сто дни нито една от прехвалените реформи на кабинета не успя да стъпи на здрава основа, въпреки че вчера всички вицепремиери се похвалиха с отворен широк фронт в тази посока. Ревизията в енергетиката, която трябваше да понижи крайната цена на тока, доведе до нейното увеличаване. Безработицата не е мръднала, освен в средите на професионалните протестъри, осребрили площадния си патос във властта, и сред клиентелите на управляващите партии. Там спадът е рязък. Големите социални въпроси - гарантиране на пенсиите, ръст на доходите, социално подпомагане на бедни, майки и инвалиди - предстои да бъдат решавани или намират твърде спорни решения. Приток на инвеститори не се забелязва въпреки възстановената стабилност (по Кънев). За това, обясняват ни, била виновна съдебната система, където пък реформата още не е започнала, а и не е ясно как ще свърши. С други думи, реформаторското мнозинство дотук не е реформирало нищо, ако не броим връщането на модела "Цветанов" в МВР, което е по-скоро реставрация, отколкото реформа.Здравеопазването, тази геена огнена за всеки българин, засега произвежда основно министерски рейтинг. Ефектът от реформите на министър Москов - по една на всеки три дни - ще се усети най-рано наесен. Дотогава ще се електронизираме, реорганизираме, пакетираме и пр. Засега не е ясно какво точно се прави, но се прави с много шум. Парата е основно в свирката. Дори най-гръмката рекламна вест - за отпадането на омразните направления за специалист, може да се окаже антиновина. Лимитът за прегледи тъй или иначе се запазва, само че разпределен по т.нар. индивидуални пакети, колкото да се снеме отговорността от лекарите и да се вмени на пациентите. То комай цялата здравна реформа ще се окаже конструирана на този принцип - всичко за лекарите и едно голямо нищо за пациентите. В образованието пък реформата ще се запомни основно с някои незабравими лафове на просветния министър, разбира се. Като цяло изпълнението на подробната управленска програма, сглобена преди месец, трудно може да се осчетоводи поради отсъствието на каквито и да било срокове в нея. А пък и самото й съдържание е толкова обтекаемо, че може да означава всичко и нищо. Четирилистната детелина на властта - ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ - засега не ни носи бог знае какво щастие. Дори и след стодневния си брак съставляващите я формации се държат помежду си като обречени на безбрачие девици Всякоя се срамува от другите три. Реформаторите продължават да се правят, че нямат нищо общо с "гнилите ябълки" на ГЕРБ и тайно ликуват от присъдата на Цветан Цветанов. Не пропускат повод да се разграничат и от първановистите. В ГЕРБ също едвам изтрайват изцепките на министри от блока и тайно тъгуват по кафето с Местан. АБВ продължава да изобразява левица, провеждайки дясна политика. Патриотичният фронт все повече мяза на "Атака" от миналия парламент - крепи кабинета, жестикулирайки патриотично и безплодно. Антидепесарската и антиромската реторика на реформаторите, вместо да им донесе точки, всъщност налива вода в мелницата на ДПС, като му заработва имиджа на единствената партия, защитаваща малцинствата. В резултат на ожесточението ромският вот за движението със сигурност ще се покачи, а ГЕРБ ще губи позиции в смесените райони. Борисов като опитен играч в тия мачлета изглежда си дава сметка за това. Не случайно инвестира в строителството на ромски партии, центрирани около близки нему бизнесмени и брокери на гласове.Накратко - дотук провалите на управлението са неизмеримо повече от успехите. Като заслуга новата власт си приписва решаването на кризата с КТБ, но що за постижение е това да загасиш пожара с цената на 3.5 млрд. лв. загубени пари? Другият повод за хвалби - коледните добавки за пенсионерите, също е със съмнителната стойност. Бонусите са по-скоро еднократна милостиня, отколкото трайна социална политика. За властта първите 100 дни са като първите 7 години при детето. Каквото посееш в началото, това ще жънеш. Засега се очертава глад.

Галя Горанова
В. „Сега”

Няма коментари:

Публикуване на коментар