Translate

понеделник, 23 февруари 2015 г.

Отговор на спешните медици от УС на НАРСМП



До Председателя на ЦЗПЗ
До Предаването Тази сутрин на бТВ
До Медиите

Отговор на спешните медици от УС на НАРСМП
относно АНАЛИТИЧЕН ДОКЛАД ЗА НАРУШЕНИ ПРАВА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА ЦЗПЗ в частта, касаеща оказване на спешна медицинска помощ и коментарите по него

За пореден път спешни медици и пациенти са вкарани като хамстери във въртележката на конфликти и упреци. На 18.02.2015г. между 7.30 и 8.00ч. ние бяхме нападнати едновременно от
пациентска организация в ефир на телевизионно предаване и в дома на пациент в гр. Хасково. Кой е виновен, в момент на заявена политическа воля и конкретни действия по стабилизация и модернизация на спешната помощ, пациенти и спешни медици да влязат в конфликт и саморазправа? Кой печели от ескалацията на напрежението между хората посветили живота си на спасяване на човешки живот и техните пациенти?
След всеки случай на саморазправа със спешните медици намалява мотивацията ни да останем в системата и често това е първата стъпка към подаване на молбата за напускане. Взимането на животоспасяващи решения за диагностика и лечение в условия на конфликти и физическа саморазправа определено е непосилна задача, дори и за хората с най-здрава психика из между нас. За дългогодишната ми практика, твърдя, че агресията спрямо нас никога не идва от истински спешни пациенти, защото те не са в състояние да наранят. Агресията идва от роднини, наблюдатели и хора, които просто искат да получат своето си, независимо дали са пациенти или са си наумили, че са такива. Докато тези хора се карат и нападат спешните ни екипи, страда истински спешният пациент, защото се пречи на екипа да си свърши работата, взимат се решения под натиск, които не винаги са най-правилните.
Изводът е, че АНАЛИТИЧНИЯТ ДОКЛАД НА ЦЗПЗ ЗА НАРУШЕНИ ПРАВА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, в частност в спешната помощ не цели подобряването на качеството и бързината на оказваната спешна помощ, а има други цели, ясни само на авторите му, единият от които е д-р Н.Болтаджиев член УС на Националното сдружение на частните болници. В заключението на доклада не случайно четем, че"гореизложените проблеми не се срещат в частните лечебни заведения ". Дали целта на този доклад не е да тласне обществото ни към създаването на частна спешна помощ?
Описаните проблеми на спешната и неотложна медицинска помощ са:
1. „Системно нарушаване на принципа за своевременност на медицинската помощ при неотложни и внезапно възникнали спешни случаи“.
2. Намек за дискриминация на обслужваните от нас пациенти по възрастов и расов признак.
Първо, абсолютно неправомерно е използван изразът в доклада за системно нарушаване на принципа за своевременност на медицинската помощ при неотложни и внезапно възникнали спешни случаи. Подобен извод няма как да се направи от анализ на жалби, емпирични наблюдения и информация, получена в резултат от проведени дискусии с граждани, НПО, съсловни организации от различни райони на страната. Изводи от подобен род трябва да почиват на обективни факти, като критерии за време за приемане на сигнала, време за достигане до адреса, време за обслужване на повикванията. Тази информация се записва едновременно в комуникационно-информационната система на тел. 112 и в ЦСМП, подчинени на две различни министерства, както и резултата от GPS записите за движението на мобилните ни екипи. Истинските показатели за достигането и изпълнението на повикванията от екипите, можете да прочетете в анализа на МЗ, публикуван на сайта на МЗ в Концепцията за развитие на спешната помощ в периода 2014-2020г.
Второ, неотложните случаи, т.нар. 24-часово обслужване на населението, не са обект на спешната помощ. Неотложните състояния са обект на доболничната помощ съгласно Закона за здравно осигуряване чл. 45 (1) ал.5 и влизат в дейностите, организирани и финансирани от НЗОК, съгласно НАРЕДБА № 40 ОТ 24 НОЕМВРИ 2004 г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОСНОВНИЯ ПАКЕТ ОТ ЗДРАВНИ ДЕЙНОСТИ, ГАРАНТИРАН ОТ БЮДЖЕТА НА НЗОК § 1а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 49 от 2011 г., в сила от 28.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2011 г., в сила от 28.06.2011 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.).
Трето, обвиненията за несвоевременна реакция на ЦСМП в големите градове, за закъснения от 30 минути до няколко часа са неоснователни. Съгласно официални данни, публикувани в сайта на МЗ: “Приблизително 58 % от населените места в страната са с време за достъп от Филиал за спешна медицинска помощ до 20 минути и още около 27% от населените места са с вероятно време на достъп между 20 и 30 минути. Около 15 % от населените места са с време за достъп в диапазона над 30 минути, в рамките на които оказването на адекватна медицинска помощ при спешни състояния е силно затруднено. Обслужваното население в тези населени места, разположени в труднодостъпни и отдалечени райони е около 211 000 души, т.е 0,03% от населението“.
Четвърто, относно обвиненията за възрастова дискриминация при обслужване на пациентите заявяваме, че никой спешен медик не си позволява да наруши чл. 99 от закона за здравето, съгласно който, обект на спешната помощ е всеки пациент, намиращ се в спешно състояние, защото това е нашия дълг и ако го нарушим, подлежим на наказателна отговорност. При снемането на анамнезата, уточняването на възрастта е задължителен въпрос и не се задава, за да се дискриминират пациентите по възраст.От възрастта на пациента, получаваме важна за нас информация за това какви придружаващи заболявания да очакваме и какъв екип да насочим към адреса – детски или терапевтичен. Въпросът за възрастта на пациента е стандартен при попълването на всички документи за оказване на спешна помощ, както у нас, така и по света.
Пето, относно обвинения за расова дискриминация, ще заявим, че голяма част от повикванията ни са в ромските махали, независимо, че много малка част са основателни и спешни и е право на медицинския екип да прецени кого и как да лекува и хоспитализира. Ако някой пациент, макар и недостатъчно образован, ни счита за некомпетентни да лекуваме и диагностицираме, има избора да не ни търси! Суровата истина е, че единствените медици, които влизат в махалите са спешните медици и това, което виждаме ние не подлежи на описание.
В заключение ще кажем единствен критерий за нас да окажем спешна помощ е състоянието на потърсилия помощ. Ако това е спешно животозастрашаващо или потенциално животозастрашаващо състояние, винаги насочваме наличния най-висококвалифициран и най- оборудван екип, за да спасим човешки живот. Ако се касае за неживотозастрашаващи състояния, пациентите ще чакат докато има свободен екип, защото това е световна практика, защото все още сме буфер в едно здравеопазване с 2 млн. неосигурени и почти не съществуващо 24-часово медицинско обслужване на населението. Критериите за преценка на спешните състояния са все още субективни, от информацията на пациента и близки и нашия сериозен професионален опит. Ако ни позволите, ще имаме модерна спешна помощ, в която преценката ще бъде обективна, чрез утвърдени от експерти протоколи за триаж. Ако не ни ползвате като безплатна медицинска помощ, може и да получите бърза и навременна спешна помощ. Ако не злоупотребявате и спрете саморазправата с нас, може и да имате истинска спешна помощ. Ако оставите управляващите да реализират Концепцията за  развитие на спешна помощ в периода 2015-2020 г., може и да имате един ден истинска модерна европейска спешна помощ. Това ви го казват хората, които всеки ден се борят за живота ви или запълват пропуските на здравеопазвашата ни система, хората, които са винаги готови да се отзоват на вика ви за помощ.
С уважение към българския спешен пациент и неуважение към всеки дръзнал да ни противопостави на хората, за чиито живот се борим!

Д-р Десислава Кателиева

Няма коментари:

Публикуване на коментар